Решение № 22266 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22266 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110112121 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. М. Х., чрез адв. М.

Д., срещу у, действащо чрез клона на търговеца в Република България – у. – клон България, ЕИК **, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск по чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 400,00 евро, представляваща компенсаторно обезщетение за закъснение на полет ** по направление летище София – летище Валенсия, планиран по разписание на 29.10.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. д.

№ 71629/2024 г. по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление летище София – летище Валенсия, който трябвало да бъде осъществен на 29.10.2024 г. в 20:45 ч., но ищецът достигнал крайната дестинация на 29.10.2024 г. в 23:46 ч., т.е. със закъснение от повече от 3 часа. Поддържа, че поради допуснатото закъснение и доколкото разстоянието между началната и крайна дестинация е над 1500 км, на основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. в негова полза се е породило правото да претендира обезщетение в размер на 400,00 евро. Посочва, че е предявил извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, но плащане не последвало. Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с 1 който предявеният иск се оспорва. Ответникът не оспорва между страните да е бил сключен договор за въздушен превоз за процесния полет, но твърди, че същият е осъществен със закъснение от 2 часа и 33 минути поради наличието на обективни пречки, стоящи извън възможностите на превозвача – лоши метеорологични условия в гр. Валенсия, наводняване и затваряне на пистата в гр. Валенсия, като същото не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

От заявените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че съдът е сезиран с установителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент (ЕО) № 261/2004г. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътник, по силата на който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация, както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача. Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното си задължение за извършване на полета, че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респективно погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение.

Предвид изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между Д. М. х и у е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на който за ответното дружество е възникнало задължение да изпълни полет ** по направление летище София – летище Валенсия на 29.10.2024г., за който полет ищецът има потвърдена резервация, както и че разстоянието между началната и крайната дестинация е над 1 500 км. В това отношение, правният спор се концентрира относно 2 продължителността на закъснението, както и дали са били налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 Регламент (ЕО) № 261/2004г., които освобождават въздушния превозвач от отговорност.

От представената по делото бордна карта е видно, че планираното излитане на полет ** е на 29.10.2024г. в 18:15 часа (UTC +2, доколкото официалното часово време в България е източно европейското) и планирано кацане във Валенсия на 29.10.2024г. в 20:45 часа местно време. Съгласно данните от ДП „Ръководство на въздушното движение“ планираният час на излизане е в 16:15 часа (UTC), а фактическото излитане на въздухоплавателното средство се е осъществило в 19:35 часа (UTC). Установяват се, че на 29.10.2024г. са извършени три корекции във времето на излитане, както следва в 13:10 часа (UTC), в 16:43 часа (UTC), в 19:19 часа (UTC), като в 14:43 часа (UTC), е променен маршрутът на полета – в частност летището за кацане поради лошо време на летището за кацане във Валенсия. Така приобщената справка доколкото е издадена от длъжностно лице в кръга на функциите му в предвидените форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които са се осъществили пред него.

При това положение, следва да се приеме, че полетът е бил планиран за излитане в 16:15 часа (UTC) или 18:15 часа (UTC+2), а реално е излетял в 19:35 часа (UTC) или 21: 35 българско време (UTC+2) и е кацнал на летище Аликанте в 22:45 (UTC) или в 23:45 часа испанско време, т.е. разликата е 3 часа и 20 минути.

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в дело С-826/19, отправна точка за определяне продължителността на закъснението, претърпяно от пътник при пренасочен полет, който е кацнал на летище, различно от това, за което е направена резервацията, но което обслужва същия град, агломерация или регион, е времето, в което след прехвърлянето си пътникът достига действително летището, за което е направена резервация, или евентуално друг близък краен пункт на пристигане, съгласуван с операрищия въздушен превозвач. Общоизвестно е, че Аликанте и Валенсия се намират в една област Тарагона, но не попадат в един и същи район или агломерация, поради което в продължителността на закъснението следва да се включи и времето за пътуване от летището на кацане – Аликанте до първоначалното летище - Валенсия. Предвид обстоятелството, че по аргумент от чл. 7, § 1 Регламент (ЕО) № 261/2004г. размерът на обезщетението е диференциран в зависимост от разстоянието, не и от времето на закъснение, то безпредметно се явява изследването на въпроса за времето на пътуване от Аликанте до Валенсия.

По силата на чл. 5, § 1, б. „в“ Регламент (ЕО) № 261/2004г. при отмяна на полет в полза на съответния пътник възниква право на обезщетение. Такова притезание за обезвреда се поражда и в случаите на полет, изпълнен със закъснение от над 3 часа, доколкото закъснение с такава продължителност е приравнена на отмяна /в този смисъл Решение по дело С-629/2010 на СЕС/. В чл. 5, § 2 Регламент (ЕО) № 261/2004г.

3 е предвидено, че въздушният превозвач се освобождава от задължението да заплати обезщетение в случай, че докаже, че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Под извънредни обстоятелства следва да се разбират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния контрол. Не всички извънредни обстоятелства са освобождаващи, като този, който се позовава на тях, трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез такива, които в момента на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално за технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Последният следва да установи, че явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне тези извънредни обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета /в този смисъл Решение по дело С-549/07, Решение по дело С-203/17, Решение по дело С- 290/2017г., Решение по дело С-74/19 на СЕС/.

От представената справка на ДП „Ръководство на въздушното движение“ е видно, че полет ** е бил обект на мерки за управление на потоците въздушно движение, като причината за разчитането на полетния план и всяко от съобщенията за назначаване на слот е лошо време на летището за кацане във Валенсия. От представеното декодирано НОТАМ съобщение се установява, че самолетната писта е била необслужваема поради наводнение, вследствие на което е затворена на 29.10.2024г. в 22:04 часа (UTC).

Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. извънредни обстоятелства могат да възникнат по-специално в случай на метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния полет, каквато се явява и разглежданата хипотеза. От една страна, на съда е известен фактът за наводненията в Испания през октомври 2024г. и техните мащаби вследствие на проливните дъждове от 29.10.2024г., довели до летален изход на стотици граждани и огромни материални щети, както и че Валенсия е бил най-засегнатият регион. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че въздушният превоз е дейност, която се осъществява при различни метеорологични условия, които са трудни, дори екстремни. Съгласно чл. 28 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване както самолетите на ответното дружество, така и операторите на летищата могат да получават, респективно да предоставят информация за метеорологичните условия по маршрута на полетите с осигуряване сигурността на полетите, поради което не може априори да се приеме, че лошите метеорологични условия – проливни дъждове и затворено летище, представляват извънредни обстоятелства, които освобождават превозвача от отговорност.

4

От друга страна, следва да се отбележи, че разумните мерки, които въздушният превозвач е длъжен да предприеме, трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т.е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Тези мерки подлежат на преценка във всеки отделен случай и включват изследване на въпросите дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне намалят значително закъснението на полета, в това число и пренасочването на пътника към други въздушни маршрути с или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи /в този смисъл Решение по дело С-74/19 на СЕС/.

По делото се установиха многократно изпратени слот съобщения за процесния пролет, в това число и след промяна на неговия маршрут. Съобразно чл. 2, б. „а“ Регламент (ЕО) № 793/2004г. слот е разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от координатора.