Решение № 208 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002104854 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 931 от 26.02.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 305 от 31.05.2023 г. по в.гр.д.№ 970/2022 г. на ОС – Благоевград, ІI въззивен гр.състав.

С въззивното решение е потвърдено Решение № 900250 от 08.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 848/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, с което са отхвърлени предявените от О. И. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД (и двете дружества, представлявани от управителя О. И. С.) срещу М. И. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, а именно: 1) за предаване на О. И. С. на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 2) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 1/2 ид.част от мазе със застроена площ от 12,50 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 3) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 16,80 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 4) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху мазе със застроена площ от 7,24 кв.м. в качеството му на принадлежност към СОС с идентификатор *****; 5) за предаване на О. И. С. на владението върху 13,05% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, ***** и ***** в следните 1 помещения, имащи характер на общи части, а именно – противорадиационно укритие (ПРУ) с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 6) за предаване на „СБВ Имоти“ ЕООД на владението върху 22,09% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в следните помещения, имащи характер на общи части, а именно – ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор; 7) за предаване на „ОГИС“ ЕООД на владението върху 60,51% от идеалните части на общите части на сградата, принадлежност към СОС с идентификатори №№ *****, *****, ***** и ***** в помещения, имащи характер на общи части, а именно –ПРУ с площ 13,25 кв.м., санитарен възел и коридор, като всички мазета и помещения-общи части се намират в сутерена на сградата с идентификатор ****, [населено място]; 8) претенцията на тримата ищци за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните действия в приземния етаж на сградата с идентификатор ****, [населено място], като възстанови зазидани врати и прозорци, премахне прозорец, доиззида и възстанови прозорец, възстанови премахнати стени с монтаж на прозорец, както и премахне изградени стени – съгласно скица-чертеж, приложена към исковата молба. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК с потвърденото решение на РС – Сандански частично са отменени три констативни нотариални акта, съставени на 26.06.2020 г., с които на ищците са признати права на собственост върху СОС в сградата с идентификатор **** – досежно признатите права върху процесните мазета в качеството им на принадлежности към обектите с идентификатори №№ *****, ***** и *****.

В хода на производството касаторът и управител на дружествата- касатори „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД - О. И. С., е починал. По тази причина и на основание чл. 227 ГПК на негово място като страни по делото са конституирани наследниците му по закон, а именно:

И. О. С., И. О. С. и Н. О. С.. Дружествата-касатори „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД са с едноличен собственик на капитала Фондация „Фамилен фонд О. Киримидчиев“ и се представляват от управителя Н. О. С..

Касаторите Н. О. С., „ОГИС“ ЕООД и „СБВ Имоти“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К. А. от САК поддържат, че в сутерена на сградата с идентификатор **** не е налице самостоятелен обект съгласно изискванията на ЗКИР. Службата по кадастър [населено място] е отказала да обособи процесните 3 мазета, ПРУ, тоалетна и коридор като самостоятелен обект и отказът е потвърден с влязло в сила окончателно решение на административния съд. Друг аргумент, че процесните помещения не са самостоятелен обект, се извежда от приетата по делото експертиза, която категорично установява, че липсват 10 см. от височината на светлата площ между тавана и пода. По отношение на представеното от ответницата удостоверение за търпимост поддържат, че такова удостоверение се издава за сграда, не и за самостоятелен обект в сграда, още повече, че тази сграда е законно изградена въз основа на годни строителни книжа, които са представени по делото, видно от които процесните обекти са мазета, ПРУ, тоалетна и коридор. По възражението на ответницата, че е придобила по давност тези помещения като обект, от разпитите на свидетелите е установено, че през последните 15 години преди образуването на делото М. И. С. е пребивавала, живяла и работила в Италия, поради което не може да се приеме, че е упражнявала давностно владение, при положение че не е осъществявала фактическа власт 2 върху помещенията. Освен това част от изслушаните в първоинстанционното производство свидетели са заявили, че ползвайки механата в предната част, т.е. преустроените гаражи от сградата, О. С. е ползвал мазето, като е разполагал свои вещи в него. Молят въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора с уважаване на претенциите. Претендират присъждането на разноски съгласно представен списък.

Касаторите И. О. С. (с молба вх.№ 6480 от 07.04.2025 г.) и И. О. С. (с молба вх.№ 6654 от 09.04.2025 г.) са уведомили съда, че не поддържат и заявяват откази от касационната жалба и от исковете, подадени от наследодателя им срещу М. И. С..

Ответницата по касация М. И. С. е депозирала отговор чрез адвокат К. Я. от САК, в който поддържа, че въззивното решение е правилно. Намира, че възраженията и оспорванията в касационните жалби не се подкрепят от доказателствата по делото. Претендира присъждането на разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Ответницата М. С. е дъщеря и наследница на И. Г. Ц., починал на 08.02.1986 г., както и на неговата съпруга и нейна майка Ц. Ц., починала на 24.10.2017 г.

С нотариален акт за покупко-продажба № 22, том II, дело № 426/1960 г. на РС – Сандански Иван Ц. е закупил дворно място, урегулирано в парцел * от кв. 80 по РП на [населено място], целият с площ от 450 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда.

С нотариален акт № 129 от 07.12.1981 г., том II, дело № 503/1981 г. И. и Ц. Ц. са дарили на дъщеря си М. С. 222 кв.м. идеални части от описания парцел *, в кв. 80 по плана на [населено място], целият с площ от 445 кв.м., както и 1/2 ид.част от едноетажната жилищна сграда, построена в същия парцел.

На 06.12.1982 г. с нотариален акт за суперфиция № 166, том II, дело № 556, И. Ц. и М. С. взаимно и безсрочно са си отстъпили правото да построят със свои средства и материали за себе си проектираната в парцел * в кв. 80 по РП на [населено място] триетажна жилищна сграда по утвърден архитектурен проект, като М. С. е трябвало да построи и стане собственик на първия жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж, а И. Ц. да построи и стане собственик на втория жилищен етаж и 1/2 ид.част от приземния етаж.

С разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1983 г., издадено от ОбНС - Сандански, е разрешено на ответницата С. и на баща й да застроят етапно първи и втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда в парцел *, кв. 80 по плана на [населено място], [улица] съгласно одобрен архитектурен и конструктивен проект. Не се спори, че парцел * (по плана, действал към 1960 г.) и парцел * (по плана, действал към 1982 -1983 г.) в кв. 80 са идентични.

На 30.08.1988 год. е съставен Констативен акт за установяване годността на строежа и за приемане, подписан от ищеца О. С. едновременно в качествата му на строител, представител на възложителя, проектант и технически ръководител, а за Общински народен съвет - от О. Б.. В акта е констатирано, че в резултат на извършения оглед на изпълнения 3 строеж, съгласно разрешение за строеж № 74-65 от 11.07.1983 г. и съобразно проектите, състоящ се от приземен етаж (2 гаража, мазета, ПРУ и тоалетна) и два жилищни етажа, няма неизпълнени и недовършени или недобре извършени строителни работи. Вписана е и констатация, че строежът е изпълнен съгласно одобрения проект.

Ищецът О. С. и ответницата М. С. са били съпрузи от 10.04.1976 г. до 26.08.1990 г., когато с влязло в сила решение на PC – Сандански по гр.д.№ 159/1989 г. бракът им е прекратен. По време на брака им са родени И. О. С. и И. О. С.. С решението за развод упражняването на родителските права по отношение на малолетните тогава деца е предоставено на майката, като на ответницата и на децата е предоставено правото на ползване на семейното жилище, намиращо се в [населено място], [улица].

С нотариален акт № 164 от 05.11.2004 г., том III, peг.№ 5587, дело № 510/2004 г., М. С. е дарила на дъщеря си И. О. С. собствения си втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ * в кв. 80, ведно с припадащата се част от общите части на сградата.

С нотариален акт № 39 от 21.12.2007 г., том IV, peг.№ 3435, дело № 800/2007 г. по описа на Нотариус № *, М. С. е продала на Т. В. Д. четвъртия жилищен етаж с РЗП от 120 кв.м. на етап „груб строеж“ от триетажна жилищна сграда, с новопостроен четвърти жилищен етаж, видно от разрешение за строеж № 130 от 20.07.2007 г. в сграда, построена в УПИ *, имот с пл.№ *, кв. 80 по плана на [населено място].

С нотариален акт № 27 от 22.12.2014 г., том III, peг.№ 2383, дело № 200/2014 г. по описа на Нотариус № *, И. О. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД, представлявано от управителя О. И. С., самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нивата - едно със застроена площ от 120 кв.м., който самостоятелен обект е описан като втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * - пл.№ *, кв. 80.

С нотариален акт № 179 от 02.10.2015 г., том I, рег. № 1874, дело № 154/2015 г., М. С. е продала на „ОГИС“ ЕООД 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *****, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ от 120 кв.м.

С постановление от 19.11.2015 г. по изп.д.№ 67/2014 г. на ЧСИ с peг.№ * на КЧСИ, на „ОГИС“ ЕООД със седалище и адрес на управление в [населено място] е възложен СОС с идентификатор *****, който имот съгласно документи за собственост представлява трети жилищен етаж със застроена площ от 120 кв.м., собственост на Т. Д..

С постановление от 15.04.2019 г. по изп.д.№ 94/2017 г. на ЧСИ с peг. № * на КЧСИ, на „СБВ Имоти“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Самоков е възложен СОС с идентификатор *****, собственост на длъжника Т. Д..

Съгласно издаденото от главния архитект на община Сандански удостоверение за търпимост на строеж с изх.№ АБ 02-70 от 24.10.2019 г. за строеж „Преустройство и промяна на предназначение на мазета в жилище“ със застроена площ от 66 кв.м., който се намира в ПИ с идентификатор ***, парцел *, кв. 80а, по плана на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], са налице условията на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същото е издадено на ответницата М. С. след представена от нея декларация съгласно § 16, ал. 1 от ПР 4 на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че „приземният етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ *-* в кв. 80, е одобрен през 1983 г. и използван като жилище от 1991 г.“.

Към искането за издаване на удостоверението за търпимост ответницата е приложила „Заснемане преустройство и промяна на предназначение от мазе в жилище“, изготвено от проектанта арх. З. П. и обяснителна записка към него, в която се посочва, че преустройството и промяната е извършена през 1991 г. с леки конструктивни промени.