Решение № 398 от 07.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Варна, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т. при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т. Търговско дело № 20243100900236 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д. № 236 по описа на ВОС за 2024г. е образувано по молба от Ц. Ц. П. с ЕГН ********** с адрес **** чрез пълномощник адв.

С. С. ВАК, с която срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.София ул. П. Владигеров 21 бизнес сграда Люлин 6 ет.2, е предявен иск с правно основание чл.439 във чл.124, ал.1 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите, присъдени с изпълнителен лист от 17.08.2010г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 7082/17.08.2010г. по ч.гр.дело № 12331/2010г. на ВРС, за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20237110401437 на ЧСИ Д. П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ, а именно: сумите в общ размер от 27 172.80лв. - от които главница в размер на 9474.52лв. със законна лихва в размер на 13 002.93 лева за периода от 13.08.2010г. до 24.11.2023г., както и 1634.33 лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 694.36 лева присъдени разноски в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 2136.66лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, дължими въз основа на изпълнителен лист, издаден на дата 17.08.2010г. от PC Варна на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. д. №12331/2010г. по описа на PC Варна, тъй като процесното вземане, което на дата 11.07.2013г. е придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 на основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД с ЕИК 831558413 и произтичащо от договор за потребителски кредит от дата 28.07.2008г. е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че претендираното от ответника вземане 1 по изпълнителния лист е погасено по давност с изтичане на петгодишен срок от предприемане на последното изпълнително действие по прекратеното изп.д. № 670/2010г. по описа на ЧСИ Р. Т. рег. № 717, което в настоящия случай е от 27.06.2018г., надлежно отбелязано на гърба на изпълнителния лист. Твърди се, че процесното вземане е погасено по давност на 27.06.2023г., а искането за образуване на ново изпълнително дело е заявено на 22.11.2023г.

Липсват данни кредиторът да е правил искане за извършване, нито съдебния изпълнител да е извършвал каквито и да е валидни изпълнителни действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116 „б" от ЗЗД, спиращи или прекъсващи давността за периода от дата 27.06.2018г до дата 22.11.2023г.

Счита се, че към момента на образуване на ИД №

20237110401437/2023г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., per. № 711, с район на действие ОС Варна, вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД ЕИК 202423225, което на дата 11.07.2013г. е придобито на основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД ЕИК 831558413 и произтичащо от договор за потребителски кредит от дата 28.07.2008г. е било погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Към момента на образуване на ИД № 20237110401437/2023г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., per. № 711, с район на действие ОС Варна, вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД с ЕИК 202423225, което на дата 11.07.2013г. е придобито на основание договор за цесия от Райфайзенбанк ЕАД с ЕИК 831558413 и произтичащо от договор за потребителски кредит от дата 28.07.2008г. е било погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Счита се, че доколкото вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите.Позовава се на Решение №261/12,07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, второ т.о.

Сочи се, че съгласно чл.116 б. „в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие - т.10 от TP №2/2015г на ОСГТК ВКС. Настоява се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока извън указания с Определение № 654/15.05.2024г. ответникът депозира отговор на искова молба, в който изразява становище, като счита иска за изцяло неоснователен. Счита, че от момента на подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на 03.09.2010г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла. Излага факти за извършени в периода след 26.06.2015г. правни и фактически действия от страна на взискателя, с които давността е била многократно прекъсвана. Позовава се на практика на ВКС.

2

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във вр.чл.124, ал.1 от ГПК

По допустимостта:

В хипотезата, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Съдът приема, че предявеният иск е допустим с оглед твърденията на ищеца за недължимост на претендирана от ответника сума по причина настъпила след приключване на съдебното дирене за установяване на притезанието, което се изпълнява. Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл.

439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно която, докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г. Определение № 318/ 09.07.2019г., постановено по ч. гр. д. № 2108/ 2019 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/ 2021г. на III г. о. и др.).

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липсата (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил слез издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица – прекратяване на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

Принципно възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. А целта на погасителната давност е своевременно упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да се иска принудително осъществяване на своето право.

По основателността:

Съобразно правилото на чл.154 от ГПК, доказателствената тежест се разпределя като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици. В тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи 3 при условията на пълно и главно доказване претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 20237110401437/2023г., както и осъществяването на новонастъпили правопогасяващи факти и обстоятелства, след приключване на съдебното производство, даващи му основание да се оспорва основателността на принудителното изпълнение. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност и съответните действия по събиране на процесното задължение.

Не се спори по делото, а, видно и от приобщените по настоящото дело копия на изп. дело № 20107170400670 на ЧСИ № 717 Р. Т., и изп.дело 20237110401437 на ЧСИ Д. П.-Я. с рег. № 711 на КЧСИ, е че въз основа на заявление от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК 831558413 по ч.гр.д. № 12331/2010г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 7082/17.08.2010г., по силата на която ищецът Ц. Ц. П. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател по Договор за кредит от 28.07.2008г., е осъден за заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК 831558413 сумата от 11 108.85 лева, включваща просрочена главница в размер на 9 474.52 лева, просрочена редовна лихва за периода 05.08.2009г. до 17.05.2010г. в размер на 1030.64 лева и просрочена наказателна лихва за периода 05.09.2009г. до 12.08.2010г. в размер на 603.69 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 694.36 лева, разноски по делото, на осн.чл.78 ГПК.

Въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2010г., издаден в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК 831558413 по посочената ЗНИ, с разпореждане на ЧСИ от 07.09.2010г. е образувано изп.д. № 670/2010г.

Със запорно съобщение изх. № 8322/08.09.2010г., връчено на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД ЕИК 831558413 на 13.09.2010г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките му в банката. С писмо банката уведомява, че липсва наличност по банковите сметки.

На 14.09.2010г. е наложен запор на всички МПС-та, собственост на длъжника, съгл. писмо от МВР сектор КАТ РДВР Варна от 16.09.2010г.

Въз основа на молба с вх. № 6750/27.09.2013г. ЧСИ Р. Т. конституира на страната на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД 202423225 предвид извършено прехвърляне на вземането от банката на новия кредитор с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.06.2013г. и конкретен договор за цесия от 11.07.2013г. с приложение 1а (длъжникът фигурира под № 206).

На 10.02.2014г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Светлина-П“ ЕООД. На 28.05.2014г. отново е разпоредено налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в същото дружество. Видно от книжата по делото писмата не са получени от третото задължено лице.

На 30.07.2015г. ЧСИ разпорежда налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Компарт“ ЕООД гр.Мездра, като писмото е редовно получено на 05.08.2015г. Доколкото не е постъпвала сума в резултат на наложения запор, на 26.10.2015г. и на 04.12.2015г. до 4 третото задължено лице са изпращани напомнителни.

На 04.02.2016г. ЧСИ разпорежда налагането на запор върху собствени на длъжника МПС по партидата му в КАТ Варна и трудово възнаграждение, получавано от работодателя „Компарт“ ЕООД гр.Мездра. Съобщенията са редовно получени от третите задължени лица.

На 23.06.2017г. ЧСИ разпорежда налагането на запор върху вземанията на длъжника по сметките му, открити в „СИБАНК“ АД, като съгласно писмо от банката от 11.09.2017г. по сметката титулярът й получава трудовото си възнаграждение, но същата е без авоар към момента.