Решение № 1593 от 28.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110203512 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на: С. М. С., ЕГН: ********** от гр. Г. О. , ул.

"***" № 5, *, ет. 6, *, чрез адв. К. А., ВТАК, против Наказателно постановление № 23-0000629/ 20.07.2022 год., издадено от Директор на РД "АА"- град Варна, с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП .

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на 1 закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

С жалбата се твърди, че възз. е получил нечетлив АУАН, което препятствало правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно нарушение се претендира да е извършил. При измерването били установени отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска относно безопасността на движението и биха способствали в решителна степен за повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура. Сочи се още, че превозваният товар е насипен, поради което се счита, че не може да се измери точно неговото количество. Претендира се, че отклонението в товара представлява маловажно нарушение. Счита, че проверяващите органи не са компетентни да извършат проверка на въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

Въззивникът редовно призован не се явява по делото. Чрез процесуален представител – адв. А. е депизирал становище, с което моли съда да измени атакуваното НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД "АА" - Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2022 г. св. К. К. и св. Т. Т., двамата инспектори в РД "АА" Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в района на Южна промишлена зона 2 гр. Варна. Около 13: 25 часа, на изхода на "Аспарухов мост" посока Южна промишлена зона гр.Варна инспекторите при РД "АА" Варна спрели за проверка въззивника – С. М. С., който управлявал - влекач марка " МАН", кат. N3, с peг. № ВТ 44 - 86 КН , с прикачено полуремарке с три оси с peг.

№ ВТ 90-43 ЕВ. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница № 0015065/20.05.2022 г. и пътен лист № 335709/16.05.2022 год. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари пшеница, по маршрут гр. Лясковец - гр. Варна. Било извършено замерване на съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка "Dini Argeo", модел "DFWKR", с поставен стикер за годност с № 01104, валиден до м . 10. 2022 г. В следствие на замерването било установено, че водачът извършва превоз на товари с влекач и полуремарке с 3 оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите на ППС с peг. № ВТ 90-43 ЕВ било над 1, 3 метра, а сборът от натоварването на трите оси било 29 625 кг. , което надвишавало допустимата норма 24 000 кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) с 5 625 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.

На място св. К. К. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.

1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи - пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т.

3

1, пр. 2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в размер на 2 500.00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено лично на С. М. С. на 26.07.2022 г. В законоустановения 14-дневен срок, на 0 2.08.2022 г. /видно от товарителницата/, чрез Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр. Варна, С. С. депозирал жалба до РС - Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. К. К. и св.Т. Т. , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотоот показанията на св.К. и св.Т., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, справка за водача от масивите на ИА "АА", заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

4

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Т. Т. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.

5

Варна, на изхода на Аспарухов мост, в посока Южна промишлена зона .

Възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде е констатирано нарушението от страна на проверяващите.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС- Варна, например Решение по К. Н. А. Х. Д. № 1892/2016 г. Решение по К. А. Н. Х. Д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение по К. А. Н. Х. Д. № 282 по описа на съда за 2017 г. и ред други.

От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 20.05.2022 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато св.

К. и св.Т. пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД 08-30/21.01.2020 г. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. Компетентността на актосъставителя – служител в РД АА-Варна пък е определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП .

Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.

6

АНО е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение нормата на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.

"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. На МРРБ.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.

Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство.

В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение.