Решение № 504 от 07.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Перник, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720109183 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Делото е образувано по искова молба от Р. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. К. Б., срещу В. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр.*****, с която се иска от съда да постанови съдебно решение, с което:

- да определите родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете - В.Р.Е., родена на **** г., да се упражняват от нейната майка В. Л. П., ЕГН **********;

- да определи местоживеенето на детето, което да бъде на адреса на майката В. Л. П., ЕГН ********** в гр. ****;

- определи режим на лични отношения между малолетното дете В.Р.Е., родена на **** г. и бащата Р. Е. А., който да има право да вижда детето си на „ VIBER“ или „MESSENGER“ или посредством друга комуникационна връзка с оглед възможностите на ответницата, всяка неделя от месеца, в интервала от 10:00 часа до 18:00 часа за времето в което бащата живее в чужбина , а при промяна на местожителството на територията на Република Република България - всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и по един ден в годината за 1 официалните празници - Коледа, Нова година и Великден, и по един месец през лятото ,който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

По отношение на издръжката сочи, че същата е определена с влязло в сила решение на ПРС от 30.01.2025 г. по гр.д. № 02886/2024 г. на ПРС.

В срока за отговор на исковата молба ответницата В. Л. П. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по исковете.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. К. Б., която поддържа иска и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в съдебно заседание лично и чрез адв. К. оспорва иска досежно поискания режим на лични отношения между бащата и детето. Моли съда да постанови решение съобразено със събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице психолог, като увеличи присъдената на детето издръжка. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

Няма спор между страните, че са родители на малолетното дете В.Р.Е., родена на **** г., а и това се установява от приложеното копие от удостоверение за раждане от *** г.

От приетия социален доклад, изготвен от Д „СП“ – Перник, се установява, че малолетното дете е родено от съвместното съжителство на страните, които са разделени. Основни грижи за детето се полагат от неговата майка, а бащата след раздялата им е заминал за ***, като не се интересувал от детето. При отглеждането на детето, майката може да разчита на подкрепа от бабата и дядото по майчина линия. Майката с детето живеят при нейните родители, и сестрата на майката. В хода на проведеното социално проучване, 2 била наблюдавана добра емоционална връзка между детето и майката. В социалния доклад по отношение роднински и приятелски кръг на детето и семейството, е отразено, че детето поддържа контакт с роднините по майчина линия, а по отношение роднините по бащина линия е посочено, че те са *** и не се интересуват от детето. По отношение на трудовата заетост в доклада се сочи, че майката полага труд по трудов договор на график, и декларира доходи около 700,00 евро. Бабата по майчина линия не работи, тъй като полага грижи за детето, а дядото по майчина линия работи в строителството. В заключение в доклада се сочи, че следва да бъде постановено решение, което в максимална степен, да защитава законните права и интереси на малолетното дете.

По искане на ищеца по делото е разпитана свидетелката Д.Н.Н. – стринка на ищеца, а по искане на ответницата е разпитан свидетеля Л.П.Е., баща на ответницата и дядо по майчина линия на детето.

В показанията си свидетелката Н. сочи, че страните са живели съвместно, от съжителство е родено малолетното дете. Сочи, че се разделили, като ищеца живее и работи в *** от около две години, и откакто е заминал не се е прибирал в Република България. Твърди, че бащата търси детето, иска да го вижда, но майката когато реши разрешава контакт между детето и бащата, което го знае от ищеца. Свидетелката не можа да каже дали извън определената на детето издръжка, бащата дава други средства.

В показанията си свидетеля Е. сочи, че ответницата и детето живеят в неговото домакинство, в което има обособена стая за детето и неговата майка.

Твърди, че докато е била по майчинство ответницата изцяло е полагала грижи за детето, с подкрепата на бабата по майчина линия. В показанията си свидетеля твърди, че раздялата между страните е настъпила поради изневяра на ищеца. Сочи, че ищеца е в *** заедно със своите родители, и откакто е заминал не се е връщал в Република България. Твърди, че бащата и детето са поддържали контакт чрез телефонни разговори, които продължили около десетина дни, в които бащата се е обаждал, след което контакта по между им бил прекъснат. Сочи, че майката не е възпрепятствала контакта на детето с бащата, а от м.09.2026 г. детето следва да посещава и Детска градина.

По реда на чл.59, ал.8 от СК е изслушана само майката, а бащата не е изслушван, тъй като не се намира на територията на Република Република България. При изслушването майката заявява, че на нея следва да и бъдат 3 предостави родителската права по отношение на малолетното дете, като бащата няма контакт с детето от осем месечната му възраст. Твърди, че не е ограничавала контактите между детето и бащата, като контакта по между им бил прекъснат в период около две години. Сочи, че искала да се съберат заради детето, но ищеца слушал своите родители, като оставил детето си.

Твърди, че преди Коледа се виждала с майката на ищеца, и същевременно бащата поискал да види детето, което тя не могла да разбере и се ядосала.

С оглед показанията на разпитаните свидетели и заявеното от майката при изслушването й по реда на чл.59, ал.8 от СК, съдът служебно допусна изслушването на съдебно – психологическа експертиза, за установяване налице ли е родителско отчуждение между детето и бащата.

От заключението на съдебно – психологическата експертиза се установява, че между бащата и детето не е налице родителско отчуждение, но е налице емоционална дистанция между детето и бащата, датираща от ранната възраст на детето, обусловена от ограничените контакти и отсъствието на бащата от ежедневния живот на детето. В заключението вещото лице е категорично, че емоционалната дистанция между детето и бащата не се дължи на психологическо влияние или негативно настройване. По отношение родителския капацитет на всяка една от страните, в заключението вещото лице сочи, че майката притежава съхранен и добре развит родителски капацитет, характеризиращ се с висока емоционална наличност, стабилност и последователност в грижите за детето, а бащата притежава съхранен базов родителски капацитет, наличие на емоционална привързаност към детето и мотивация за участие в неговото отглеждане и развитие. С оглед тези данни в заключение вещото лице сочи, че и двамата родители са психично годни да упражняват родителски функции и не се установяват данни за психично състояние или личностови особености, които да представляват риск за детето.

С оглед установената от вещото лице емоционална дистанция между бащата и детето, в заключението вещото лице е посочило препоръчителен режим на лични отношение между бащата и детето, при който е отчело възрастта на детето от 3 години и 28 дни (към датата на изготвяне на експертизата), установената сигурна първична привързаност към майката, недостатъчно изградената емоционална връзка с бащата, както и обективните ограничения, свързани с пребиваването и трудовата ангажираност на бащата извън страната. Предвид данните от психологичното изследване, вещото лице като е 4 взело предвид, че бащата има реална възможност да пребивава в Република Република България приблизително два пъти годишно, е приело че тези обстоятелства налагат режимът на лични отношения да бъде съобразен както с възрастовите и емоционалните потребности на детето, така и с фактическите възможности за осъществяване на контакт. От психологична гледна точка вещото лице е посочило, че не се препоръчва въвеждането на контакти между бащата и детето с преспиване, тъй като детето се намира във възрастов период, в който водещо значение за неговото чувство за сигурност имат наличието на стабилна фигура на привързаност, предвидима ежедневна среда и последователен режим на грижи, като между детето и майката има наличие на съхранена и сигурна привързаност към майката, а с бащата недостатъчно изградена връзка, обусловено от ограничените им непосредствени контакти и липсата на възможност за регулярно ежедневно взаимодействие. Като е отчело тези особености, вещото лице е препоръчало контактите между детето и бащата да се осъществяват поетапно и съобразно възможностите му за пребиваване в страната, като е предложило следния режим на лични отношения между детето и бащата:

ПЪРВИ ЕТАП - до навършване на 4-годишна възраст на детето:

При всяко пребиваване на бащата в Република България: през първите два дни - ежедневни срещи с продължителност от 2 до 3 часа; през следващите дни - ежедневни срещи с продължителност от 3 до 5 часа; без преспиване; като при възможност срещите да се осъществяват в позната за детето среда и при постепенно разширяване на взаимодействието между детето и бащата.

Между физическите срещи: видеовръзка 2-3 пъти седмично с продължителност до 10-15 минути, съобразена с възрастта и възможностите за концентрация на детето.

ВТОРИ ЕТАП - от 4- до 5-годишна възраст на детето:

При всяко пребиваване на бащата в Република България: ежедневни срещи с продължителност от 4 до 6 часа; с възможност за осъществяване на целодневни контакти през част от периода на пребиваване; без преспиване.

Между физическите срещи: регулярна дистанционна комуникация чрез видеовръзка 2-3 пъти седмично.

ТРЕТИ ЕТАП - от 5- до 6-годишна възраст на детето:

5

При всяко пребиваване на бащата в Република България: ежедневни срещи с продължителност от 6 до 8 часа; с възможност за последователни целодневни контакти; без преспиване.

Между физическите срещи: поддържане на регулярна дистанционна комуникация, съобразена с потребностите и интересите на детето.

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП - след навършване на 6-7-годишна възраст на детето:

След допълнителна оценка на адаптацията на детето, качеството на връзката с бащата и липсата на тревожност, емоционална дестабилизация или регресивни реакции, постепенно въвеждане на контакти с преспиване, като разширяването на режима следва да се извършва поетапно и съобразно актуалното емоционално състояние на детето, степента на изградена привързаност и устойчивостта на взаимоотношенията с бащата.

Тези мерки, вещото лице е определило като е взело предвид възрастта на детето, установената сигурна привързаност към майката, недостатъчно изградената емоционална връзка с бащата и обективното обстоятелство, че бащата пребивава извън страната и има възможност да осъществява лични контакти основно по време на ограничените си посещения в Република България, психологически най- благоприятен към настоящия момент е постепенно разширяващ се режим на дневни контакти без преспиване.

Определените мерки за лични отношения между бащата и детето, вещото лице е обосновало с цел режима да бъде концентриран към изграждане и стабилизиране на емоционалната връзка между детето и бащата при максимално съхраняване чувството за сигурност у детето, предвидимост и неговата емоционална стабилност. С оглед актуалното ниво на привързаност, ограничения опит на детето в самостоятелно взаимодействие с бащата и продължителните периоди между отделните физически контакти, към настоящия момент вещото лице е приело, че не са налице достатъчно психологически основания за въвеждане на режим с преспиване.