Решение № 174 от 26.02.2020, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2403/2019
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 26.02.2020
- В сила
- 27.05.2022
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187а ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.151 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 151 ал. 3 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174 / 26.02.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2403 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Д.Р.Г. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул.
„България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че работи като държавен служител при ответника. В исковия период 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г., той изпълнявал длъжността полицай от състава на група „Общинска полиция" към РУ – Димитровград, с местоизпълнение на служебните му задължения в същото РУ – ответно териториално поделение. В този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 8- и/или 12- часови смени по предварително утвърден месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни периоди – в часове. Отчетните периоди, според различните редакции на разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР, били 1-месечен от началото на исковия период до 14.10.2016 г., след което и до момента – 3-месечен. Нормата работно време била с различна продължителност - от 480 часа /при месец с 18 работни дни в отчетното тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Тя се образувала, като се сумират броят на работните дни от всеки месец в тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8 /колкото е нормалната продължителност на работното време/. За определяне на индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител, от общия брой нормативно определени часове се приспадали дните /приведени отново в работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен отпуск, като всеки ден отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото била нормалната продължителност на работния ден /т.2 от ТР №8/2014 г. по т.д. № 8/ 2013 т. на ОСГК на ВКС/. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия, когато можело да се установи, дали съответният служител е изработил нормативно установената за него норма, или общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, в който случай налице бил извънреден труд.
При полагане на часове над установеното редовно работно време за периода, положеният извънреден труд се компенсирал с допълнително възнаграждение, по реда на чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР.
Според ищеца, в исковия период ответникът не изчислявал правилно работното му време, което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време полагал труд над установената норма работното време, който не му бил заплащан. През този период той работил по месечен график, утвърждаван от началника на РУ МВР - Димитровград, като до 05.09.2016 г. давал 8-часови и 12-часови смени, някои от които нощни; а след това – графикът му бил организиран само на 8-часови смени, които започвали с инструктаж в 8 ч. и приключвали в 17 ч. Отделно от това, всеки месец полагал и други часове допълнителен труд, извън графика. Те били от охрана на общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския пазар на гр. Димитровград, по силата на нарочна писмена заповед на началника на групата, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждано устно от същия. През време на неговите смени, ищецът не можел изобщо да ползва почивка за хранене, тъй като е нямал право да напуска охранявания обект и през цялото време е бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. При 12-часовите смени работодателят му отчитал като работно време и времето за хранене, а при 8-часовите не се включвало в работното време, т.к. било почивка.
Същевременно предоставяният му един час за почивка при двата вида смени не се различавал, като оставал на разположение, без право да напуска територията на охранявания пост и без да е заместван от друг полицейски служител. Така на практика липсвало същинско откъсване от работния процес, което именно представлявало почивката, по смисъла на Директива 2003/66 на ЕО и Съвета и т.1 от ТР № 8/ 2014 г. по т.д. № 8/2013 т. на ОСГК на ВКС. Така цялата продължителност на всяка негова работна смяна представлявала за него работно време, което е следвало да му бъде зачетено в пълнота, съобразно реалната му фактическа продължителност, която при 8-часова смяна реално било 9 часа. Незаконосъобразно ответникът не е отчитал полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не превръщал нощните часове в дневни такива, каквото било задължението и при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка нощна смяна, ищецът полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути - 8 часа + 1.143 /число което изразявало съотношението между нормалната продължителност на дневния 8 часов и нормалната продължителност на нощния 7 часов труд/. Предвид изложеното, през целия исков период ответникът не отчитал всички положени от ищеца часове труд през отчетните тримесечия/месеци и не ги заплащал като извънреден труд. Това обаче не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови нормативни актове в системата на МВР, а ако се основавало на вътрешноведомствени актове - на основание чл.15 ал.З от ЗНА, следвало да се счетат за материално незаконосъобразни, предвид противоречието им с правни норми от по-висок ранг. Налице бил и приложим нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; а така също и задължителна съдебна практика по т.д. № 8 от 2013 г. с TP № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо, през исковия период 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г. ищецът полагал часове извънреден труд, а именно – общо 200 часа, които не му били заплатени от ответника. Това следвало да бъде сторено ведно със заплатата за месеца, следващ отчетния период /месец или тримесечие/ на полагане на труда, т.е. до 25-то число на месеца, като от съответното 26-то число ответникът изпадал в забава, за което дължал обезщетение на ищеца. За ищеца налице бил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното и според допуснатите от съда по негови искания изменения на исковете, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 2 013,61 лв., представляваща сбор от допълнителните брутни възнаграждения за извънреден труд, положен в периода 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г.; както и сумата от 283,79 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко възнаграждение, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния период на полагане на труда до датата на подаване на исковата молба в съда, а именно – за периода 26.08.2016 г. – 21.08.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; като му присъди и направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание и в допълнително писмено становище по делото, който поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло като основателни и доказани.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Димитровград, като заемал длъжността „старши полицай“ от 14.12.2015 г. и до момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Искът бил недоказан по основание и размер.
Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното,ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, което си становище поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си – юрисконсулт, като иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По искане на ищеца, по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ц.С.И., който е колега на ищеца в „Общинска полиция“- Димитровград, където свидетелят работел от 2009 г. Сочи, че смените им започвали в момента от 8 часа с инструктаж и приключвали в 17 часа. В годините назад било така, но миналата година юли или август месец го променили от 8 часа до 16 часа. Преди дежурството било с един час обедна почивка от 8 часа и приключвало в 17 часа, която почивка обаче не можели да ползваме, т.к. винаги били на разположение. Почти никога не ползвали обедна почивка. По време на тази почивка, те били длъжни да се отзоват на заповед на прекия ръководител и това се случвало често, като нямали право да свалят униформата. Това се случвало не само при 8- часовото дежурство, а и при 12- часовото дежурство, но последното било коректно отчитано. Само 8- часовите дежурства не се отчитали коректно и не били компенсирани затова, че не си ползват обедната почивка, в т.ч. като я ползват по друго време.
По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи.
То сочи, че през процесния период 01.07.2016 г. - 30.09.2018 г. ищецът е работил по утвърден седмичен график, с посочени в него дата и време на носене на службата, като е положил общо 406 часа извънреден труд, включващ сочената от него реална продължителност на 8-часовите смени, възлизаща на 9 часа, както и преобразуваните нощни часове от нощните смени в дневни такива /56 часа от общите 406 часа/. Този извънреден труд не му бил заплатен от ответника.
Представените по делото множество писмени доказателства не следва да бъдат коментирани от съда, доколкото същите са били предмет на анализ от съдебно-счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло; както и предвид спорните между страните въпроси, които не касаят фактите, а приложимите към тях правни норми.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Не се спори между страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че те са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът през процесния период 01.07.2016 г. – 30.09.2018 г. е държавен служител при ОДМВР-Хасково, РУ-Димитровград, група „Общинска полиция", на длъжност „старши полицай”. Не се спори още, че в този период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 8- и/или 12- часови смени по предварително утвърден график, като работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни периоди – в часове; като в този период той е положил и часове нощен труд. Не се спори още и от заключението на експертизата се установи, че в този период той е работил по утвърден седмичен график, с посочени в него дата и време на носене на службата, като е положил общо 406 часа извънреден труд, включващ сочената от него реална продължителност на 8-часовите смени, възлизаща на 9 часа, както и преобразуваните нощни часове от нощните смени в дневни такива /56 часа от общите 406 часа/. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно най-новата практика на Окръжен съд – Хасково - съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f5b7968-1f4b-4834-ab96-a6412cd82861