Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1593 от 16.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3365/2023
Вид
Решение № 1593
Подписан
16.09.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. Пловдив, 16.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 4075100 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката оспорва предметната компетентност на издателя на ЕФ. Твърди пороци при връчването му, които счита, че имат характер на съществено процесуално нарушение. Поддържа да са изтекли давностните срокове за упражняване на правомощието на държавата по налагане на административно наказание за извършеното нарушение. Оспорва още приетата за установена фактическа обстановка.

Твърди да не съществува административен адрес гр. Раковски, ул.

„Шишманско шосе“ № 13. Взема становище за непълнота на преписката и за недоказаност на извършването на вмененото й във вина нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. М. Л.-З., с пълномощно по делото, която поддържа 1 жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. П. Г., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 12.05.2023 г., установено от справката от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез РУ Раковски на 26.05.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 31.07.2020 г. в 08:16 часа на неустановено по делото място жалбоподателката Г. П. Г. управлявала собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** със скорост на движение от 71 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение на автомобила от 71 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателката Г. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4075100. В електронния фиш било прието, че жалбоподателката е управлявала автомобила си „Опел Астра“ с рег. № *** със скорост от 71 км/ч по *** в гр. Раковски, където максимално разрешената стойност на скоростта да е 50 км/ч. Поради това било прието, че Г. е превишила стойността на разрешената скорост с 21 км/ч и с електронния фиш й било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

2

На територията на населеното място град Раковски не съществувал утвърден административен адрес ***. Улица с това наименование не била включена в общинската пътна мрежа и нямало такава улица на територията на град Раковски.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От писмо с вх. № 59492/27.06.2023 г. от кмета на община Раковски (лист 13 от делото) се изяснява, че в административните граници на населеното място гр. Раковски не съществува улица с наименование „Шишманско шосе“, нито такава е включена в обхвата на общинската пътна мрежа. Изяснява се още, че не съществува утвърден административен адрес гр. Раковски, ул.

„Шишманско шосе“ № 13.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 648 е преминало последваща метрологична проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 329р-8468/03.08.2020 г. се установява, че на дата 31.07.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 22395 до 22454, с начален час на работа 07:50 ч. и краен час на работа 15:00 ч. и с място на контрол гр. Раковски, ул.

„Шишманско шосе“ № 13.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от клип № 22398 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 31.07.2020 г. в 08:16 часа.

От справка в Централна база КАТ за МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Г. П. Г..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 31.07.2020 г. в 08:16 часа лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** се е движил със скорост от 71 км/ч.

Относно авторството на деянието се доказва, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателката Г. и същата не е упражнила правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с писмена декларация да посочи друго лице като 3 извършител на нарушението. Деянието е установено с мобилно техническо средство тип TFR1-M с № 648, което е от одобрен тип и е годно за употреба към датата на извършване на нарушението. Установената стойност на скоростта от 71 км/ч е определена след приспадане на максимално допустима грешка от минус 3 км/ч от стойността на измерената скорост, която е 74 км/ч.

Въпреки това обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен поради липса на посочено място на извършване на нарушението. Това представлява съществен порок на процедурата и е основание за отмяна на електронния фиш. При описанието на нарушението е прието, че деянието на жалбоподателката е извършено в гр. Раковски, на ул. „Шишманско шосе“ до № 13. Същевременно от събраните по делото писмени доказателства – справка от Община Раковски, се установява, че такъв административен адрес не съществува на територията на населеното място град Раковски, а улица с това наименование не е част от общинската пътна мрежа.

С разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на съдържането на електронния фиш, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Следователно мястото на извършване на нарушението е част от задължителното съдържание на ЕФ. В случая макар формално да има посочено място в обстоятелствената част, то доколкото се установява, че то не описва никой обективно съществуващ адрес, съдът приема, че този реквизит не е надлежно изпълнен.

Описанието на мястото на извършване на нарушението следва еднозначно, по ясен и недвусмислен начин да определя конкретен участък от земната повърхност, който да може да бъде отграничен от кое да е друго място в обективната действителност. Отсъствието на този реквизит на електронния фиш не може да бъде компенсирано от останалите обстоятелства, описващи нарушението. Несъвместимо със състезателния характер на производството и възможността за упражняване на правото на защита е и отговорността на жалбоподателката да бъде ангажирана, когато тя за пръв път узнава действителното място на извършване на деянието едва със съдебното решение, което се постановява в производство, имащо характер на въззивно.

В приетата като писмено доказателство по делото справка от община Раковски се сочи, че по „неофициални данни“ поземлен имот № ***, област Пловдив, община Раковски, град Раковски, публична общинска собственост, вид територия – територия на транспорта, НТП за местен път, с площ 39771 кв.м., стар номер 000675 съгласно Заповед за одобряване на КККР № РД-18-788/06.11.2019 г. на ИД на АГКК, свързващ град Раковски и село Шишманци, е известен сред гражданите с наименованието „Шишманско 4 шосе“. Доколкото изрично е отбелязано, че информацията няма официален характер, то същата не може да се счита за обвързваща жалбоподателката.

Липсва легално основание за ОДМВР – Пловдив като структура на МВР, издала електронния фиш, и за съда да изискват от жалбоподателката да е наясно и да е запозната с неофициални наименования на обекти, използвани в разговорния език сред някои от гражданите на територията на Община Раковски. Именно предвид неофициалния характер както на съобщената в писмото информация, така и наименованието на улицата тя няма обвързващ характер за третите лица, включително и за жалбоподателката Г.. Все в тази връзка следва да се има предвид, че е възможно електронен фиш за нарушение, извършено на посочения в писмото път, свързващ гр. Раковски и с. Шишманци, да бъде издаден и срещу лице от друго населено място, което не е запознато с местните традиции относно именуването на този пътен участък. От друга страна жалбоподателката не може да бъде поставяна в понеблагоприятно положение и спрямо нея да се допускат по-занижени изисквания относно описанието на нарушението единствено по съображение, че регистрираният й адрес е на територията на град Раковски и така тя да се счита за длъжна да е запозната с описаната в справката неофициална информация.

Липсата на посочено място на извършване на нарушението съществено опорочава производството по санкциониране на жалбоподателката, недопустимо ограничава правото й на защита в процеса, както и препятства възможността за съдебен контрол на електронния фиш. На собственика на МПС изначално се връчва препис от ЕФ, но не и от доказателствата, които го потвърждават, поради което санкционният акт следва да съдържа минимално задължителната информация по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, за да може лицето да упражнява правото си на защита. Такъв е и процесният случай, като получавайки препис от процесния ЕФ серия К с № 4075100 жалбоподателката Г. е поставена в невъзможност да узнае на кое място се твърди да е извършила нарушението. Същата не разполага с друга информация, чрез която да се ориентира за фактическата рамка на обвинението, освен описанието във фиша, което е на обективно несъществуващ адрес. Препис от снимката не се връчва заедно с екземпляра от електронния фиш, а и жалбоподателката не трябва да бъде поставяна в положение в срока за упражняване на правото си на защита сама да разследва кое е действителното място, което неправилно е описано в обстоятелствената част на фиша.