Решение № 165 от 11.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Ангелинка Ил. К. като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20215300502316 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И. Й. И. ЕГН **********, с адрес гр. А., ул.

***, чрез пълномощник адв. В.Т., против решение № 260210/31.05.2021 г., постановено по г. д. № 210/2019 г. по описа на РС – А., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за прекратяване настаняването на детето

Б. Й. И., ЕГН

**********, в дома на бабата и дядото по майчина линия - Й. И. И. и Й. А. И., и двамата с адрес гр. А., ул. ***, и да бъде постановено грижите за детето Б. да се осъществяват отново от нейната майка, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея, като е определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всеки петък от месеца от 14.00ч. до 17.00ч. в присъствието на социални работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ А., както и всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на Й.И. и Й.И..

В жалбата са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Сочи се, че не са обсъдени всички представени по делото доказателства, както и неоснователно не са кредитирани от съда показанията на разпитаната като свидетел на 21.01.2020 г. доктор Е. Я.. Излагат се подробни оплаквания относно определения от съда режим на лични отношения на майката с детето. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се прекрати настаняването на Б. И. при бабата и дядото по майчина линия, като детето да бъде отглеждано занапред от своята майка. В условията на евентуалност е заявено искане да бъде променен определеният режим на лични отношения на майката с детето Б. И., като бъде определен такъв всяка първа и трета седмица от месеца считано от 1

17.30ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден, с преспиване на детето при майката в петък и събота, както и по три дни за Новогодишни, Коледни и Великденски празници, за рождените дни на детето и на майката и по време на училищни ваканции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от заинтересованите страни Й. А. И. и Й. И. И., чрез адвокат Ц.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за недопустимост на първоинстанционното решение, като се иска неговото обезсилване.

Дирекция „Социално подпомагане“ А. – отдел „Закрила на детето“ и Районна прокуратура Пловдив, редовно уведомени за въззивната жалба, не взимат становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от И. Й. И., майка на малолетната Б. Й. И., с която е поискано прекратяване на настаняването на детето, извършено с Решение от 30.08.2017 г. на Семейния съд в гр. Д., В., при нейните баба и дядо по майчина линия Й. А. И. и Й. И. И., като вместо това да бъде постановено грижите за Б.

Й. И. да се осъществяват отново от нейната майка И. Й. И., както и да бъде определено местоживеенето на детето при майката. Искането е мотивирано с твърдения за отпадане на основанието за налагане на посочената мярка, поради промяна в обстоятелствата. В условията на евентуалност е заявено искане за определяне на по – разширен режим на лични отношения между майката и детето, а именно: всяка събота и неделя от месеца, от 17.30ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден, с преспиване на детето при майката в петък и събота, както и по три дни за Новогодишни, Коледни и Великденски празници, както и детето да прекарва при майката зимната, пролетната и лятната ваканция, а също и да бъдат заедно поне за четири часа за рождените и имените дни на детето и на майката и да присъстват взаимно на организирани по различни поводи празненства.

Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. А. и Районна прокуратура Пловдив ТО А. вземат становище за неоснователност на молбата, по съображения за липса на настъпила промяна в обстоятелствата, които да обосноват прекратяване на предприетата мярка за закрила.

Заинтересованите страни Й. А. И. и Й. И. И. молят молбата да бъде отхвърлена поради липсата на положителна промяна в поведението на майката спрямо детето.

За да постанови обжалваното сега решение, с което искането за прекратяване на настаняването на детето е отхвърлена, районен съд е приел за недоказани твърденията на майката за наличие на родителски капацитет да полага грижи за детето, както и за влошено здравословно състояние на последното и малтретирането му в семейството на неговите бабата и дядото, както и на вуйчото и вуйната.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.

Изложените в отговора на въззивната жалба от заинтересованите лица Й. И. И. и Й. А.

И., доводи за недопустимост на решението, поради нуждата от учредяване на настойничество или попечителство над жалбоподателката, са неоснователни. И. Й. И. е надлежна страна в процеса, доколкото притежава процесуална правоспособност, съответна на качеството на субект на материалното право, както и процесуална дееспособност, съгласно чл. 28, ал. 1 от ГПК, доколкото е пълнолетна. За да е налице липса на процесуална дееспособност относно пълнолетно лице, тя трябва да е призната 2 с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство за поставяне под запрещение на основание чл. 336, ал. 1 от ГПК, каквото в случая не е установено.

Относно правилността на решението, проверката следва да бъде извършена съобразно наведените в жалбата доводи, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, както и за интересите на ненавършилото пълнолетие дете, съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0252/12.07.2011 г., че детето Б. Й. И. е родена на *** г. в Н., В., като негова майка е И. Й. И.. Бащата не е посочен. Детето е отглеждано изключително от своята майка до шестата си година, когато на 31.01.2017 г. е поставено под полицейска защита и изведено от дома му в гр. Д., В., а впоследствие от 03.02.2017 г. е разпоредено отглеждането му в приемно семейство. С разпореждане и заповед от 30.08.2017 г. на Семейния съд в гр. Д., В., /представени на л. 33 и л. 35 от приложеното към настоящото г.д.№ 2577/2017 г. на РС А./ при условията на английския Закон за закрила на детето от 1989 г., е постановено грижата за детето Б. Й.

И. да се поеме от Й. А. И. и Й. И. И. - баба и дядо на детето по майчина линия, и то да живее при тях. В посочената заповед е отразено, че мярката е предприета поради пренебрегване на Б. от страна на майката и причинени емоционални травми на детето.

В окончателен план за грижи /л. 51-54 от г.д.№ 2577/2017 г. на РС А. /, изготвен от социалната служба на гр. Д. е отразено, че Б. е отнета от майка поради притесненията, че е била оставяна сама у дома, психическото здраве на майката и физическите вреди върху Б..

С решение № 374/13.08.2018 г. по г.д.№ 2577/2017 г. на РС А., потвърдено с решение № 1562/14.12.2018 г. по в.г.д.№ 2332/2018 г. на ОС Пловдив, е отхвърлена молба на майката за прекратяване настаняването на детето Б. при нейните баба и дядо по майчина линия и за определяне местоживеенето на детето при нейната майка.

Настоящото искане, отправено от майката до съда, е с правна квалификация чл.

30 и чл. 33, ал. 1 от Закон за закрила на детето.

За неговата основателност е необходимо да се установи наличието на основание за прекратяване на взетата мярка за закрила, визирано в чл. 29 от Закон за закрила на детето. То от своя страна следва да бъде съобразено с основанието, на което е взета мярката за закрила, като в конкретния случай следва да се съобрази дали са отпаднали обстоятелствата, обусловили нейното определяне. Преценката на съда следва да се извърши на база на всички обстоятелства по делото, съобразявайки изискването за защита на най - добрия интерес на децата.

"Най-добрият интерес на детето" е въздигнат в основен принцип в Конвенцията за закрила на детето. Понятието е многопластово по своето съдържание, като при всички случаи включва изискването да бъде гарантирано пълното ефективно ползване на всички признати от Конвенцията права на детето, както и неговото холистично развитие, обхващащо физическото, умственото, духовното, моралното, психологическото и социалното му развитие. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, то включва преценка относно редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите и психоемоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на детето трябва да се вземат предвид и да се ценят винаги конкретните потребности на 3 детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най- добре ще обслужи тези интереси, при предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето. В контекста на изложеното актуални остават и постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г., където е подчертано, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранно развитие на личността, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.

От изложеното следва, че основният поставен за разглеждане въпрос в настоящото производство е в състояние ли е майката да посреща и задоволява потребностите на детето Б. по начин, че да обезпечи неговото холистично развитие и благополучие, включително в аспекта на неговото психологическо и социално развитие.

Към момента Б. е на 11 години. През последните близо пет години детето е отглеждано от своите баба и дядо по майчина линия, с подкрепата на разширеното семейство – вуйчо и вуйна на детето. През учебната 2021 г. – 2022 г. е ученичка в 4-ти клас. От социалните доклади, представени на л. 121 и л. 557 от делото на РС се установява, че в жилището в гр. А., в което се отглежда от своите баба и дядо, Б. разполага със самостоятелна стая, осигурени са лично пространство и вещи, като се извършват периодични посещения в дома на детето от служители на ОЗД към ДСП А. и ЦОП – А.. Детето прекарва голяма част от свободното си време със семейството на своя вуйчо, като проявява привързаност към своите братовчеди В. и Й. и обича да играе с тях. Отразено е също така, че Б. е записана и посещава основно училище „***“ в гр. А.. По данни от учебното заведение детето е отзивчиво, скромно и внимателно, контактува със съучениците си, предпочита групови игри, пъргаво и сръчно е, не се уморява при физически занимания и интелектуални задачи и показва много добри умения за емоционално-социално развитие. На детето са осигурени възможности за развитие на потенциала му посредством извънкласни занимания по английски език, йога, танци, мажоретна група, пиано, както и приложни изкуства към Читалище „***“.

Личният лекар на детето предоставя информация, че Б. е в нормално физическо и психическо развитие, няма синдром на малтретирано дете. Детето ползва социални услуги към ЦОП – А., където получава индивидуална психологическа и социална подкрепа, като не са установени индикации на тревожност, негативни поведенчески прояви, страхове нетипични за възрастта при детето, или нестабилни емоционално – поведенчески реакции.

Разпечатката съдържа 39 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f5a89b8-47c4-4321-9519-d3c2eceb860f