Решение № 689 от 30.05.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 656/2023
- Вид
- Решение № 689
- Подписан
- 30.05.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 74, ал. 1 · Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
- чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.142 ал.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.143 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.144 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.145 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.146 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 689 гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500656 по описа за 2023 година при участието на секретаря Радиана Андреева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение 902080 от 29.08.2022 г. ОС Благоевград по гр.д. 226/2018 г.:
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.72, във вр. с чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) по искове, предявени срещу И. С. Т. и Р. Ф. Т. незаконно придобито имущество на обща стойност 124 704,13 лева , както следва: на основание чл. 72, във вр. с чл.63, ал.2, т.4, във връзка с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) от Р. Ф. Т.:
- сумата в размер на 20 000 лева, представляваща пазарната стойност на отчуждения поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, община Поморие, област Бургас с площ 389 кв.м., както и изградените в имота – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м. и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.м.;
- сумата в размер на 18 780 лв., представляваща стойността на отчуждения лек автомобил, марка „БМВ 525 И“ с рег. № ***, рама № WBANA51010B028616, двигател №256S575663192;
- сумата в размер на 28 900 лв., представляваща стойността на отчуждения лек автомобил, марка „БМВ Х5“ рег.№ ***, рама №WBAFF41090LZ04701, двигател №306D321536441; на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) от Р. Ф. Т.:
- сумата в размер на 36 400 лв., представляваща вноски по спестовен влог в лева с IBAN:
***;
- сумата в размер на 20 624, 13 лв., представляваща вноски по спестовен влог в лева с IBAN:
*** от трети лица, тъй като не е установено законното основание.
1
Постъпила е въззивна жалба на Р. Ф. И. (фамилия по време на първоинстанционното производство Т.) срещу решението с оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Постъпил е отговор от КПКОНПИ, в който жалбата се оспорва.
Няма направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.
При проверката си съдът е констатирал нередовност на исковата молба и е дал възможност наищеца да уточни пазарната стойност на: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, община Поморие, област Бургас с площ 389 кв.м., както и изградените в имота – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 42 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 31 кв.м към датата на придобиването му от ответниците и към датата на отчуждаването му; лек автомобил марка „БМВ 525 И“ с рег. № *** към датата на придобиването му от ответниците и към датата на отчуждаването му; лек автомобил марка „БМВ Х5“ рег.№ *** към датата на придобиването му от ответниците и към датата на отчуждаването му.
В изпълнение на указанията на настоящия съд ищецът е уточнил, че пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор *** към датата на придобиването му от ответниците и към датата на разпореждането с тях е 20 000 лева. Пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ 525 И“ към датата на придобиването му от ответниците и към датата на разпореждането с него е 18 700 лева, а пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ Х5“ към датата на придобиването му от ответниците и към датата на разпореждането с него е 28 900 лева.
В съдебно заседание настоящият съд е уведомил страните, че при произнасяне на решението си, ще съобрази данните за издръжка на домакинство, налични на официалния сайт на НСИ за проверявания период, в които са включени разходи за данъци, осигуровки, изплатен дълг и даден заем, храна, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло и обувки, жилища, вода, електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, здравеопазване, транспорт, съобщения, свободно време, културен отдих и образование, разнообразни стоки и услуги, регулярни трансфери към други домакинства, други разходи и влог за съответните години, в размерите, посочени на сайта на НСИ.
В същото съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез двамата си упълномощени адвокати поддържат доводите си за недопустимост, алтернативно за неоснователност на исковете. Упълномощеният представител на ищеца, ответник по въззивната жалба поддържа правилността на обжалваното решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради недопустимо изменение на иска. Паричната стойност на отчужденото имущество, чието отнемане ищецът претендира, е изменена, но това не води до едновременно изменение на основание и петитум на иска. Наред с това, първоинстанционният съд е постановил определение за прекратяване съобразно частичния отказ от иск, което е влязло в сила.
Производството е образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане на имущество, заведен въз основа на Решение № 143/14.03.2018 г. на КОНПИ на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; Решение № 13 на Конституционния съд на РБ от 13.10.2012 г. - бр. 82 от 26.10.2012 г.; изм. и доп., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 103 от 28.12.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.; Решение № 2 от 23.05.2013 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 50 от 7.06.2013 г.; изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 2
26.07.2013 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., доп., бр.
22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., изм., бр. 74 от 26.09.2015 г., бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 103 от 27.12.2016 г., изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 91 от 14.11.2017 г., отм., бр. 7 от 19.01.2018 г.).
Производството за гражданска конфискация на имущество по ЗОПДНПИ /отм./ е регламентирано като двуфазно, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество, и съдебна фаза – обезпечително и исково производство, които се развиват пред съд. Специална процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./, освен общите предпоставки за допустимост, е наличието на мотивирано решение по чл.61, ал.2 , т.2 от ЗОПДНПИ /отм./, за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, предшествано от участието на проверяваното лице в производството по гражданска конфискация /чл.60-чл.61 от ЗОПДНПИ /отм./, последното следващо съдебното производство по обезпечение на исковете по чл.74 и налагането на обезпечителните мерки. От своя страна мотивираното решение на КОНПИ по чл.61, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ /отм./ е последица от мотивирания доклад на директора на съответната териториална дирекция по чл.61, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, който се изготвя след допуснатото обезпечение на бъдещите искове по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, и в едномесечен срок след приключване на процедурата с участие на проверяваното лице. В чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ е регламентиран срок за извършване на проверката по чл.21, ал.2 – едногодишен с възможност да бъде продължаван еднократно от комисията с още 6 месеца.
Производството в първата му фаза е образувано и проведено при действието и по реда на отменения ЗОПДНПИ, при наличие на предвидено законно основание по чл. 22, ал. 1, т.
23 от ЗОПДНПИ /отм./, въз основа на надлежно сезиране на КОНПИ по реда на чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, след надлежно образуване на проверка по реда на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ от компетентния орган.
В искането си към съда Комисията твърди, че по отношение на ответника е образувано досъдебно производство за престъпление, посочено в чл. 22, ал. 1, т. 23 от Закона, че двамата ответници са съпрузи и има значително несъответствие в имуществото на ответницата и че поради липсата на имуществото към момента следва да се отнеме неговата парична равностойност.
По делото е установено, че за проверявания период 28.07.2007 г. – 28.07.2017 г. двамата ответници са съпрузи. Установено е също, че по отношение на ответника е образувано досъдебно производство за престъпление сред изброените в чл. 22 от закона. По тази причина следва да се разгледат останалите предпоставки за отнемане на имущество.
Предпоставка за отнемането по ЗОПДНПИ /отм./ е наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период в приложимата към случая редакция на закона, определяща го в размер на 150 000 лева, като на отнемане подлежи имущество, а не доход или приход.
По въпроса как се определя дали имуществото е на „значителна стойност” и какво е значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД е допуснато касационно обжалване и е даден отговор в Решение № 481/23.04.2013 г. по гр.д.
№ 99/2012 г. на ВКС, IV ГО, което препраща към формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК: Решение № 70/04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV ГО, Решение № 231/11.07.2012 г. по гр.д. № 848/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО /.
Съгласно тези решения стойността на имуществото, за което е направено искане по чл. 28 ЗОПДИППД, е от значение едновременно за преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ЗОПДИППД и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4, ал. 1 от същия закон. Mutatis mutandis приложено към ЗОПДНПИ /отм./ , това разрешение означава, че имуществото е на „значителна стойност”, 3 когато общо оценката му надвишава 150 000 лв. – ДР - пар. 1, т. 3 от закона.
Изхождайки от нормата на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, за да се направи извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на ответниците и нетния им доход, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на пар. 1, т. 1 и пар. 1, т. 5 вр. пар 1, т. 6 от закона.
При установяване на релевантните за спора обстоятелства, съдът възприема значението на термините "доходи", "приходи", "разходи", "източници на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както са разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО и последвалите Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. III г. о. на ВКС, решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. IV г. о., ГК на
ВКС).
В тази връзка, съдът приема, че „доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране.