Решение № 10 от 10.01.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Р., 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №

20213330100445 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ЕМ. Р. Т., с която е предявен иск срещу Централна кооперативна банка АД за установяване, че той не дължи сумата 3443,61 лв., от които 1410,31 лв. главница, 1450,66 лв. законна лихва за периода 29.12.2010 – 01.02.2021 г. 582,64 лв. такси и разноски по изп.д. №4/2021 г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Сочи, че за главницата е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по по ч.гр.д. №2405/2008 г., в полза на ответника, за които последният е образувал изп.д.№4/2021 г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 02.02.2017 г. вземането е било погасено по давност. Сочи, че единственото принудително изпълнително действие в рамките на изпълнителното дело е наложения запор на 06.03.2018 г.

Ответникът Централна кооперативна банка АД счита иска за недопустим. Сочи, че на 29.12.2020 г. е прехвърлил вземането си на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, че за прехвърлянето е изпратил съобщение до длъжника, но същото се е върнало в цялост с отбелязване, че на адреса няма такова лице. По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като на 12.02.2009 г. е поискана и на 26.05.2009 г. е наложена възбрана на недвижим имот, че до 03.12.2010 г. са постъпвали суми за погасяване на дълга, че по изп.д.№80/2017 г. на ЧСИ Я.Б. са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ, че на 14.03.2017 г. е наложена възбрана, а за 10.02.2021 г. е насрочен опис на недвижим имот. Сочи, че на 27.10.2021 г. ищецът е подал молба до ЧСИ и е заявил, че ще изплаща задължението си на месечни вноски, че на 10.02.2021 г. е платил 30 лв. за погасяване на дълга, а на 15.02.2021 г. – 47 лв., като тези плащания са преведени от ответника на цесионера по договора за цесия.

С молба от 25.05.2021 г. ищецът е поискал като ответник по делото редом с първоначалния 1 да бъде конституиран и „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД. В отговор на исковата молба вторият ответник счита иска за неоснователен. Счита, че цесията е съобщена на ищеца с получаването на доказателствата, приложени към частната жалба срещу определението за допускане на обезпечение. Твърди, че първоначалния кредитор е образувал изпълнително дело №1682009 г. по описа на ЧСИ №775, препратено на ЧСИ №762 като изп.д.№16182009 г., а след това – ново изп.д.№80/2017 г. по описа на ЧСИ №775, преобразувано в изп.д.

№04/2021 г. по описа на ЧСИ №762, че по тези изпълнителни дела са извършени изпълнителни действия, с които е прекъсната давността – връчена призовка за доброволно изпълнение, възбрана и опис на недвижим имот, които са отменени от ОС – Разград, наложен запор върху трудово възнаграждение, въз основа на който са постъпвали суми.

Сочи, че с поведението си ищецът е влошил финансово си състояние, като се е задължил към други лица.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Въз основа на заявление на първия ответник Шуменския районен съд е образувал ч.гр.д. № 2405/2008.г и по реда на чл. 410 от ГПК е издал Заповед № 822 от 14.10.2008 г., реси. ИЛ, с който ищецът е осъден да заплати 1500 лв главница , 602,82 лв лихва за периода 27.03.2008 г. до 13.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и 125 лв. разноски по делото.На 12.02.2009 г. с молба вх. № 22 кредиторът Централна кооперативна банка АД е образувал при ЧСИ Я.Б., per. № 775 на КЧСИ ИД № 16/2009 г. като му е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. На 12.02.2009 г. с молба вх. № 28 кредиторът е поискал от ЧСИ да наложи възбрана на недвижим имот на длъжника.След извършените справки делото е изпратено по компетентност на ЧСИ Д. Д., per. № 762 на КЧСИ да извърши публичната продан на установения недвижим имот в гр. Р., ул. Добруджа № 12А. За целта е образувано ИД № 161/2009 г. по неговия опис. За 28.09.2009 г. в 10 часа той е насрочил опис на посочения недвижим имот.На 30.06.2009г. длъжникът е получил ПДИ с приложена към нея Заповед №822/ 14.10.2008 г ШРС, заедно с ППИ, че единственият му недвижим имот е възбранен и ще бъде описан на 06.07.2009 г. На 08.07.2009 г. Е.Р. е подал жалба вх. № 02738 до РОС, позовавайки се на несеквестируемост на недвижимия имот. РОС е отменил действията на ЧСИ Д. Д. и с молба от 16.11.2009 г. банката кредитор е поискала връщане на делото на ЧСИ Я.Б. за продължаване на изпълнителните действия.На 01.12.2009 г. банката кредитор е поискала от ЧСИ Я.Б. по ИД № 16/ 2009 налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Изпълнението на запора неговият работодател е започнал на 16.03.2010.г и до 29.12.210.г има постъпили общо 10 вноски в общ размер на 1220,82 лв./плащанията са отбелязани на гърба на ИЛ /.От началото на 2011 г. няма данни да са поискани и да са осъществени някакви изпълнителни действия.На 23.02.2017 г. ЧСИ Я.Б. е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК /съобщение до банката изх. № 1296/23.02.2017.г -приложено към отговора на първия ответник/.Въз основа на същия ИЛ кредиторът с молба вх. № 00345 / 02.02.2017 г. е образувал при ЧСИ Я.Б., per. № 775 на КЧСИ ИД № 80/2017 г. и е разпоредено 2 извършването на съответните справки за проучване на длъжника. На 09.03.2017 г. длъжникът получава ПДИ по новото ИД, в която се претендират суми както следва: 1500 лв главница, 1343,20 лв лихва, разноски 2,50 лв + 216 лв, както и такса на ЧСИ в размер на 367,07 лв. Паралелно с това е наложен и запор върху трудовото му възнаграждение във фирма „Йова - 2” гр. Р., получен на 06.03.2018.г. /л.173/. Видно от представената справка /л.212/ на 14.03.2017 г. е наложена възбрана на 5/8 идеални части от 140/435 кв.м. от недвижим имот в гр.Р. с административен адрес ул.***. На 15.12.2020 г. ЦКБ прави искане пред ЧСИ Я. Б. образуваното ИД № 80/2017 г. да бъде изпратено на ЧСИ Д. Д. за принудителна продан на недвижимия имот в гр. Р., ул. Добруджа № 12А. През м. януари 2021 г. длъжникът получава от ЧСИ Д. Д. с р.д. Разградски окръжен съд и peг. № 762 две съобщения. В първото, с изх. № 721/18.01.2021г. му се съобщава, че изп.дело на ЧСИ Я. Б. е преобразувано при него под № 4/2021г. и дължимата към момента сума е както следва: 3 443,61 лв, от която: главница 1410,31 лв, , законна лихва за периода 29.12.2010 г. 01.02.2021.г в размер на 1450,66 лв, както и 582,64 лв такси на ЧСИ, дължими към 18.01.2021 г. С писмо изх. № 1331/27.01.2021г. получава ново съобщение за нови дължими суми както следва: 1410,31 лв главница, законна лихва в размер на 1454,18 лв на периода 29.12.2010.г - 10.02.2021.г, 599,79 лв такси на ЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 140 лв, дължими към 10.02.2021 г. На 30.03.2021 г. втория ответник „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на първия ответник - Централна кооперативна банка АД, като е представил договора за цесия /л.253/ с приложение, в което е посочено и вземането към ищеца, респ. с разпореждане от 30.03.2021 г. /л.262/ ЧСИ го е конституирал като взискател. За извършената цесия ищецът е уведомен с изрично уведомление, приложено към жалбата на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД срещу определение 208/15.03.2021 г., постеновено по настоящото дело. Насрочен е опис на недвижим имот за 10.02.2021г. На 27.01.2021 г. ЕМ. Р. Т. е подал молба по изпълнително дело № 4/2021г. по описа на ЧСИ Д.Д., per. № 762 КЧСИ, с която заявява, че „ще изплаща задължението си на месечни вноски по 70лв.” /л.62/ На 10.02.21г. по сметка на „Централна кооперативна банка” АД е постъпила сума за погасяване на дълга в размер на 30,00лв. от ЧСИ Д.Н., per. № 775 КЧСИ с основание „изпълнително дело № 04/2021 г. Е.Т., ЕГН:

**********”. На 15.02.21г. е постъпила сума за погасяване на дълга в размер на 47,00лв. от ЧСИ Д.Н., per. № 775 КЧСИ с основание „изпълнително дело № 04/2021г. Е.Т., ЕГН:

**********”.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение срещу ищеца води до преклудиране на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с изпълнителна сила. /Така Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, приема, че „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на 3 срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл.424 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение“/. Съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.424 и чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 от ГПК т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв твърдян нововъзникнал факт - изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.

Преди съответните изводи за това дали давностният срок е изтекъл, следва да се установи каква е продължителността на давностния срок за всяко от вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Предвид липсата на съдебно решение, което да установява вземанията със сила на прeсъдено нещо, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда изключение от общите правила за определяне на срока на давността, поради което не може да се прилага по аналогия и за други производства, различни от спорното исково производство. В случая в съобщението до длъжника от 18.01.2021 г. са посочени следните задължения: главница в размер на 1410,31 лв., 1450,66 лв. законна лихва за периода 29.12.2010 г. – 01.02.2021 г. и 582,64 лв. такси. По отношение на главницата следва да се приложи общият давност срок, регламентиран в чл.110 от ГПК /тъй като се касае за вземане по банков кредит/, а по отношение на лихвите – краткият тригодишен по чл.111 б „в“, респ. б“б“ от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай спорът между страните е дали след извършените изпълнителни действия от края на 2010 г. до прекъсването на давността с изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело № от 2017г. е изтекъл горепосочения петгодишен, респ. тригодишния давностен срок.

Започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок.

Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са подробно разгледани в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.