Решение № 53 от 23.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000547 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Д. Д. К. от гр.Варна срещу решение № 285 от 23.06.2023г. по търг.дело № 628/22г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е прието за установено, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София по издадена заповед за незабавно изпълнение № 6256 от 03.11.2021г. по ч.гр.дело № 15156/21г. по описа на РС – Варна сумата от 62 013лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021г. за рефинансиране на задължения към банката, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2021г. до окончателното и изплащане на основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 от ТЗ.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на процесуалните правила, и необосновано.

Оспорва извода на съда, че сумата по кредита е била реално усвоена.

1

Твърди че от ищеца по делото не са представени никакви доказателства, че сумата по кредита е била реално предоставена по сметка, имаща нещо общо с ответника. Твърди че от представените доказателства не може да бъде направен извод в обратна посока. Поддържа направеното с отговора възражение, че никога не е получавал и ползвал суми по кредита, съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Твърди че претенцията на банката е недоказан и неоснователна.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивното производство е предявен установителен иск след заповедно производство в хипотеза на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Д. Д. К., с който да се приеме за установено в отношенията между страните съществуването на вземания на банката срещу него по договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021г. за суми, представляващи главница, договорна лихва, лихви за забава и разходи, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 15156/21г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане.

В обжалваното първоинстанционно решение съдът е констатирал, че договорът за кредит за текущо потребление от 20.01.2021г. на основание чл.22 от ЗПК е недействителен, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е прието за установено, че въззивникът К. дължи чистата стойност на кредита в 2 размер на сумата 62 013лв. Постановеното решение не е обжалвано от банката в отхвърлителните му части, липсва и оспорване на установените от съда факти, поради което и установеният от първата инстанция факт на недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазено изискване на нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК досежно размера на шрифта на договора следва да бъде приет за установен от въззивната инстанция.

Предвид на това и извън предмета на настоящето производство са всички въпроси касаещи действителността на договора и потребителската закрила за кредитополучателя.

Единственото спорно обстоятелство, въведено с въззивната жалба, е относно реалното усвояване на сумата по кредита от въззивника К..

Като доказателство по делото е представен писмен договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2021г. сключен между „Банка ДСК“ АД и Д. Д.

К. като кредитополучател, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 62 463лв. за рефинансиране на задължение към „Банка ДСК“ АД със срок за издължаване до 20.01.2031г., изплащан чрез 120 месечни вноски, платими на 20 – то число на месеца, съобразно подписан от страните и приложен към договора погасителен план.

Установено е от заключение на приета от първата инстанция съдебнографологична експертиза, че подписите за кредитополучател в договора, погасителния план към него и общите условия към него, са положени от Д. Д.

К.. Авторството на подписите не е спорно пред въззивния съд.

От приетото като доказателство по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, поради което и кредитирано от въззивния съд, съдът приема за установено, че от кредитната сметка на К. № 27705464, разкрита във връзка с процесния договор на 20.01.2021г. е извършено усвояване на сума по главница в размер на 62 643лв. с посочено основание на операцията „обединяване кт р.1/2021/“. Представени са доказателства за съществуване на предходни задължения на въззивника К. към банката – договори за кредит за текущо потребление от 14.05.2018г. за сумата 50 000лв. и от 31.08.2020г. за сумата 15 640лв. Установен е в експертизата размера на дълга по тези договори към 20.01.2021г., чийто сбор съответства на усвоената сума по процесния договор. Представено е извлечение от сметка по договора от 3

31.08.2020г. с отразено в него плащане на дължими суми на 20.01.2021г., както и справка от банката по сметките по двата договора, към момента със закрити заеми, и дата на последно плащане 20.01.2021г.

С оглед на така установеното, съставът на въззивния съд намира, че с погасяването на съществуващи задължения на кредитополучателя К. по предходни договори за кредит към банката и при изрично постигнато между страните по договора съгласие за рефинансиране на съществуващи задължения с отпуснатия нов кредит, договорената сума е реално усвоена от кредитополучателя, поради което и възражението му е неоснователно.

Спор пред въззивния съд досежно приетия от първата инстанция размер на чистата стойност на кредита няма.

Съобразно практиката на касационната инстанция при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. /в този смисъл решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр.д.№ 3855/21г., IV г.о., решение № 50005 от 21.02.2024г. по търг.дело № 1950/22г., II т.о./

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявения установителен иск за главница до размера на чистата стойност на кредита за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционно решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 и ал.6 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 350лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 23.06.2023г. по търг.дело № 628/22г. по описа на Варненски ОС.

ОСЪЖДА Д. Д. К. от гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ № 147, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 121830616, сумата 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5