Решение № 19 от 17.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Добрич, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20213200900119 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.В.,п.к.*,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от управителя Ч. В. Т.,чрез пълномощника си адв.В.А. Р.-ВАК с адрес на кантората:гр.В.,бул.“С.“№*,ет.2,ап.9 срещу „Г. Б.“ЕООД,ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к.**,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г. АНТ. П.

ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18 ,ет.5,ап.6 с цена на иска 260 000 лв. и правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се излага следното:На 03.01.2018г.първият ответник издал на ищцовото дружество запис на заповед за сумата от 260 000 лв.,с падеж на плащане 15.07.2018г.,който е авалиран от втория ответник по делото.Нито издателят на ценната книга,нито авалистът са погасили дълга си,поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 260 000лв.,образувано е ч.гр.д.№800/2021г.по описа на ДРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,по силата на които ответниците солидарно са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 260 000 лв.,ведно със законна лихва,считано от 16.03.2021г.до окончателното изплащане на главицата и разноски в заповедното производство.

Въз основа на издадения изпълнителен лист при ЧСИ Д. И.К. е образувано изп.д.№173/2021г.,по което на 09.04.2021г. съдебният изпълнител е връчил на длъжниците покана за доброволно изпълнение,ведно с копия от издадената заповед за незабавно изпълнение и от документа,послужил за издаването й-запис на заповед.

1

Ответниците са подали възражения по чл.414 от ГПК на 22.04.2021г.,като е издадено Разпореждане №1158/16.06.2021г. по ч.гр.д.№800/2021г.на ДРС,връчено на ищеца на 02.07.2021г.,с определен едномесечен срок за предявяване на иск от тяхна страна за установяване на вземането си от длъжниците.

Това поражда правния интерес за предявяване на настоящия иск.

Процесния запис на заповед е автентичен,действителен и редовен от външна страна,подписан е от издателя и авалиста и съдържа всички реквизити,посочени в чл.535 от ТЗ.Същият съдържа безусловно и неотменимо задължение на издателя,поръчителствано от авалиста за изплащане на исковата сума.

Ценната книга е издадена с оглед обезпечаване на задълженията на издателя ,породени от подписания между страните Договор за покупко-продажба на пшеница Р 009 WHT 180 103/03.01.2018г.

По силата на този договор първият ответник е следвало да прехвърли на ищеца,като купувач собствеността върху 1000т.пшеница от български произход,реколта 2018г.,при посочени спесификации на стоката ,място на доставка Пристанище В. в периода от 15.07.2018г.до 31.07.2018г.В договора е допусната техническа грешка ,като е посочено ,че пшеницата следва да е реколта 2017 ,но в издадените от първия ответник фактури,съгласно договора,ясно е посочено,че се касае до реколта 2018г.Купувачът е следвало да заплати цената на стоката ,съгласно уговореното в чл.6.1 от договора ,намалена с разходите за финансиране ,изчислени на база 6% годишна лихва ,считано от датата на авансовото плащане до датата на доставка на стоката.Съгласно чл.6.2 от договора е следвало да се заплати авансово по проформа фактура сумата от 200 000 лв.-част от стойността на договореното количество стока,а остатъка след доставка на стоката.

В чл.6.5 от договора продавачът се е задължил да издаде запис на заповед за платената авансово сума,чиито размер е бил определен от заплатената като аванс сума,завишена с уговорената по чл.7.1 от договора неустойка в размер на 30 %.

Сумата е преведена авансово на два транша,в съответствие с издадените ф-ра №602/05.01.2018г. за сумата от 60 000 лв. и №604/09.01.2018г.за 140 000 лв.

На 02.04.2018г.ответникът е подписал анекс №1/02.04.2018г.към договора за покупко продажба на пшеница,съгласно който е издадена фактура №635/05.04.2018г.за авансово заплащане на сумата от 160 000лв.,заплатена на 03.04.2018г.

Въпреки многократно провежданите разговори ответникът не е доставил нищо по сключения договор и анекс към него.В края на 2018г.ответникът се свързал с ищеца и му заявил,че разполага с поръчаното количество пшеница.Издал количествена фактура №748/20.12.2018г. за доставка на 1 219т.пшеница по 350 лв./т.,в която 2 е посочил ме приспада получените по договора и анекса към него суми.Не е последвала доставка.

Предмет на установяване по настоящото дело е задължението на ответниците към ищеца по записа на заповед за сумата от 260 000 лв.,не и сумата по анекса към договора.

В срок от ответниците по делото е постъпил писмен отговор,в който се излага следното:

Оспорва се,че издаденият ЗЗ е редовен от външна страна.

Съгласно чл.486 от ТЗ падежът на менителницата,респективно на ЗЗ ,по силата на препращащата разпоредба на чл.537 от ТЗ може да бъде определен на предявяване,на определен срок след предявяване,на определен срок след издаване или на определен ден.Съгласно чл.486 ал.2 от ТЗ законодателят е прогласил за нищожна менителница,която е издадена с падежи ,определени по начин различен от изчерпателно изброените,както и на такава с последователни падежи.

В случая падежът в записа на заповед не е определен по предвидения в чл.486 от ТЗ начин.От една страна като падеж е посочен денят 15.07.2018г.,а същевременно съдържа текст“Срещу представяне на този запис на заповед“ ще заплатя сумата от 260 000 лв.Посочено е в текста на ценната книга:“Настоящия ЗЗ ми беше предявен на 16.07.2018г.“.Последният текст е изписан машинно,т.е. съществувал е към датата на издаването му.Тълкуването на съдържанието му в цялост и във връзка на текста води до извод,че изразът „срещу представяне“в случая е използван в смисъл „на предявяване“,тъй като именно това е посочено,че ще бъде извършено на 16.07.2018г.,а не че записът на заповед ще се представи за плащане на тази дата.Посочването и на двете дати в записа на заповед още при издаването му на 03.01.2018г.,а именно:15.07.2018г.като падеж и 16.07.2018г.като дата на предявяване на ценната книга,води до извода,че ЗЗ няма валидно определен падеж.По изложените съображения ответникът счита,че издадения запис на заповед е нищожен ,предвид разпоредбата на чл.486 ал.2 от ТЗ и не е годно изпълнително основание.

Поради това и предявената претенция,основана на ЗЗ се явява неоснователна.

Що се отнася до каузалното правоотношение,обезпечено с издаването на ценната книга,ответникът не оспорва следното:

Не се оспорва сключването на Договор за покупко-продажба на пшеница Р 009 WHT 180 103/03.01.2018г. с предмет доставка на 1000 т.пшеница,реколта 2018г.,/погрешно посочено в договора реколта 2017г./,че ищецът е заплатил на първия ответник сумата от 200 000 лв.-аванс по договора и че процесния ЗЗ е подписан за обезпечаване на изпълнението по договора.Не се оспорва и че страните са уговорили окончателна цена по 350 лв./т.

3

Оспорва се обстоятелството,че продавачът не е изпълнил задължението за доставка на стоката по договора.Видно от приложената към исковата молба ф-ра №748/20.12.2018г.продавачът е издал на купувача фактура за продажба на 1 219 т.пшеница по 350 лв./т.

Издаването на фактурата от страна на продавача удостоверява възникването на данъчното събитие- прехвърляне на правото на собственост.Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението,ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката.

Правото на приспадане на данъчен кредит при родово определени вещи възниква и е законосъобарзно упражнено при постигнато от страните отделяне на вещите или с фактическото им предаване.Следователно ползването на данъчен кредит по ЗДДС ,въз основа на фактурата съставлява признание за получаването на стоката.

Ищецът е осчетоводил и включил фактурата в дневниците си по ЗДДС,в противен случай би удостоверил пред органите по приходите едно невярно обстоятелство-получаването на стоката по издадената фактура.Ако доставка нямаше,то ищецът не би поискал сам издаването на фактура,което е сторил в настоящия случай.

Независимо от настоящия спор ,по-нататъшните търговски отношения между страните са продължили,като ответното дружество е извършвало услуги ,които ищецът е заплащал.В случай на налично задължение ищецът не би заплащал за услугите,а би извършил прихващане на насрещни задължения.

При двустранните договори,изправната страна има правото да развали сключения договор,като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение или да заяви ,че разваля договора,без да даде срок,тъй като изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти или е безполезно за изправната страна ,тъй като е следвало да се изпълни в уговореното време.

Ищецът не твърди,че е развалил договора преди завеждане на иска,такова твърдение не се съдържа и в исковата молба.Следователно не може да претендира парично плащане.

Договорената неустойка в размер на 30 % ответникът намира за прекомерна,тъй като неустойка в размер на 30 % от цената надвишава петнадесет пъти обичайната норма за печалба от подобна сделка.

Претенцията за присъждане на лихва за забава също е неоснователна,тъй като ответникът не е в забава.

С депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът излага следните възражения срещу подадения отговор:

Оспорва се твърдението за нередовност на ценната книга,като се 4 сочи ,че изписването на текста „Настоящият запис на заповед ми беше предявен на 16.07.2018г. е ирелевантно към преценката за валидността на ценната книга.То стои извън текста на ефекта и в никакъв случай не оборва безусловния характер на поетото обещание за плащане и не въвежда по друг начин падеж.В ценната книга ясно е изводим падежа на определена дата -15.07.2018г.,а горният израз е поставен не като кумулативно посочен и друг падеж-„на предявяване“,а като логично относим към необходимото съдействие на кредитора,за изпълнение на задължението на длъжника,при настъпила изискуемост,съобразно иначе ясно определения падеж.

Не се оспорва ,че фактура №748/20.12.2018г. е поискана и осчетоводена от ищеца.Това е сторено,предвид уверението,че ищецът ще получи стоката.В никакъв случай осчетоводяването на фактурата не може да се счита като извънсъдебно признание на доставянето на стоката.В договора ясно е уговорено как трябва да стане предаването на стоката.В т.2.2 е посочено,че количеството на стоката се определя по кантарните бележки,издадени от Пристанище В.;в т.3.2 е посочено ,че качеството на стоката се определя за всяко превозно средство,доставено от продавача на пристанището във В.,въз основа на анализно свидетелство,издадено от независима контролираща организация;в т.5 е договорено,че за приемането и предаването на стоката се изготвя приемо-предавателен протокол.Нито един от посочените документи ,които следва да придружават стоката и да доказват нейното предаване не са приложени от ответника с отговора на исковата молба,а и няма как да бъдат приложени,след като стоката не е доставена.Първият ответник е неизправна страна по подписания между страните договор.

По-нататъшните търговски отношения между страните са ирелевантни за настоящия спор.Прихващането,вместо плащане е правно възможност,а не задължение,поради което и не би следвало да бъде обследвано имало ли е други търговски сделки между страните,как те са изпълнявани и как са погасявани задълженията.

Договорът следва да се счита развален,още с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,поради което и се дължи връщане на получената по него сума,както и заплащане на уговорената неустойка.Развалянето се презюмира,предвид това,че се искат последиците от същото.В допълнителната искова молба ищецът прави изрично изявление,че разваля сключения между страните договор за покупко-продажба на пшеница.

Възражението за прекомерност на неустойката е неоснователно,по силата на изричната разпоредба на чл.309 от ТЗ,която постановява,че не може да се намалява поради прекомерност уговорената между търговците неустойка.