Решение № 279 от 22.06.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. К., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100277 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, против: О.М.Ф.., ЕГН **********, с правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на иска: 254,03 лв.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на заповед за изпълненине на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу О.М.Ф.., ЕГН ********** било образувано ч.гр.дело № ****/2021 г. по описа на Районен съд –К..

Сочи, че вземането в размер на 254.03 лв. „***" ЕООД ЕИК ****** придобило на дата 10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със "*****" ЕАД, с ЕИК: ******** /законен правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/, което дружество от своя страна придобило вземането от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.

Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

Сочи, че „***" ЕООД, ЕИК ****** встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск.

Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задьлжения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ******, Между кредитора „*********" ЕАД, ЕИК: ***** и О.М.Ф.., ЕГН ********** 1 бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата 26.09.2018 г. за ползване на мобилна услуга за номер ****** при условията на тарифен план i-Trafic М+ с месечна абонаментна такса 16.99 лева /С ДДС/. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 26.09.2020 г.

Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ******, между ответника О.М.Ф.., ЕГН ********** и „*********" ЕАД, ЕИК: ***** били издадени фактури **********/08.12.2018 г., ***** /08.01.2019 г., ******/08.02.2019 г., **/08.03.2019 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.11.2018 г. до дата 07.03.2019 г. на стойност 254.03 лева: фактура № **********/08.12.2018 г. с начислена за отчетен период 08.11.2018 -07.12.2018 сума в размер на 178.93 лв. /с ДДС/, от конто:

- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева

- за Допълнителни 500МВ - 2.49 лева (3x0.83 лв.)

- за + Daily Trafic 750 - 4.98 лева (2x2.49 лв.)

- за + Weekly Trafic 750 - 12.48 лева (3x4.16 лв.) -8МЗ-115.00 лева - ДДС ставка 20% - 29.82 лева

Дължимата сума била платима в срок 25.12.2018 г. Към фактурата било приложено извлечение.

- фактура № *****/08.01.2019 г. с начислена за отчетен период 08.12.2018 07.01.2019 сума в размер на 38.09 лв. /с ДДС/, от които:

- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева

- за Допълнителни 500МВ - 2.49 лева (3x0.83 лв.)

- за + Daily Trafic 750 - 9.96 лева (4x2.49 лв.)

- за + Weekly Trafic 750 -4.16 лв.

- ММ8 - 0.50 лева

- ДДС ставка 20% - 6.25 лева

- Лихва за забавено платане - 0.57 лв.

Дьлжимата сума била платима в срок 25.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.

- фактура № ******/08.02.2019 г. с начислена за отчетен период 08.01.2019 07.02.2019 сума в размер на 18.48 лв. /с ДДС/, от конто:

- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева

- ДДС ставка 20% - 2.83 лева

- Лихва за забавено плащане -1.49 лв.

Дължимата сума била платима в срок 25.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение. фактура № **/08.03.2019 г. с начислена за отчетен период 08.02.2019 07.03.2019 сума в размер на 18.53 лв. /с ДДС/, от конто:

- за Месечен абонамент i-Trafic М+ - 14.16 лева

- ДДС ставка 20% - 2.83 лева

- Лихва за забавено плащане -1.54 лв.

Дължимата сума била платима в срок 25.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца 11/2018, 12/2018 и 01/2019 на стойност 254.03 лв. (Двеста петдесет и четири лв. и 3 ст.).

Сочи, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да 2 прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № ****** на дата 08.04.2019г. крайна фактура *********.

Сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент била 12.03.2019 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер ******, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите iTrafic М+ съответно до дата - 26.09.2020 г.

Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.

Сочи, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентьт го е извършил в размер и спрямо дльжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

В конкретният случай ответникът О.М.Ф.., ЕГН **********, подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал избраните услуги, не изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Сочи, че и двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Отделно от това и двата договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това, че предвиждало клаузи относно бъдещи сделки. В българското законодателство рамковият договор имал за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който допуска сключването на неуредени в закона видове договори.Функцията на рамковия договор била да бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки – да ангажира страните с договорените в него условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща сделка, том такава бъде сключена. Практиката покзвала, че найчесто, в рамковия договор не се уговаряли всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за доуточняване при всеки конкретен случай.

Сочи, че в изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника О.М.Ф.., ЕГН **********, била прехвърлено на Дата 24.02.2020 г. от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на "*****" ЕАД, с ЕИК:

*******/законен правоприемник на "*****" ООД ЕИК *******/, съгласно 3

Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. "*****" ЕАД, с ЕИК: ******** /законен правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/ прехвърлило иридобитото от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** вземане, спрямо същия длъжник, на „***" ЕООД ЕИК ******.

Ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност.

В представеното по делото Уведомление по т. 1.1 1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. от БТК ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на прехвърлянето.

В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД.

С оглед на по- горе посоченото, с настоящата искова молба представя и моли, да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със "*****" ЕАД, с ЕИК: ****\1/законен правоприемник на "*****" ООД, ЕИК *******/, което дружество от своя страна придобило вземането от „*********" ЕАД, ЕИК: ***** на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г., „***" ЕООД ЕИК ****** е единствен титуляр и разпоредител на вземането спрямо длъжника О.М.Ф.., ЕГН **********.

Сочи, че „***" ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.

Прехвърлянето на вземане било договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не бил страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засягала интересите, освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налагало извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и ал.4 от ЗЗД.

За да породи действие, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента чл. 99, ал.З от ЗЗД.

Между длъжника и цедента била прекратена облигационната връзка. Законът не предвидил уведомяваието на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.

Отделно от това следвало да се посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразявало върху 4 валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не се твърдяло този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следвало да се приеме, че процесният договор за цесия бил валиден и произвел действие, че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно прехвърлени в патримониума на *** ЕООД още на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето.