Решение № 80 от 22.12.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ЛЕВСКИ, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20254410200243 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от „ВЕРДЕ КОЛОРАТО“ ЕООД, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от И.Г.Ц., против Електронен фиш № 8505196113/07.03.2022г. за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Жалбоподателят счита издадения срещу него електронен фиш за незаконосъобразен и ненеобоснован. Не оспорва обстоятелството, че на 07.03.2022г. в 04:18ч. товарен автомобил **** се е движил в посочения пътен участък; че на посоченото превозно средство е монтирано бордово устройство тол-Декларатор.

Навежда подробни съображения. Посочва, че дружеството – жалбоподател е сключило на 25.02.2020г. Тристранен договор с „Интелигентни трафик системи" АД и „А 1 България" ЕАД, по силата на който посочените две дружества се задължават да предоставят на дружеството - жалбоподател услуга електронно събиране на пътни такси и в изпълнение на този договор било монтирано посоченото в предходния пункт на жалбата бордово устройство.

Счита, че не носи отговорност за техническа неизправност на бордовото устройство, тъй като „Интелигентни трафик системи" АД било собственик на бордовото устройство и като такъв следва да отговаря за неговата правилна работа.

1

На жалбоподателя не била предоставена информация от страна на АПИ или от контрагентите по Тристранен договор от 25.02.2020г. сключен с „Интелигентни трафик системи" АД и „А 1 България" ЕАД относно обстоятелство, че монтираното бордово устройство не работи или е повредено. Оспорва фактическата констатация, съдържаща се в електронния фиш, че на процесното превозно средство нямало монтирана валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Твърди, че след като на пътното превозно средство е монтирано бордово устройство толдекларатор тип UNIT TYPE, c уникален №517844, съгласно Приложение към Тристранен договор 5586 от 11.10.2021г., то и отчитането и заплащането на „тол таксите" за същото е следвало да става по електронен път в изпълнение на сключения тристранен договор.

На следващо място счита, че "ВЕРДЕ КОЛОРАТО" ЕООД не е осъществило състав на административно нарушение, за което същото да понесе административнонаказателна отговорност, с оглед на изпълнените от тях задължения и са сключили цитирания по-горе тристранен договор, по който се следвало отчитане и заплащане на пътните такси да става по електронен път. Конкретното пътно превозно средство е било с монтирано бордово устройство, поради което спрямо „ВЕРДЕ КОЛОРАТО" ЕООД не следвало да се налага административно наказание.

Навежда довод, че Електронният фиш е издаден при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и изискването за форма на същия, тъй като от описанието на нарушението не може да се установи по кой конкретен санкционен състав на ЗДвП е наложена имуществената санкция на „ВЕРДЕ КОЛОРАТО" ЕООД. Навежда подробни съображения.

Счита, че е налице друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност.

Позовава се и на задължителното Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С - 497/15 и С-498/15 г., като становището е, че принципът за пропорционалност е нарушен, и че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б. "б" ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволявала да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърлял значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Искането е съдът да отмени изцяло като незаконосъобразен ЕФ №8505196113/07.03.2022г., издаден от „АПИ" за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, ведно с всички законови последици от това, както и да им бъдат присъден сторените деловодни разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание административнонаказващият орган 2 не се представлява.

Представена е писмена защита, в която ответникът оспорва жалбата изцяло, като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че атакуваният електронен фиш е издаден при спазена процедура за дирене на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Същият бил издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Навежда подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 07.03.2022г., в 04:18ч. е установено нарушение № D9B17905CD5776E 7E053021F160AD975, с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ****, регистрационен номер **** с технически допустима максимална маса 25700, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Левски, за движение по път I-З км 53+642, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I -З км 53+642.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Прието е, че независимо от налагането на това административно наказание, ВЕРДЕ КОЛОТАТО ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от нея пътно превозно средство в размер на 133.00 лв.

Според чл. 102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за 3 което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съдът счита, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН и въз основа на него наказателно постановление. В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение няма процесуална възможност да се издава електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е от ЗДвП. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Според съда, в случая, дори и да е налице констатирано нарушение, не е било налице основание за издаване на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно на установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена именно имуществена санкция в случая.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението сочи, че при нарушение по чл. 179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

С оглед на изложеното към датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно е, че след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят вече е предвидил възможност за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП.

До изменението обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което 4 изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай – за нарушение, извършено през 2022г. е недопустимо, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице съдебна практика – Решение №287/2024г. по к.а.н.д.18/2024г. на АС – Шумен; Решение №2940 по к.а.н.д. №306/2024г. на АС – Бургас и др.

Отделно от посоченото, според съда в случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. В случая, видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл.

102, ал.2, вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса, като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение.

От друга страна изискването за пропорционалност при заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директива 1999/62/ЕО в член 9а и с оглед национална правна уредба, съгласно която всички нарушения се санкционират с глоба с фиксиран размер“, с решение на ЕС от 21 ноември 2024година, постановено по дело С61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково, изрично се извежда, че Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Така постановеното решение на ЕС има задължителна сила относно тълкуването на европейското право е още едно 5 основание установяващо незаконосъобразността на атакувания ЕФ и налага извода от необходимостта за неговата отмяна.