Решение № 748 от 20.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.а

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500545 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 261309 от 24.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 10122/2020 год. по описа на СГС, ГО, 29 състав е признато за установено по предявения от Ц. Й. М. против И. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС, че Ц. Й. М. е собственик въз основа на договор за дарение по нотариален акт № 72 от 25.08.1994 г. и договор за дарение по нотариален акт № 10 от 30.08.2016 г. на сграда се идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. ***, район ***, ул. *** № **, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 126 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор ***, и без номер по предходен план, включваща и таван (подпокривно пространство), и И. В. М. е осъдена да предаде на Ц. Й. М. владението върху гореописаната сграда, като с решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника Ц. Й. М. с доводи за неправилност. Твърди се, че предявения ревандикационен иск е недопустим, тъй като е собственик на имота на валидно правно основание – нотариален акт, който не е оспорен и в тази връзка по отношение на нея липсва пасивна процесуална легитимация. Твърди, че е собственик на таванския етаж от сградата, като достъпът до него се осъществява от отделен вход, като това по никакъв начин не препятства достъпа на ищцата до сградата. Отделно от това се поддържа, че не упражнява 1 фактическата власт върху сградата и постановената спрямо нея ревандикация е незаконосъобразна. Моли съда да отмени решението, като вместо него постанови друго с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият И. В. М. оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на това е достигнал до извода, че именно тя е собственик на имота, който се владее без право основание от ответната страна. Моли за потвърждаване на решението, като претендира разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По очертания от оплакванията в нея предмет на въззивен контрол намира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищеца Ц. Й. М. излага в исковата молба, че е собственик на жилищна сграда, представляваща къща, със застроена площ по документи от 117.40 кв.м, състояща се от две стаи, дневна, кухня – столова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа и таван /подпокривно пространство, съставляваща сграда с идентификатор *** и застроена площ от 126 кв.м по КККР на гр. София, застроена в дъното на имот, представляващ УПИ ХV-251 от кв. 62 по плана на кв. *** в гр. ***, ул. *** № **. Твърди, че ответницата ползва таванския етаж от сградата, като липсва правно основание за това. Моли съда да постанови решение с което да бъде призната за собственик на сградата в съществуващия й вид, включваща и таван /подпокривно пространство/, като и да бъде осъдена ответницата да предаде владението.

Ответникът И. В. М. оспорва иска, като твърди недопустимост и неоснователност.

Поддържа, че таванския етаж от сградата е самостоятелен обект на право на собственост и е придобит от нея въз основа на нотариален акт за дарение № 42 от 17.09.2008 г., чиято отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не се иска. Твърди се, че е извършено надстрояване на притежавания и от нея тавански етаж в съществуващата в поземления имот стара сграда от общия на страните наследодател П. Г. въз основа на отстъпено му право на строеж с декларация от 05.03.1951 г. от неговия баща В. Ф., който тавански етаж е различен като самостоятелен обект в същата сграда от построения по-късно тавански /мансарден/ етаж, прехвърлен на трети на производството лица. Поддържа, че владението на сградата не се осъществява от нея, а ищцата осъществила и увреждащи действия върху таванския етаж, за който има самостоятелен вход, различен от входа за останалата част от сградата. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е установено правилно от първоинстанционният съд и е следната:

Видно е от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156 от 29.03.1995 г., че П. В. Г. и съпругата му С. П. Г. са дарили на своята внучка Ц. Й. М. придобит през време на брака им 2 недвижим имот, представляващ ½ идеална част от едноетажна жилищна сграда, застроена в дъното на дворното място, цялата на 117.15 кв.м, състояща се от две стаи, дневна, кухнястолова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа, без мястото, цялото с пространство от 1275 кв.м, а по скица – 1265 кв.м, представляващо парцел XV-251 от кв. 62 по плана на гр.

София, кв. ***, върху който дарителите са запазили правото си на ползване. С друг нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72 от 25.10.1994 г. П. В. Г. и съпругата му С. П. Г. са дарили на внука си И. Й. М. ¼ идеална част от дворното място, заедно с ½ идеална част от жилищната сграда по горепосочения нотариален акт за дарение, но като застроена на 117.40 кв.м.

От нотариален акт № 124 от 02 февруари 1974 г. се установява, че върху същото дворно място П. Г. е учредил безвъзмездно на сина си В. П. В., правото да построи върху дворното място към страната на улицата жилищна сграда на един първи етаж от 100 кв.м застроена площ, състояща се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, с вграден гараж в жилищната сграда.

От договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 73 от 25.10.1994 г., съставен въз основа на нотариален акт № 9 от 13.01.1994 г. за дворното място и акт за узаконяване № 61 от 25.08.1994 г. на ТОА Витоша на тавански етаж на 116 кв.м, състоящ се от входно антре, тоалетна, кухня-стая и три тавански стаи, се установява, че П. В. Г. и съпругата му С. П. Г. са дарили на сина си В. Г. ½ идеална част от гореописаното дворно място, заедно с целия тавански мансарден етаж от жилищната сграда, застроена в мястото към улицата, състоящ се от: стая; кухня; три тавански стаи, входно антре и баня-клозет, с площ от 116 кв.м, и прилежащите му части от общите части на сградата. След смъртта на дарителите П. В. Г. и С. П. Г. са оставили за наследници – сина им В. В. и по правото на заместване на дъщеря им З. М., нейните низходящи Ц. М. и И. М., техният син и надарен по нотариален акт № 73 от 25.10.1994 година. В. В. е продал на П. В. К., негова дъщеря с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 133 от 28.12.1999 г. таванския мансарден етаж в жилищната сграда, застроена в мястото в близост до улицата, гараж в североизточната част от приземния етаж на същата сграда и ½ идеална част от дворното място. Тези имоти, като дворното място само за 1116/1265 идеални части от ½ идеална част от дворното място, представляващ парцел XV-428 по плана от 2001 г. и за който се установява идентичност с парцел XV-251 от кв. 62 по предходния план на гр.

София, кв. ***, са прехвърлени с договор за продажба, оформен с нотариален акт № 175 от 21.06.2007 г. от П. К. на В. Г., като последният според направено в акта удостоверяване с друг договор за продажба, оформен с нотариален акт № 153 от 30.09.2005 г. е придобил и останалата част от притежаваната от П. К. ½ идеална част от дворното място.

Видно е от констативен нотариален акт № 113 от 21.12.2000 г., че Ц. М. е призната за собственик по наследство и завещание на ¼ идеална част от същото място. За него след обособяването му на четири поземлени имота е сключен договор за доброволно делба от 07.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите между съсобственици В. Г., И. М. и Ц. М., но без построените в него сгради. Въз основа на този договор за доброволна делба И. М. и 3

Ц. М. са получили в общ дял и собственост поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София.

Установява се от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 62 от 22.06.2006 г., че В. В., който е син на П. Г., на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК, е признат за собственик по наследство на ½ идеална част от тавански етаж, находящ се в гр. София, кв. ***, ул. *** № **, с площ от 116 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня с тоалетна, антре, балкон и тераса, заедно със съответните части от общите части на сградата, без поземления имот, върху който е построена, съставляващ УПИ XV-428 от кв. 62 по плана на гр. София, местност кв. ***, целият с площ от 1400 кв.м. Тази ½ идеална част от тавански етаж, видно от нотариален акт № 42 от 17.09.2008 г. В. В. е прехвърлил на ответника И. М. посредством договор за дарение.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10 от 30.08.2016 г., се установява, че И.

М. е дарил на ищеца Ц. М. собствените си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София и построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 117.40 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня – столова, входно антре, баня, клозет, с мазе под етажа, съставляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София.

Пред първоинстанционният съд е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесната сграда представлява сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. ***, район ***, ул. *** № **, вид собственост - частна, функционално предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи - 1, застроена площ 126 кв. м, без обособени обекти в нея. Към 1974 г. сградата се е намирала в парцел XV-251, кв. 62 по плана на м. ***, който парцел включвал сегашните поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;

*** и *** - улица тупик, като към настоящия момент сградата се намира в самостоятелен УПИ XX - 428, квартал по регулация 62, местност ***, утвърдена с решение № 4 по протокол № 21 от 19.02.2001 г. от СОС и решение № 24 по протокол 33 от 24.01.2013 г. от СОС. Експертизата дава заключение, че по представените документи, сред които и декларация от 05.03.1951 г., с която В. Ф. разрешава на сина си П. Г. да построи в собствения му парцел № 17, кв. 62, къща на около 50 кв.м, чертеж - част от проект за пристройка и надстройка на П. Г., в парцел XV, кв. 62, ***, одобрен от РНС - 9-ти септември, Отдел Архитектура и благоустройство на 20.05.1974 г. с текст „Одобрява се пристройката”, както и обяснителна записка към проекта, и извършения оглед на място, първоначално около 60-те години на миналия век в парцела е била построена масивна едноетажна къща със сутерен под етажа, с габаритни размери в план 7.50 м/8.50 м и застроена площ от 56.15 кв.м, като през 1974 г. е бил одобрен проект за пристройка и надстройка на П. Г., който предвиждал изграждане на пристройка от северната и източната страна на съществуващата сграда с обща застроена площ от 61.25 кв.м и надстройка, която да се изпълни върху цялото 4 петно - старата част на сградата и пристройката. Проектът предвиждал надстрояване на пълномерен етаж, над който да се изпълни четирискатен покрив. Габаритните размери на сградата след пристрояването се предвиждало да бъдат 10.00 м/12.50 м. Проектната сграда предвиждала следните етажни нива: сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж със светла височина, варираща от 0.60 м. до 2.15 м. Вещото лице посочва, че при извършения външен оглед на място е установено, че представеният проект не е изпълнен така, както е бил одобрен, т.е. строителството е изпълнено в отклонение от одобрените проекти. Към старата къща е изпълнена пристройка, но не е изпълнен втори пълномерен етаж и предвидения по проект четирискатен покрив, като на място е установена сграда, състояща се от сутерен, един жилищен етаж и един тавански /подпокривен/ етаж, с изпълнен отгоре двускатен /вилен/ покрив. По измервания и заснемания отвън, предвид липсата на достъп в сградата при извършения оглед, изпълненият тавански етаж, в най-ниската част /измерен външно до кота стреха/, височина надзид е около 0.65-0.69 м, а в най-високата част /при билото/ височина надзид около 3.00 м. Установява се от заключението, че застроената площ на таванския етаж е идентична с тази на долния етаж, която по представения проект е 117.40 кв.м, без включени балкони и тераси. Последните по действащите разпоредби се включват в застроената площ, като към тавана са констатирани два балкона, разположени на източната фасада и на западната такава на сградата - над входното стълбище. За установяване на действителната застроена площ на сградата по документи вещото лице е извършило проверка и по архивен кадастрален план, съхраняващ се в архива на СО – НАГ, като в архивния КП сградата е нанесена със застроена площ от 126 кв.м, която съвпада с данните по КККР. При тези данни и липсата на други данни за одобрени проекти на сградата вещото лице установява, че е налице тавански етаж /таван/подпокривно пространство/ в процесната сграда, със ЗП на таванския етаж по одобрен проект от 117.40 кв.м, а по кадастрален план – 126.00 кв.м, при височина на етажа от 0.65 м в най-ниската част до 3.00 м при билото.