Решение № 119 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002100191 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Д. чрез пълномощника му адвокат Й. А. против решение № 267 с посочена дата 16.09.2022 г., обявено на 19.09.2022 г., постановено по т. д.

№ 205 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което е отменено решение № 502 от 17.12.2021 г. по т. д. № 743/2021 г. на Окръжен съд - Варна и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. М. Д. против ЗАД „Армеец“, АД, гр. София иск по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 68583.38 лв., част от общия размер от 71583.38 лв., обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка КАСКО по застрахователна полица № 0000852395 от 31.07.2019 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 15.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка Мерцедес Е 220 с рег. [рег.номер на МПС] до окончателното изплащане.

ЗАД „Армеец“, АД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Л. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 2840 от 4.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „следва ли уговорката в т. 14.9 от общите условия относно отговорността на застрахователя при управление на МПС след употреба или под въздействие на алкохол да се тълкува във връзка 1 с нормите на чл. 5, ал. 3, т. 1 (погрешно посочена в определението по чл. 288 ГПК като чл. 5, ал. 4, т. 1) и чл. 174 ЗДвП“.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е приел за установено, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за застраховка "Каско плюс", клауза "Пълно Каско" на МПС по застрахователна полица № 0000852395 от 31. 07. 2019 г. за собствения на ищеца лек автомобил марка Мерцедес Е 220, с рег. [рег.номер на МПС] . Във връзка с процесното ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № 1715685 от 15.03.2020 г. на ОДМВР-Търговище, според който ПТП е настъпило в 6.45 часа, а като причина за настъпването е посочено, че водачът Б. С. Н. губи контрол над МПС и напуска вдясно от пътното платно. Отразено е също, че е установено наличие на алкохол у водача по-малко от 0,5 ‰, както и че е съставен акт за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според писмо на ОДМВРТърговище (стр. 157) водачът на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта от 0,37 ‰, отчетена с техническо средство "Алкотеск Дрегер".

Съдът е посочил, че застрахователният договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностни лица на мястото на произшествието, поради което в свидетелстващата си част относно възприетите от длъжностното лице факти, документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него. Механизма на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото доказателства в тази насока - свидетелски показания дадени пред първата инстанция и от съдебно автотехническите експертизи.

Според заключенията на вещите лица, не са налице обективни данни, от които да се установи точната скорост на движение преди ПТП. И двете вещи лица сочат като причина за настъпването на ПТП загубата на сцепление на автомобила с пътната настилка, вследствие на образувал се от силния дъжд воден слой между автомобила и асфалта (т. н. аквапланинг).

Според вещото лице В. при големи количества вода автомобилът може да загуби странична устойчивост при скорост между 67 и 85 км/ч., след което водачът не контролира автомобила и няма възможност да реагира ефективно.

От показанията на свидетелката Б. Н., които съдът е кредитирал като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, е прието за установено, че непосредствено преди произшествието от силния валеж не видяла че има локва и след навлизането в нея, изгубила управлението на автомобила. Според свидетелката, скоростта с която е навлязла в локвата е била 80 км/ч.

При тези факти съдът е приел за неоснователно възражението на ответното дружество за изключен риск по т. 14.5, пр. 2, поради проявена груба небрежност, тъй като водачът не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС.

Счел е за основателно възражението, че е налице основанието за отказ, на което застрахователят се позовава по чл. 14.9 от ОУ: понеже застрахованият автомобил е бил управляван от водач, употребил алкохол, поради което същият е действал при евентуален 2 умисъл. Изложил е следните съображения: в т. 14.9 от раздел IV "Изключени рискове" от ОУ, е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени от, или вследствие управление на МПС след употреба, или под въздействие на алкохол. Безспорно е установена алкохолна концентрация в кръвта на водача Н. в размер на 0,37 ‰. Действително, с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е въведена забрана да се управлява МПС след употреба на алкохол над 0,5 ‰ - следователно установената при проверката концентрация на алкохолно съдържание от 0,37 ‰ е под предвидения за санкциониране от специалния закон. Уговорката т. 14.9 от раздел IV "Изключени рискове" от ОУ обаче е, че застрахователят не покрива вреди, причинени от, или вследствие управление на МПС след употреба, или под въздействие на алкохол. Следователно, налице е споразумение между страните, което има силата на закон за тези, които са го сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), затова предвидените в него последици за застрахования водач не могат да зависят от поставените чрез закона други условия за носене на административна отговорност, като пряко следствие на същото поведение. Ако определен настъпил юридически факт няма административно правни последици, това не означава, че същият факт няма (и/или не може да има) посочени в договор граждански последици. Приетото от страните фактическо условие по т. 14.9 от Общите условия на процесния договор за застраховка, чието наличие изключва отговорността на застрахователя за плащане на уговореното застрахователно обезщетение, е не управляването на МПС "под въздействие на алкохол", а "след употреба на алкохол", което - от обективна и от субективна страна - е нещо напълно различно и прави безмислен какъвто и да било спор за евентуалното конкретно въздействие на конкретно количество или качество алкохол върху евентуалната способност на конкретния водач да управлява или да не управлява автомобил.

Използваният в текста на разпоредбата по чл. 14.9 от Общите условия на застрахователния на израза "управление на МПС след употреба на алкохол" означава, че ако застрахованото имущество е било увредено при управляването на МПС по този именно начин, тогава е налице приета от страните необорима презумпция за пряка причинна връзка между управляването на МПС "след употреба на алкохол" и събитието, което е причинило вредата.

Следователно - според договора - щети, възникнали от ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол е поставено извън обхвата на застрахователния риск. Съдът е посочил, че неизпълнението на въведеното с договора задължение - да не се управлява МПС след употреба на алкохол е значително с оглед на интересите на застрахователя, тъй като е общоизвестно е, че реакциите на водач, който е под въздействието на алкохол, дори и в минимални количества са ограничени. За това и в много страни се налагат санкции и при най-малката установена концентрация.

Допълнително са изложени съображение, че от значение е с каква е алкохолна концентрация водачът е управлявал процесния автомобил към момента на настъпване на ПТП. Самият ищец е посочил 6,45 ч. като час на ПТП, като свидетелят А. сочи, че сигналът за ПТП е подаден в един много по-късен момент - 9 или 10 часа. Протоколът за ПТП е изготвен в 10,30 часа според отразеното в него. Следователно, проверката за алкохол е направена найкъсно около 10 часа, при която проверка е установена с техническо средство "Дрегер 3

Алкотест" концентрация на алкохол 0,37 ‰, като водачът е отказал да даде кръвна проба.

Следователно, следва да се приеме, че към 10 часа, т. е след повече от 3 часа от ПТП алкохолната концентрация на водача, управлявал застрахования лек автомобил. е 0,37 ‰.

Безспорно е, че с течение на времето алкохолът се абсорбира от организма и концентрацията намалява като е установено, че намалението е приблизително с около 0,4 - 0,5 ‰ на всеки два часа в зависимост от индивидуалните особености на човешкия организъм.

Следователно, при всички положения, към 6,45 часа - момента на ПТП - концентрацията на алкохол в кръвта на водача на процесния автомобил е била със сигурност над минимума от 0,5 ‰. Този извод също обосновава че неизпълнението на това задължение по договора е значително, с оглед интереса на застрахователя.

По тези съображения съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с т.

14.9 от Общите правила за отказ от страна на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение-поради неизпълнение на задължението да не се управлява МПС след употреба на алкохол, което неизпълнение е значително, с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД се приема, че при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тъй като тези критерии са обективни при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената в текста на договора воля на страните, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание (решение № 147 от 06.11.2020 г. по гр. д. № 3283/2019 г., ІІІ г. о.). Смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение (решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г., І т. о.). Трите способа в чл. 20 ЗЗД дават основните насоки, но не изчерпват средствата за тълкуване на сделката. Наред с тях съдът може да използва и други средства като езикови, логически, исторически и други обстоятелства, които отчитат спецификата на волеизявлението и са релевантни за установяване на действителната воля на лицето (решение № 60229 от 30.12.2021 г. по гр. д. № 3998/2020 г., ІІІ г. о.).

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е свързан със спора как следва да се тълкува клаузата на т. 14.9 от Общите условия към застрахователния договор за застраховка „Пълно автокаско“. С посочената клауза е уговорено в съответствие с чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ, изключение от покритите рискове в случай на „управление на МПС след употреба и/или под въздействие на алкохол и/или други упойващи вещества, както и употреба на алкохол преди идването на контролните органи или при отказ от страна на водача за извършване на проба за алкохол или ако същият напусне ПТП или осуети проба за алкохол“. В клаузата на т. 50.5 от Общите условия е уговорено, че застрахованият е длъжен „да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и 4 подзаконовите актове по прилагането му“, а клаузата на т. 59.6.3 изисква от застрахования при настъпване на застрахователно събитие да представи на застрахователя „писмено удостоверение за резултатите от взета от водача кръвна проба за алкохол, ако в протокола за ПТП е отбелязано, че такава е взета“. Нормата на чл. 345, ал. 5, т. 4 КЗ изисква застрахователният договор да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно задълженията при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване. Тълкуването на посочените клаузи от Общите условия във връзка една с друга и императивните изисквания към договора за имуществено застраховане в КЗ, както и липсата на уговорка във всички случаи на настъпване на застрахователно събитие водачът на застрахования автомобил да направи изследване на кръвна проба за алкохол, обуславят извода, че волята на страните по застрахователния договор е клаузата на т. 14.9 от Общите условия да се прилага съобразно изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 174 ЗДвП, предвиждащи задължение за водачите да не управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰ или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че нарушение на правилата за движение по пътищата е само управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰.