Определение № 4595 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4595 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 60960/16.08.2023 г., уточнена с молба с вх. № 63819/29.08.2023 г., от ЕТ „Амбитус – Д. Щ.“, ЕИК 205107015, гр. Варна, чрез адв. П. Н.-ВАК, срещу Разпореждане № 47098/23.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16825/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 49ти състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на „ЛЕНО“ АД, /с предишно наименование „Ленно“ АД/ ЕИК 203217465, гр.

Пловдив, заповед № 7974/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на Договор за заем бизнес кредит с клиентски № 5977 от 18.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите по чл. 417, т. 3 от ГПК и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

Оплакването на жалбоподателя се свежда до твърдение за недължимост на вземанията – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, поради това, че са погасени чрез плащане, като сочи доказателства за плащания в размер на 13 035 лв., които намира за достатъчни да обезпечат изпълнението по договора. Посочва, че в заявлението и издадените изпълнителни титули липсва уточняване на периода за заплащане на изискуемата главница, като не са описани и броя на вноските, които кредиторът счита за изискуеми.

Отбелязва, че е приложен единствено процесния договор без да са 1 представени доказателства за настъпила изискуемост на вноските. Относно договорната лихва счита, че тя е незаконосъобразно начислена, а механизмът на изчисляването й е неясен и основан на неравноправни договорни клаузи.

Сочи липса на ясна аргументация както относно основанието за начисляването й, така и относно нейният размер. Отправя искане за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна „Лено“ АД е депозирала отговор в срока по чл. 276 от ГПК, с който навежда доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. Счита жалбата за недопустима на първо място, защото изпълнението по заповедта е спряно и на следващо място, защото в нея се излагат доводи единствено за недължимостта на вземането, но не и такива срещу незабавното изпълнение. Що се отнася до основателността намира представения документ за редовен от външна страна, като счита, че удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Подчертава, че в документа се съдържа ясна информация за вземанията за главница и за лихви – по какъв начин са формирани и от къде произтичат. Сочи, че приложените платежни нареждания не обхващат периода на заявените вземания и служат за погасяване на задължения по два заема, а не само по настоящия. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок, като видно от представената ПДИ заповедта за изпълнение е връчена на жалбоподателя на 03.08.2023 г., а процесната жалба е от 16.08.2023 г., депозирана е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение е депозирано и възражение по чл.

414 от ГПК, инкорпорирано в същата жалба.

Поради така изложеното жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество на жалбата съдът намира следното:

2

Заповедният съд е сезиран от „Лено“ АД /с предишно наименование „Ленно“ АД/ със заявление по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, постановление за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ – Договор за заем бизнес кредит № 5977 от 18.05.2018 г., с нотариална заверка на подписите, против ЕТ „Амбитус – Д. Щ.“ за следните вземания: главница по договора в размер на 7 491.90 евро и договорна лихва в размер на 1 120.88 евро за период от 19.05.2022 г. до 18.11.2022 г. Към заявлението са приложени нотариално заверени Договор за заем бизнес кредит № 5977 от 18.05.2018 г., ведно с Приложение № 1, представляващо погасителен план, както и анексите към договора – Анекс № 1 от 22.06.2018 г. и Анекс № 2 от 08.08.2018 г., връчени покани за предсрочна изискуемост, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот и платежни нареждания за отпускането на заемната сума. Заявлението е уважено от съда, като е издадена заповед за изпълнение, постановление за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано е изп.д. № 20237190400469 на ЧСИ Станислава Янкова, по което са връчени ПДИ.

Настоящото обжалване касае разпореждането за незабавно изпълнение.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК в случаите на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете по чл. 417 от ГПК. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна, тъй като в това производство въззивният съд не може да се произнася по съществуването на удостовереното с тях вземане.

Въззивната проверка в това производство включва спазването на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3 от ГПК. За законосъобразно постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 от ГПК е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на 3 насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ.

При данните от заповедното производство тези изисквания са налице.

Документът въз основа на който е издадена заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение е нотариално заверен Договор за заем бизнес кредит № 5977 от 18.05.2018 г. и е годно основание за издаване на Заповед по чл. 417, т.

3 от ГПК, доколкото е надлежно оформен с всички изискуеми реквизити. В тази връзка и следва извод, че същият е редовен от външна страна.

В чл. 2.1 от него е предвидено, че заемодателят отпуска заем с главницата до 7 700 евро, която се предоставя поетапно и целево, като съгласно чл. 2.3 заемополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 30% на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем, като последната се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема за периода от деня следващ датата на получаване на заема до датата на пълното изплащане на главницата. Към договора като Приложение № 1 е представен и погасителен план за дължимите вноски по заема за главница и договорна лихва, съгласно предвидените в договора условия. В този смисъл следва да се приеме, че документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане.

В настоящия случай се претендира предсрочно изискуема главница в размер на 7 491.90 евро, като в заявлението се сочи, че по посочената в договора сметка на заемополучателя не са постъпили пълни плащания по падежиралите вноски съгласно погасителния план. Във връзка с предсрочната изискуемост в чл. 5.2 от договора страните са договорили, че при настъпване на неизпълнение, което продължава повече от 7 дни заемодателят има право да обяви заема за предсрочно и незабавно изискуем. По делото е представена покана с изх. № 1446/06.06.2022 г., изпратена до ЕТ „Амбитус – Д. Щ.“ чрез ЧСИ Станислава Янкова и получена лично от Д. Щ. на 23.11.2022 г. в кантората на ЧСИ, в която е отразено, че по посочената в Договор за заем бизнес кредит № 5977 от 18.05.2018 г. сметка на заемодателя не са постъпили пълни плащания по месечни вноски, като на осн. чл. 5.2 от същия договор, а именно настъпване на неизпълнение по чл. 5.1 (i), като към дата 06.06.2022 г. забавата за плащане продължава 962 дни. С тази покана „Лено“ АД е 4 уведомил длъжника, че упражнява правото си по договора да обяви заема за предсрочно и незабавно изискуем. В тази връзка и се опровергава твърдението на частния въззивник за липса на доказателства за настъпила изискуемост на вноските.

Потребителската защита в настоящия случай не намира приложение, доколкото длъжникът ЕТ „Амбитус – Д. Щ.“ има качеството на търговец и не попада под легалната дефиниция за потребител, дадена в § 13, т. 1 от ЗЗП.

Следва да се отбележи, че опровергаващи този извод възражения биха могли да се наведат в исковото производство по чл. 422 от ГПК.

Оплакванията на жалбоподателя, касаещи постъпили плащания по договора касаят съществуването на вземането и в този смисъл са извън обхвата на проверката за законосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което и не следва да се разглеждат в настоящото производство. Те са относими към производството по чл. 420 от ГПК, каквото в случая е инициирано. Единствената преценка, която заповедният съд дължи в производството по чл. 418 от ГПК, е досежно редовността на представения документ от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Дали действително вземанията по този документ съществуват по основание и размер може и следва да бъде установено в рамките на състезателното исково производство по чл. 422, във вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, каквото в настоящия случай също е инициирано.

Що се отнася до възражението за неправилно изчисляване размера на договорната лихва, то е неоснователно, тъй като, както бе посочено по-горе, в чл. 2.3, б. “а“ лихвата е уговорена във фиксиран размер от 30% върху усвоената и непогасена част от главницата, а конкретният й размер като компонент от погасителната вноска е изрично посочен в погасителния план.

С оглед изложеното и на основание чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът намира, че въз основа на представения нотариално заверен договор и покана за обявяване на заема за предсрочно изискуем следва да се допусне незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, като се издаде и изпълнителен лист.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

От страна на частния въззиваем е направено искане за присъждане на 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 50 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47098/23.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16825/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на „ЛЕНО“ АД, /с предишно наименование „Ленно“ АД/ ЕИК 203217465, гр. Пловдив, заповед № 7974/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на Договор за заем бизнес кредит с клиентски № 5977 от 18.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите по чл. 417, т. 3 от ГПК и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ЕТ „Амбитус – Д. Щ.“, ЕИК 205107015, гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕНО“ АД, /с предишно наименование „Ленно“ АД/ ЕИК 203217465, гр. Пловдив, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6