Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 16.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11669/2024
Вид
Решение № 330
Подписан
16.01.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100511669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11930 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 47703/2023 г. по описа на СРС, 170-ти състав, е уважен предявения от „Софийска вода” АД срещу Д. И. Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7131,34 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в с. Подгумер, ул. :******** за периода 17.06.2021г.- 17.06.2022г., за което е издадена фактура № 0116104008/ 10.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.05.2023г., до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023г. по ч.гр. дело № 26066/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 192,63 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело № 26066/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 442,62 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника си – адв. В.М., в която са изложени оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че по делото не е установено да е потребявал ВиК услуги, а този извод не можел да се направи единствено въз основа на качеството му на собственик, като съдът не допуснал свидетели за установяване фактите от кого е изградено водопроводното съоръжение и дали е използвал имота. Сочи, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане на санкцията по чл. 37, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 6 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПОЛЗВАНЕ

НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, тъй като не се установявало, че именно той да е присъединявал имота към ВиК мрежата, доколкото от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ можело да се направи обоснован извод, че това е станало през 2009 г. Сочи, че този ред бил приложим само при виновно и противоправно поведение, каквото в случая не било налице от негова страна. Изтъква, че по делото не е установено да е в облигационни правоотношение с ищцата за ВиК услуги и няма качеството на потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., тъй като не е изградил процесното незаконно отклонение, макар и да е собственик на имота. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения установителен иск.

Въззиваемият ищец – „Софийска вода” АД, чрез процесуалния си представител – юриск. А.М., е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и взема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба 2 оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Страните не спорят, а и жалбоподателят е признал изрично във въззивната жалба факта, че от 21.01.2020 г., включително и през процесния период 17.06.2021г.- 17.06.2022г. е собственик на процесния недвижим имот, с административен адрес: с. Подгумер, ул.

“Младост” № 7. Не спорят още и по отношение на обстоятелството, а и от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ се установява, че е налице незаконно присъединяване на имота към ВиК мрежата на „Софийска вода” АД за услугата – доставка на вода с питейни качества.

Съгласно разпоредбата на § 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г.

ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА

ПОЛЗВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък, а според разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от Наредбата разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Следва да се посочи, че за да се ангажира тази отговорност, не е необходимо да се установява кой е извършил незаконното присъединяване на имота към ВиК мрежата, поради което и доказването на конкретна вина лицето извършило незаконното присъединяване не е елемент от фактическия състав. В настоящата хипотеза регламентирана в чл. 37, ал. 1 от Наредбата, отговорността произтича от факта на незаконното присъединяване, доколкото при спецификата на услугата потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си. Нещо повече, съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор (в този смисъл решение № 214/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Ето защо и оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.

От заключението на изслушаната и приета без възражения СТЕ, което настоящият 3 състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че процесният имот е водоснабден от уличния водопровод с тръба ПЕ Ф32 до водомерна шахта в имота, с водомер с фабричен номер 8049169, с оловна пломба, с метрологична проверка от 2009 г., без пломба на оператора, без клиентски номер, а количеството питейна вода, което следва да бъде начислено за процесния период, съобразно разпоредбите на чл. 37, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 5 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 СЕПТЕМВРИ 2004 Г.

ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА

ПОЛЗВАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ е на стойност 7131,34 лева. Следователно искът е основателен и доказан за пълния предявен размер.

Тъй като правните съждения на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

При този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ищеца – въззиваем в настоящето производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед предмета на делото въззивното решение по процесното гражданско дело подлежи на касационно обжалване съгласно правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11930 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д. № 47703/2023 г. по описа на СРС, 170-ти състав.

ОСЪЖДА Д. И. Г., с ЕГН **********, да плати на “Софийска вода” АД, с ЕИК 130175000, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4