Определение № 4314 от 17.09.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 1155/2026
- Вид
- Определение № 4314
- Подписан
- 17.09.2026
- Състав
- Яница Събева-Ченалова
Други актове по делото
- Разпореждане № 4153 от 11.09.2026 · Яница Събева-Ченалова
- Разпореждане № 4276 от 16.09.2026 · Яница Събева-Ченалова
- Разпореждане № 4315 от 17.09.2026 · Яница Събева-Ченалова
Цитирани разпоредби
- чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4314
Стара Загора, 17.09.2026 г.
Административният съд - Стара Загора - I състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Яница Събева-Ченалова административно дело № 1155/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от Г. Д. К. от гр. Казанлък против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3039503/05.09.2026 г., издадена от Командир на отделение към РУ Казанлък, ОДМВР Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 05.09.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 11.09.2026 г. с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, основано на обстоятелствата, че предварителното изпълнение на принудителната административна мярка създава на жалбоподателя трудности в живота, тъй като трябва да се придвижва до други градове за подготовка и явяване на кандидатстудентски изпити.
Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:
Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
По същество искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК е неоснователно.
Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за неудобства на жалбоподателя в ежедневието – придвижване до други градове за подготовка и явяване на кандидатстудентски изпити.
Описаните неудобства от организационен и личен характер са обичайни и не разкриват обстоятелства, които да сочат на надделяващ личен интерес над обществения такъв, защитен с предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Сочените ангажименти не налагат извън всякакво съмнение необходимост от управление на личен автомобил като единствена възможност за придвижване, а последното може да се осъществява и с обществен транспорт. Следователно описаните в искането за спиране на предварителното изпълнение обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Неудобствата в ежедневието на жалбоподателя от предварителното изпълнение на приложената заповед за принудителна административна мярка не сочат на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да управлява автомобил, предвид наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з/ дд от ЗДвП, то няма доказателства тази вреда да е значителна или труднопоправима.
Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт.
След преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. К. от гр. Казанлък за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3039503 от 05.09.2026 г., издадена от Командир на отделение към РУ Казанлък, ОДМВР – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�