Решение № 901 от 29.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Пловдив, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330201410 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3159672, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на И.В.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото е представена разписка за връчване на електронния фиш, видно от която същият е връчен на 15.02.2022г. Жалбата е подадена на 25.02.2022г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.08.2019г. в 13,38 ч. в гр.

Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ , надлез „Родопи“, посока гр. Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение от 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 65 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 15 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е Такси 1 ООД, поради което санкцията била наложена на законния му представител – И.В.А..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение на движението на автомобила на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11743СА/0217577, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото са представени и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 15.08.2019г., както и справка за собственик на процесния автомобил, видно от която процесният автомобил е собственост на дружеството, чийто управител е жалбоподателя.

В случая обаче не са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

В случая е представен Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика би представлявал официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така принципно протоколът следва да удостоверява едновременно както кое е техническото средство, с което е било извършено измерването, така и обстоятелството, че техническото средство е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания- чл. 6 от Наредбата.

2

В конкретния случай настоящият състав намира, че ЕФ е незаконосъобразен, поради липса на доказателства, че средството е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания- чл.6 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г.

Ако във всеки един процес следваше пълно и главно да се установява поотделно спазването на всички предвидени в Наредбата и инструкцията за експлоатация технически изисквания към монтажа и експлоатацията на АТСС, то процесът на доказване би бил неимоверно затруднен и усложнен.

Затова законодателят е предвидил улеснена форма. В съдържанието на Протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата е предвидена възможност за удостоверяване чрез попълване на нарочно поле, с посочване на имената на удостоверилото лице и полагане на неговия подпис, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация. Само при кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на обратното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се презюмира.

В конкретния случай в представения по делото Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. липсва попълване на полето, удостоверяващо че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, очертани в инструкцията за експлоатация. Липсва изписване на име и подпис на длъжностно лице, което е извършило удостоверяването.

При това положение само може да се предполага, че АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, но административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

3

В този изричен смисъл е практиката на съдилищата в цялата страна, включително Решение № 4424/27.06.2019г. по КАНД № 4318/2019г. на Административен съд – София град – „наказателната отговорност не може да почива на предположения и в този смисъл при ангажирането й, въпреки липсата на отбелязване, а и на представени каквито и да било други доказателства, че са спазени всички изисквания при монтажа и експлоатацията на АТСС, съществено би се нарушило правото на защита на нарушителя.“, Решение № 541/18.03.2019г. по КАНД № 277/2019г. на Административен съд-Варна – „Няма изписани име,фамилия и подпис на служителя в графата със съдържание : „Автоматизираното техническо средство или Система е разположено/а и настроено/а съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.…Липсата на задължителни и нормативно установени реквизити на представеният от касатора протокол лишава същият от характеристиките му на официален удостоверителен документ – такива притежават единствено съставените по установения законов ред документи.“ и др.

При разполагането и настройването на АТСС не по предвидения ред е възможно да се достигне до разлика в отчитането на скоростта, която от своя страна да доведе до наказване на невинни водачи или до неправилно приложение на материалния закон. Да се приеме обратният подход и съдът да потвърждава електронни фишове, без да са налице каквито и да е доказателства и пълна убеденост, че АТСС е действало съгласно изричните инструкции на производителя, респ. че деецът се е движил с посочената в електронния фиш скорост, би значело, че съдът толерира действия на контролно-наказващи органи, при които е възможно наказването на нарушители за неизвършени нарушения или за нарушения, различни от извършените, което е недопустимо в една модерна европейска правова държава, каквато е България. Също така приемането, че контролът е осъществен законосъобразно поради липсата на доказателства, които да презумират, че не е бил осъществен по надлежния ред, би значело да се обърне доказателствената тежест в процеса и нарушителят да бъде поставен в невъзможната ситуация да доказва отрицателен факт, вместо административнонаказващият орган, който носи доказателствената тежест в процеса, да доказва положителен факт, което би противоречало на правото на 4 справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Следва да се отбележи освен това, че такава презумпция в закона и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. не съществува, за да може да се приеме за осъществен този факт на базата на предположения.

Нещо повече – липсата на посочване на име, фамилия и подпис на служителя в съответно предвидената за това графа би значело, че няма лице, което да носи отговорност при неправилното поставяне на АТСС, респ. неправилното отчитане на скоростта. Така в случая, с оглед нередовността на описанието в протокола, е налице единствено предположение, че нарушителят е извършил вмененото му нарушение, но административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Отделно от това, теорията и съдебната практика отдавна са изяснили с абсолютна категоричност, че документът е конкретно и изрично писмено изявление, направено от физическо лице, което фиксира трайно сведение или информация относно факти с правно значение. За да е налице официален документ, същият следва да е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Обстоятелството кой е издателят на акта се установява с посочване на конкретното лице, което го съставило, и полагането на подпис на съответното място на документа. При липсата на посочване на име и подпис на служителя, не става ясно въобще кой е попълнил и останалите задължителни реквизити на Протокола по чл. 10 от Наредбата, дали това е лице, което е оправомощено да извършва видеонаблюдението, респективно дали представеният Протокол въобще има характерът на официален удостоверителен документ. Наличните в същия подписи в графите за приемане и проверка на Протокола касаят администрирането му в деловодната програма на ОДМВР-Пловдив, но не дават информация за това кой е съставителят му. При липсата на подпис на издателя, документът няма обвързваща съда сила по отношение на отразените в него факти.

Действително съдът съобрази и че поначало преценката за същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив). Така 5 например несъществени биха били: липсата на номер на първо и последно статично изображение, в случаите когато снимката отговаря по дата и час на периода на действие на АТСС, записан в протокола; липсата на посочване на общо ограничение на скоростта, в случаите когато контролът е бил осъществен в населено място; липсата на посочване на номер на служебен автомобил, в случаите когато протоколът е придружен със снимка на МПСто; липсата на посочване на посока на движение на контролираните МПС или посока за задействане, в случаите когато контролът е осъществен и в двете посоки; липсата на посочване на брой установени АТСС нарушения в цифри или на броя свалени статични изображения и др. Липсата на каквото и да е попълване на графата за осъществяване на контрола съгласно техническите изисквания обаче не може да се санира с никое друго доказателство, като прави невъзможно както установяването дали лицето, работещо с АТСС, е преминало обучение за работа с АТСС по смисъла на чл. 15, ал.1 , т. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (тъй като не се знае кой е служителят, настроил АТСС), така и дали техническото средство е било настроено правилно с оглед чл. 6, ал. 1 от Наредбата, респективно дали отчитането на скоростта е било законосъобразно.

С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022г.

Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото същото е в минимално предвидения съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер.