Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 01.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 233/2022
Вид
Решение № 121
Подписан
01.08.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Велина Емануилова Антонова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.18 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 57, ал. 1, т. 2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 11, ал. 2 изр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.124 · Наказателен кодекс
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.35, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.185 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.186 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д. И. Махмудиев. като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600233 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия М.С.Р. за виновен в това, че на 20.10.2020 г. в гр. П. умишлено е умъртвил С.П. А. с, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за С.П. А. и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определоно наказание от подсъдимия.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият М.С.Р. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по нохд № 4965/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

1

С присъдата подсъдимият М.С.Р. бил осъден да заплати на В.А.А. сумата от 75 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане.

Отделно от това подъсдимият бил осъден да заплати на П.А.А. сума в размер на 75 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане.

Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се с веществените доказателства и възложил дължимите разноски и държавни такси.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия. С жалбата се изразява несъгласие с присъдата, като се релевират съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност и нарушения на материалния закон. Претендира се отмяната на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Постъпило е възражение срещу подадената жалба от адв. Ж.П. – повереник на С.А. само като частен обвинител и на П. и В. А. и като граждански ищци и частни обвинители.С него се оспорва подадената от защитата на подсъдимия въззивна жалба, като се предлага тя да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение. Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, правната квалификация е съобразена със закона и определeното наказание е справедливо. Прокурорът не намира да са били допуснати съществени процесуални нарушения, както на досъдебното, така и по време на съдебното производство. Счита, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието, които са обсъдени детайлно от първата инстанция и порок при формиране на вътрешното убеждение на съда липсва. Единственото несъгласие с изводите на съда прокурорът намира в определяне на деянието като извършено при 2 пряк умисъл. Според него него подсъдимият е действал при евентуален умисъл, като е проявил пълно беезразличие към действията си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци не се явява.

В допълнителното писменно изложение поддържа подаденото възражение и предлага на съда да остави жалбата на подсъдимия без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

Частният обвинител В.А. намира определеното наказание за явно несправедливо и иска размерът му да бъде увеличен с още десет години лишаване от свобода.

Частните обвинители П.А. и С.А. не се явяват и не ангажират становище.

Защитата на подсъдимия акцентира върху допуснати нарушения на процесуалните правила, които приема за съществени. Твърди за избирателност и неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства от първия съд, като се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По приложението на материалния закон защитата счита, че същият е приложен неправилно, като съдът е следвало да преквалифицира деянието на подсъдимия в по – леко наказуемо по чл.124 НК. Според защитата от подробния анализ на доказателствения материал ставало ясно, че дори да са били нанесени на С. А. от подсъдимия, то те не са имали за цел прекъсване на живота й. С тези съображения се обосновава искането за преквалификация на деянието по чл.124 НК. С критика към съда, че не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства защитата атакува размера на наложеното наказание като явно несправедлив и претендира намаляването му.

Подсъдимият иска по – малка присъда за да се грижи за децата си.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подс. М.Р. жив еел на семейни начала с жертвата С.П. А. в продължение на около 20 години. По време на съвместното им съжителстване се родили децата им свид. С.М. Р., свид. Л.М.А., свид. Д.М.Р., свид. Л.М.Р., 3 свид. А.М.Р., С.М. Р., С.М. Р. и Ц.М. Р., които били припознати от подсъдимия.

Пострадалата имала и друга дъщеря - свид. В. С. А., родена преди да заживее на семейни начала с подсъдимия, която живяла в дома на родителите й. Другите деца живеели с родителите си в къща с два входа, състояща се от четири стаи, две по две преходни, в гр. П. на ул.”К.” №*. В една от стаите спял свид. С.М. Р., С. А. и подсъдимият спели в друга стая с децата си – С., С. и Ц., а момичетата спели в третата стая. Пострадалата С. А. не работела, а се грижела за дома и децата. Подсъдимият Р. също не работел, но понякога ходел по пазарите да продава стоки, предимно техника. Семейството се издържало от помощи, които получали по банков път, като средствата се теглили от дебитна карта, която държал подсъдимия.

Подсъдимият М.Р. редовно употребявал алкохол, в резултат на което ставал агресивен и упражнявал физическо насилие над пострадалата и децата си.

На 17.03.2019г. вечерта подсъдимият нанесъл побой на С. А., след което я завел под железопътен надлез, находящ се на бул.“В.“ между №* и №*. Там отново започнал да я бие и дърпа, за да я хвърли под влака, като я държал за косата. Тя се развикала. Намесели се минаващи в близост мъже, които успели да потушат напрежението. Подсъдимият и съпругата му се прибрали в дома си, а на следващият ден, след като той заспал, тя избягала в дома на родителите си. За случилото С. А. сигнализирала органите на реда, за което била образувана преписка №438000-3100/2019г. по описа на ІІІ-то РУ при ОД на МВРП., след което подала молба в РС-Пловдив за издаване на заповед за незабавна защита. На 22.03.2019г. на осн. чл.18 ал.1 ЗЗДН била издадена заповед за незабавна защита по гражд.дело № 4528/2019г. по описа на РСПловдив.

Впоследствие С. А. и подсъдимият се сдобрили и тя се върнала в дома им, поради което оттеглила молбата си за защита от домашно насилие.

Делото било прекратено, а издадената заповед била отменена.

На 20.10.2020г. сутринта С. Р. станала и започнала да върши домакинска работа, пуснала пералня и направила закуска за семейството си.

Междувременно подсъдимият се събудил и отишъл до хладилника, откъдето извадил отворена еднолитрова бутилка уиски „Б.“, която изпил. Вследствие 4 изпития алкохол подсъдимият Р. станал раздразнителен, заядлив и започнал да се кара със С. А.. Свид. Д.Р. се събудила от виковете на родителите си.

Отишла в стаята им и видяла майка си - С. А. седнала на леглото и баща си – подсъдимият Р. прав до нея да я псува и обижда. После я хванал за косата и започнал да я удря с юмруци в лицето, по ръцете, гърба и рамената и да я рита с крака. В резултат на нанесените удари С. А. паднала на земята и се свила на една страна. Подсъдимият Р. застанал пред нея и продължил да й нанася силни удари с крак по тялото, като значителна част от ударите попаднали в областта на корема й. Подсъдимият докато нанасял ударите на жертвата бил бос, без обувки. Свид. Д.Р. многократно се опитвала да спре баща си, но не успявала.

След като приключил с побоя над пострадалата, той излязъл от стаята и отишъл в съседната стая. През това време свид. Д.Р. успяла да вдигне майка си и да я сложи да легне на леглото. С. А. плачела й и от устата и челото й течала кръв. Подсъдимият чул, че С. А. плаче, влязъл вътре питал я защо плаче и започнал да я удря с юмруци. В това време тя лежала по гръб на леглото и нанесените от Р. удари попадали в лицето, корема, гърдите и горните й крайници. След като приключил с поредния побой над пострадалата, подсъдимият излязъл от къщата на двора, изпушил една цигара, след което легнал да спи на съседното легло в стаята, до леглото, на което лежала А..

След известно време той се събудил и отново се опитал да удари С. А., но свид. Д.Р. му попречила и го извела от къщата. Подсъдимият изпушил няколко цигари и излязъл от дома им. Около обяд свид. Д. Р. завела брат си С.

Р. при личния му лекар. Като се върнала видяла баща си да пие алкохол на двора, а майка й била вътре легнала в леглото си.

Около 14-15часа пиян, подсъдимият влязъл в стаята при жертвата и легнал да спи. Свид. Д.Р. също легнала да почива. След два - три часа тя се събудила от викове в къщата. Малко по- късно при нея отишъл брат й С., който й казал, че баща им бие майка им. Тя разпознала виковете на майка си, отишла в стаята на родителите си, където видяла, майка й рошава да лежи свита на земята, а баща й прав до нея я ритал с крак с голяма сила и ярост, по цялото тяло. Подсъдимият Р. бил по чорапи. Межувременно в стаята влязла и свид. Л. Р.. По време на побоя С. А. изпаднала в безсъзнание и спряла да вика 5 от болка, но въпреки това подсъдимият продължил да й нанася удари с крака по тялото, в областта на корема, гърдите и краката. Свид. Д.Р. успяла да изведе баща си извън стаята След като се върнала установила, че майка й била в безсъзнание. Тя взела вода и започнала да я мокри по лицето, от което дрехите й се намокрили, но жертвата дошла в съзнание. Свид. Д.Р. забелязала, че по лицето на майка и имало кръв, както и синини по лицето и по долните и горните й крайници. Заедно със сестра си – свид. Л. Р. я преоблекли и избърсали кръвта по лицето й с потник, като мръсните и мокри дрехи оставили пред пералнята, след което я попитали дали има болки. С. А. казала на дъщерите си, че я боли главата и свид. Д. Р. й дала аналгин, след което тя останала да лежи на леглото си.

Междувременно подсъдимият излязъл и отишъл до барчето на свид.

С.С., където изпил две бири, след което се върнал в дома си и казал на дъщеря си- свид. А.Р., да отиде да му купи водка. Тя отишла до барчето на свид. С. и му взела 1 бутилка от 200мл. водка „Ф.“, която му занесла.

Подсъдимият я изпил и тъй като бил много пиян, свид. Д. Р. му помогнала да отиде в стаята си и да легне до майка й. После свид. Д. Р. отишла в стаята си .

След около един час, тя отново се върнала в стаята на майка си, за да я попита дали е добре. Пострадалата не отговорила на дъщеря си, а само поискала да пие вода. Свид. Д. Р. дала на майка си да пие вода, след което извела малолетния си брат С. Р. да спи в тяхната стая, за да я остави да си почине.

Около час по късно С. Р. отишъл в стаята при майка си и започнал за плаче. Свид. Д. Р. влязла в стаята на родителите си и го попитала защо плаче.

Тогава видяла, че на майка й ръката е студена. Тя я вдигнала, но ръката й паднала. Свид. Д. Р. забелязала, че баща й не е в леглото до майка й, потърсила го и видяла, че се е преместил в стаята на брат й – С. Р.. Свид. Д. Р. се развикала и всички станали и отишли при нея. После взела телефона на баща си и се обадила на брат си - С. Р., като му съобщила, за състоянието на майка им.