Решение № 682 от 01.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 70134/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Т. Д.

/ЕГН **********/ срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД- гр. София /ЕИК 130175000/ отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата, която се претендира по партида с клиентски № 1002025129 и № 1005450130, в размер на 291.53 лв., представляваща 1/2 от общо претедираната и начислена сума в размер на 583.06 лева за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2011 г. за имот, находящ се в гр. ****, поради това, че не съществуват облигационни отношения между наследодателя на ищеца З. Д. и ответника, евентуално, поради изтекла погасителна давност. На основание чл.78, ал.2 ГПК ищцата З. Т. Д. е осъдена да заплати на ответника „Софийска вода“ АД сумата 100 леваразноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от З. Т. Д. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта на горепосочената сума, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД- гр. София /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищцата въззивна жалба.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради което и следва да бъде обезсилено при упражняване правомощията на въззивния съд по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.

Предявеният от З. Д. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е процесуално недопустим и образуваното по повод на него съдебно производство следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, независимо дали положителни или отрицателни, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за ищеца от търсената искова защита. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съда- съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

В случая ищцата З. Т. Д. обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с твърдения, че процесното вземане в размер на 291.53 лв., представляващо 1/2 от общо претедираната и начислена от ответника „Софийска вода“ АД за предоставени през периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2011 г. в имот, находящ се в гр. ****, ВиК- услуги сума от 583.06 лева, не съществува, тъй като „не съществували облигационни отношения между наследодателката й З.М. Д. и ответника, евентуално, поради изтекла погасителна давност“.

Въз основа на направените от Д. в исковата молба фактически твърдения, както и на събраните в процеса доказателства, не може да бъде обоснован извод за наличие към датата на подаване на исковата молба и към датата на приключване на устните състезания по делото на сочената от ищцата процесуално- правна легитимация /произтичаща от твърдяната материално- правна легитимация/, поради което и не може да се приеме, че между страните съществува действителен правен спор относно съществуването и принадлежността на процесното вземане /вземания/.

По делото не е представено доказателство, установяващо качеството на ищцата З. Д. на законна наследница на З. Д., по отношение на която ответникът е предявил извънсъдебна претенция за плащане на сумата 759.84 лв.- стойност на предоставени през периода до 12.06.2022 г. услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, видно от приложената по делото „покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение към „Софийска вода“ АД“ с изх.№ СВ- 00002174/ 10.06.2022 г. /л.30 от делото на СРС/, адресирана до З.М. Д. с адрес: гр. ****.

Не следва такъв извод и от приложените по делото писмо на „Софийска вода“ АД и справка в табличен вид /л.31- 36 от делото на СРС/, в която са посочени 2 начислени за периода 6.05.2006 г.- 4.01.2023 г. по партида с клиентски № 1002025129 и № 1005450130 за имот на адрес: гр. ****, задължения /главница и лихви за забава/, в която справка не фигурират както името на ищцата З. Д., така и името на посочената от нея наследодателка З. Д..

Няма твърдения, нито данни и доказателства от страна на ответника да са предприети действия по събиране на процесното вземане именно от ищцата З. Д..

Няма и данни и доказателства за процесния имот през исковия период от 2.06.2009 г. до 2.06.2011 г. да е била открита клиентска партида на името на З. Д. или на името на З. Д.. Единственият представен по делото документ, в който фигурира името на З. Д., е цитираната по- горе покана, като липсват данни и доказателства посоченият в поканата дълг да е преминал в имуществената сфера на ищцата по делото З. Д. по силата на настъпило за нея наследствено правоприемство.

При установената по делото фактическа обстановка следователно се налага приемането на извод, че ищцата е предявила срещу ответното дружество установителен иск, целящ признаване недължимостта на вземане /вземания/, за които не се установява да са дължими от нея, нито да са предмет на предявена срещу нея извънсъдебна претенция от ответника, поради което и липсва интерес за същата от търсената искова защита.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, за наличието на която съдът следи служебно, и при констатиране на неговата липса производството по делото следва да бъде прекратено.

При тези съображения предявеният от З. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на процесната сума се явява недопустим- поради липсата на правен интерес за ищцата от търсената искова защита, вследствие на което и като констатира служебно недопустимост на обжалваното решение, при упражняване правомощията по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК настоящият въззивен съд намира, че постановеното от СРС решение следва да бъде обезсилено и производството по делото като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.4 ГПК ищцата дължи да заплати на ответника сумата 100 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение от 8.05.2024 г., постановено по гр. дело № 70134/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 10456/ 2024 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Е въззивен състав, включая първоинстанционното производство, като процесуално недопустимо.

ОСЪЖДА З. Т. Д. /ЕГН **********/ да заплати на „Софийска вода“ АД- гр.

София /ЕИК 130175000/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4