Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 990 от 05.05.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6668/2024
Вид
Решение № 990
Подписан
05.05.2025
В сила
03.06.2025
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.2 и ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.2 и ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.18, ал.2 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Бургас, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120106668 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М. С. С. с ЕГН:

********** с постоянен адрес гр. Б. ***, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ***, представлявано от Д. М. М. СРЕЩУ“ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н..

От съда се иска да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 543820, сключен между М. С. С. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се иска да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 543820, сключен между М. С. С. с ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И. В.

Д. и Д. В. Н., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с 1 който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

В тежест на всяка от страните съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства.

Няма спор, че страните са сключили процесния договор за паричен заем от разстояние.

В тежест на ищеца е да докаже пороците на договора, довели до неговата нищожност, противоречието с добрите нрави, със ЗПК и ЗЗП, както и че уговорката за заплащане на допълнителни услуги по същността си е допълнителна печалба за кредитора, която е следвало да се включи в размера на ГПР.

В тежест на ответника е да докаже редовността на договора и съответствието му със законовото предвиждане.

Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожност на договор за кредит, евентуални искове за нищожност на договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуални искове по чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за обявяване на нищожност на клауза от договор за заем, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника, като неравноправна клауза и неиндивидуално уговорена, както и като нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

По главния иск за нищожност на Договора:

Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че Договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Договорът е сключен за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 2015 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (в редакцията му към 2015 г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават определение на усъвършенстван 2 електронен подпис и квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Ищцата е дала такова съгласие и Договорът е подписан с предоставен й код за потвърждение.

Ето защо Договорът не е нищожен поради липса на съгласие.

Изрично в СЕФ е отразено, а и това се потвърждава от ответника в отговора на исковата молба, че разходите за възнаграждение на поръчителя не се включват в ГПР по кредита.

Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени в Договора при изчисляване на ГПР. Наведени са и доводи за свързаност на двете ЮЛ. Според разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Тъй като Договорът е обявен за нищожен, съдът не следва да се произнася по евентуалните искове за нищожност на клауза от Договора.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищцата, като тя представя списък по чл.80 от ГПК преди последното заседание по делото, докладван от съда в същото съдебно заседание, в който списък се включват платена сума за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС и 15 лева, куриерски разходи.Последните не следва да се присъждат поради неотносимост и недоказаност . По аргумент от чл. 80 ГПК страната може да поиска присъждането на разноски най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция, като най-късно до този момент следва да бъде направено и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК - в този смисъл Определение № 878 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3373/2023 г., II г. о.

Ответникът не е заявил възражение за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Ето защо в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от2450 лева за разноски, защото искът за обявяване на нищожност на Договора бе доказан, макар и на евентуално заявено основание - аргумент от Определение № 3370 от 2.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2109/2024 г. и посочената в него съдебна практика, според която независимо от отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца с оглед на уважаването на евентуалния такъв.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН - **********, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК - ***, установителен иск за прогласяване на договор № 543820 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 15.09.2017 г. за нищожен като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор №543820 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 15.09.2017 г., сключен между М. С. С., ЕГН - **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК - ***, поради нищожност на клаузата по т.5 и неточно посочване в договора на годишен процент на разходите.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК - ***, да заплати на М. С. С., ЕГН **********, сумата от 2450 (две хиляди четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4