Решение № 1202 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330103789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН: **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл.26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за признаване за установяване в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ** г. е недействителен.

Ищцата сочи, че сключил с ответника потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ** г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 3500 лева, със срок на кредита 30 месеца, при ГЛП 41% и ГПР 49,05%, като общо дължимата сума по кредита била 5618,43 лева. Твърди се, че ищцата закупила пакет допълнителни услуги в размер 4410 лева, а възнаградителната лихва по договора била в размер на 2118,43 лева или общо платимата сума по договора възлизала на 10028,43 лева.

Твърди се, че сключеният договор е недействителен, доколкото същият е сключен в противоречие с добрите нрави, също така и възнаграждението за закупената услуга „Фаст“ и „Флекси“ не било включено в ГПР. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявения иск като излага подробни съображения във връзка с действителността на сключения между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че разходите за 1 допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват и не са включени в ГПР.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата относно факта на сключване на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № **г., както и на неговите параметри, отпуснатата на ищцата в заем сума от 3500 лева, ползването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, срещу съответно възнаграждение в размер на 1400 лева и 3010 лева.

С протоколно определение от 15.01.2025г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в ГПР по процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № **г. не са включени разходите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 1400 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги „Флекси“ от 3010 лева., с установен размер на вноската по допълнителния пакет, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 10 028, 43 лева с общ размер на вноската от 334, 28 лева.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и 2 уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Следва да се посочи, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали посоченият в раздел VI от договора годишен процент на разходите отговаря на действително приложимия между страните ГПР и следвало ли е в ГПР да се включва възнаграждението за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

В настоящия случай с процесния договор за кредит за ищцата възниква задължение за заплащане на сумата в размер на 10028, 43 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги, която също е разсрочена на месечни вноски и е включена в общата дължима от кредитополучетеля сума в погасителния план.

Видно от приложението споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което е част от съдържанието на процесния договор, а не отделно съглашение, както твърди ответното дружество, допълнителните услуги, за които ищцата заплаща, са следните: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен 3 брой погасителни вноски; 3)възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)възможност за смяна на дата на падеж; 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита, следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая.

Налице е разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, водеща до недействителност на договора.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но такива не са направени, доколкото ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ще следва да се осъди ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 401, 14 лева.

На ЕАД Е. И. ще се присъди и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдВ. в минимален размер от 480 лева с ДДС, като съдът отчита липсва фактическа и правна сложност по делото, множеството на брой подобни казуси в съдилищата в Република България, проведеното само едно открито съдебно заседание по делото, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. П., ЕГН:

********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № ** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 401, 14 лева /четиристотин и един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски за държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско 4 възнаграждение за осъществено на ищцата С. Г. П., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5