Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3069 от 28.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6800/2023
Вид
Решение № 3069
Подписан
28.06.2023
В сила
27.11.2023
Състав
ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3069 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110206800 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4409189 на СДВР с дата от 18.01.2021 г. срещу Т. Ф. Ф., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че не жалбоподателят е управлявал МПС към датата на нарушението, както и че не е описано защо нарушението се явява извършено в условията на повторност, намира, че изпълнението на наказанието е погасено по давност, като посочва, че няма данни АТСС да отговаря на техническите изисквания. Твърди, че е издаден и друг ЕФ четири минути по-късно за нарушение на същото място, а не е посочен и видът на АТСС.

Моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, се явява лично, като пледира за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 18.01.2021 г. в 15:58 часа в гр. София, по бул. проф. Марко Семов срещу пощенски клон 1784 с посока от бул. св. Кл. Охридски към бул. Ал. Малинов действало ограничение 1 на скоростта 50 км/ч. общо за населено място. В този участък и с тази посока на движение се движело МПС ТОЙОТА КОРОЛА 1.4 И вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер СА****АР, собственост на жалбоподателя Т. Ф. Ф.. На бул. проф. Марко Семов срещу пощенски клон 1784 с мобилно автотехническо средство ATCC ARH CAM S1 с №11743с7, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 01.10.2020г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от 70 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 73 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 20 км/ч.

Четири минути след часа на констатираното нарушение, а именно на 18.01.2021 г. в 16:02 часа отново на същото място преминал за втори път същият автомобил, собственост на жалбоподателя, който отново преминал в обсега на същата система за контрол на скоростта и било отчетено превишение от 30 км/ч, за което бил издаден ЕФ Серия К № 4409135.

След заснемане на нарушението в 15:58 часа, на жалбоподателя Ф. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 4409189 на СДВР с дата от 18.01.2021 г., предмет на проверка по настоящето производство, с който бил наказан за нарушение, извършено в условията на повторност, без да се посочва кое предходно нарушение е обусловило приложението на по-тежката квалификация.

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

По искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката л. Т.ова Ф.а, дъщеря на жалбоподателя, която заявява, че тя управлява автомобила. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на този свидетел, доколкото съобрази нейната заинтересованост от изхода на делото, обусловена от пряката роднинска връзка между нея и жалбоподателя.

Показанията ѝ не са подкрепени от никакви други доказателства, които да мотивират съда да ги приеме за обективни и непредубедени. Отделно от това същите се отличават с ниска информативна стойност, доколкото свидетелката не можа да съобщи датата, на която е управлявала автомобила, а единствено посочва, че е през 2021г., което лишава съда то възможност да приеме, че именно на 18.01.2021г. тя е управлявала процесното МПС. Още повече, че същата съобщава за нарушението, извършено от нея, по нейни данни, на баща да е наложена както „глоба“, така и са били отнети контролни точки. Доколкото с атакувания Еф контролни точки не са отнети, за съда възниква обосновано и непреодолимо съмнение, че свидетелката признава да е управлявала МПС не на посочената дата и не във връзка с нарушението, което настоящият състав изследва. В този смисъл съдът не кредитира показанията на тази свидетелка.

Необходимо е също да се посочи, че редът за предоставяне на данни за реално управлявалия МПС водач към момента на нарушението е уреден изрично в ЗДвП – чл.185, ал.5, според който текст електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност, не е попълнил нарочна декларация и не е приложил копие на СУМПС и контролен талон към него на лицето, управлявало МПС, като в настоящето производство по този начин се е лишил от възможността да оспорва авторството на нарушението.

2

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че издаването на втори ЕФ за нарушение, заснето четири минути след първото на същото място и от същия автомобил не опорочава производството по налагане на административно наказание. Това е така, защото между двете нарушения има интервал от четири минути и без никакво съмнение се касае за повторно преминаване и то отново с превишена скорост през същия участък. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че видно от снимковия материал към всеки от двата ЕФ, разположението на заснетото МПС, собственост на жалбоподателя Ф. е различно на платното за движение, като на клипа към атакувания ЕФ се вижда, че вдясно на снимката е разположено МПС с ДКН, който завършва с буквите „ВМ“, а на клипа към ЕФ, издаден за заснетото нарушение в 16:02 часа се вижда вляво МПС с ДКН СА****КХ. Безспорно става въпрос за две отделни нарушения на правилата за движение, макар и извършени в кратки интервали едно от друго, за които съгласно предвиденото в ЗАНН се налагат отделни санкции. Не става въпрос за неизправност в системата за заснемане, както твърди жалбоподателят.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 73 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, поради което правилно на него е издаден атакувания ЕФ.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 25.01.2021г. без данни за дата на връчване.

Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението.

Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН, 3 според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл.