Решение № 59 от 22.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ботевград, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело **0231810200389 по описа за 2023 година

„*************“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул., ***“ **, бл. ***, ет. +1, ап. помещение ***, с управител Д.С.Т. , представлявано от адв.С. В. С. е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***/***г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. /РИОСВ-С./, с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/ на основание чл.200, ал.4 вр. чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 4000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява , не изпраща представител.

Въззивната страна – Регионална инспекция по околната среда и водите – С. /РИОСВ-С./чрез юрисконсулт С.П., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, претендират се разноски.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: жалба; скици-2 бр.; пълномощно; пощенски плик; писмо; известие за доставяне; НП № ***г.; НП № ***г.;писмо; известие за доставяне; заповед № ***г.; пълномощно; писмо; писмо; писмо от РИОСВ; АУАН № ***г.; заповед № ***г.; заповед № ***г.; писмо; известие за доставяне; писмо до БД-П.; протокол от изпитване № ***г.; резултати от изпитванията; декларация по чл.

194б от ЗВ; сертификат за съответствие със стандарт; сертификат за качество2 бр.; сертификат за съответствие със стандарт; техническа спецификация; разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води; решение № ***г. -заверени копия и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Г. И. Ш. –А. и М. Ф. В. -И., както и св.Б. Д. М. се установява следната фактическа обстановка:

„***“ ООД е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (РЗОВ) № *** г., изменено и продължено с Решение № *** г. издадени от директора на Басейнова дирекция ,Дунавски район“ (БДДР) за обект „Бензиностанция ОМВ **- О. на АМ „Хемус“, находящ се в м. „***“, с. О., община П., Софийска област. В разрешителното са заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите включени в него по места на заустване Н а 03.02.2022 г. в деловодството на РИОСВ - С. е постъпило писмо с вх. *****/ **** г., ведно с копие на Протокол от изпитване № ****/ ****г. на ИЛ „****“, с резултати от проведен собствен мониторинг по компонент „Води” на обект „Бензиностанция ОМВ ** - О. на АМ „Хемус“, находящ се в м. „***“, с. О., община П., Софийска област, стопанисван от „***“ ООД. Извършен е физико-химичен анализ на взетата на 22.12.2021 г. водна проба от Заустване № *** - повърхностно-дъждовни отпадъчни води от площадката, чрез канализационен колектор Ф 200.

След преглед на резултатите от физико-химичния анализ от представения Протокол от изпитване в РИОСВ – С. било констатирано отклонение от заложените ИЕО в РЗОВ, както следва:

2

Заустване № *** - повърхностно-дъждовни отпадъчни води от площадката, чрез канализационен колектор 0 200:

БПК5 - отчетен резултат 96.87 ± 1,94 mg/1 при норма 25 mg/1 ХПК - отчетен резултат 479.30 ± 9.59 mgO2/l прн норма 125 mgO2/l.

Предвид тези показатели св.Г. И. Ш. – А. – старши експерт в РИОСВ – С. констатирала, че „***“ ООД, превишава заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото разрешително, с което не поддържа необходимото качество на водата, зауствана в повърхностен воден обект р.

***, приток на река Малък Искър, поречие Искър.

За описаното нарушение св.Ш. – А. на 18.02.22г. съставила на дружеството акт №***г. в присъствието на св.И. и св.М. . Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.48, ал.1, т.3 вр. чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружествотонарушител, като преди това му била връчена показан за съставянето на АУАН.

Било установено, че „***“ ООД извършило нарушението при условията на повторност като за същото по вид нарушение има влязло в сила НП №***г., влязло в сила на ***г.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***/***г., от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.

200 , ал.4 във вр.с чл.200 ,ал.1,т.6 от Закон за водите , във вр.чл.38, ал.3 от Наредба ** от 08 юни 2011г., за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване.

Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на разпитаните свидетелите Ш. - А., В. – И. и М., които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от 3 приобщените писмените доказателства. Не се представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в НП, при което съдът приема, че вярно отразяват фактическите обстоятелства относно нарушението.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Наказателното постановление е съставено от оправомощено длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от Директор на РИОСВ –С..

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление : чл. 200 , ал.4 във вр.с чл.200 ,ал.1,т.6 от Закон за водите , във вр.чл.38, ал.3 от Наредба ** от 08 юни 2011г., която предвижда , че физическо или юридическо лице , което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система , като наруши емисионните норми и изисквания, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв., като за повторно нарушение , както е в настоящият казус , глобата е от 1000 лв. до 50 000 лв.,при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „Имуществена санкция” в размер на 4000.00(четири хиляди) лева съответства на допуснатото нарушение и е правилно определено.Санкцията , която следва да бъде наложена , следва да е малко над предвиденият в Закон за водите минимум , а именно 1000 (хиляда лева)като се касае за по – висока степен на обществена опасност на деянието , тъй нарушението е извършено повторно.С оглед сериозните обществени отношения, които се засягат с качеството на отпадните води и последиците, които се създават за природата и населението, то настоящия съдебен състав счита, че размера на определената от административнонаказващия орган санкция е справедлив.

Съдът не възприема доводите на пълномощника на жалбоподателя за това, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, и счита че същите са неоснователни.

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.3 вр. чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ от „****“ ООД, ЕИК ***, на когото по 4 надлежния ред е издадено за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (РЗОВ), с което са определени индивидуалните емисионни ограничения на индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите включени в него по места на заустване .

Не е спорно и обстоятелството, че заустваните са в отклонение от нормите за допустима степен на замърсяване, определени с разрешителното по показател "Неразтворени вещества"; "БПК" и " ХПК ". Горното се установява от резултатите от извършения физико-химичен анализ на отпадъчните води от мястото за мониторинг.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде потвърдено в цялост.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал.2 т.5 вр. ал.9 Ботевградски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло

Наказателно постановление №***/***г.., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. против „****“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул., ***“ **, бл. ***, ет. +1, ап. помещение ***, с управител Д.С.Т., с което за нарушение на чл. на чл. 200 , ал.4 във вр.с чл.200 ,ал.1,т.6 от Закон за водите , във вр.чл.38, ал.3 от Наредба ** от 08 юни 2011г., за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5