Решение № 437 от 23.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Величка Д. Динкова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20205330111215 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Н. К. против Н. Г. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са *****, като за прекратяване на брака между тях има образувано гражданско дело № 7655 от 2020 г. на Районен съд Пловдив. Ищецът твърди, че по време на брака по наследство е придобил от **** си, починал на ***** г. следния недвижим имот, а именно 1/2 идеална част от едноетажна масивна стоманобетонна сграда - магазин с площ от 28 кв.м., построена в УПИ ****, находящо се в с. ******, общ. ******, обл. П. за целия парцел с площ от 2000 кв.м. По силата на договор за доброволна делба от 26.06.2020 г. описаният по-горе недвижим имот бил поставен в дял на ищеца, поради което същият се легитимирал като негов едноличен собственик.

Поддържа, че придобитото имущество по наследство и делба представлявало лично такова по смисъла на чл. 22 СК. Твърди, че магазинът към момента се ползвал от ответницата, която в него развивала търговска дейност като едноличен търговец. След фактическата раздяла на *****те ищецът поканил ответницата да напусне имота, но тя отказала, като продължила да ползва вещта. Предвид изложените твърдения предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на процесната сграда, както и да бъде осъдена да му предаде владението по отношение на имота.

1

Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.Г.

К.а със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва ищецът да е едноличен собственик на процесната сграда, като твърди, че същата била построена от страните по делото през 1997 г. като гараж. Построяването на гаража било със знанието на ****** на ищеца, че именно те са собственици на новопостроената с техни средства сграда, за да могат да паркират притежавания от тях лек автомобил. След около три години от построяването на сградата страните решили да извършват търговска дейност и преустроили гаража в магазин. Двамата ***** и ****** на ответницата осигурили всички парични средства за строителството и преустройството на магазина, като участвали с личен труд в строителния процес. Строителните документи и разрешение за ползване били на името на ****та на ищеца Н. К. поради факта, че същият бил собственик на дворното място, в което е построена сградата. Ответницата поддържа, че след завършване на строителството само тя и ***** и упражнявали фактическа власт върху имота, като в магазина развивали търговска дейност, представляваща техния семеен бизнес. Посочва, че от самото начало на строителството знаели, че са извършили същото за себе си, като били с убеждението, че това е техен имот.

От 2002 г. само ответницата упражнявала владение върху процесната сграда, като никой не прекъсвал упражняваната от нея фактическа власт, нито тя била смущавана. Владение осъществявала и за ***** си, тъй като в имота те упражнявали семейния си бизнес. Поддържа, че вследствие на упражняваното спокойно и непрекъснато владение, установено от 2002 г. и продължило повече от 10 години страните по делото са придобили в условията на съпружеска имуществена общност имота по давност. След прекратяване на брака между страните бездяловата съсобственост преминала в дялова такава, като всеки от ***** придобил по 1/2 идеална част от сградата. Ответницата намира, че представеният договор за доброволна делба от 26.06.2020 г. не легитимирал ***** и като собственик на постройката, тъй като сградата не била в патримониума на наследодателя на ищеца, съответно не е била собственост на съделителите.

Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за делба на недвижими имоти № **, ******* г., вписан в СВ – Пловдив под акт № ****, се установява, че е извършена делба между Г. Н. Д. и Н. Н. К., като в дял на Н.К. е поставен процесният магазин с площ от 28 кв.м., построен в УПИ **** от кв. ** в с. ******, общ. ******, обл. П.

Видно от разрешение за ползване № **** г. е разрешено ползването на строеж магазин за хранителни стоки (преустройство на гараж), намиращ се в УПИ **** от кв. **в с. ****** с инвеститор Н. К. К. съгласно нотариален акт от ***г.

Строителството е изпълнено по стопански начин. Строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти от 15.04.2002 г., разрешение за строеж № *** г. и изискванията на строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

От удостоверение за наследници изх. №*****, издадено от ****на с. ****** се установява, че Н. К. К. е починал на ***** г., като е оставил за свои законни наследници Т. Д. К., *****, починала на ******, както и двете си **** Г. Н. Д. и Н. Н. К..

Видно от решение № 261396 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. № 7655 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив е прекратен гражданският брак между Н. Н. К. и Н.Г. К.а по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото споразумение по реда на чл.51 СК. По силата на съдебното решение ***** Н.Г. К.а след прекратяване на брака ще възстанови фамилното си име от преди брака - К..

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства, като на всяка от страните са разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетелите И.

Н. Д., ***** на ***** на ищеца, се установява, че в дворното място, собственост на ****та на ищеца Н. К., имало построен гараж, който понастоящем е магазин.

Гаражът бил построен от **** Н. през 1997 г., като материалите за изграждането му били закупувани от него. Последният построил гаража и се чувствал като негов собственик. През 2002 г. се извършило преустройство на гаража от **** Н.. В последствие оборудване за магазина взели Н. и Н., като той бил даден само за ползване. Магазинът се ползвал от Н., която работела в него и от Н., за да си набавят допълнителни доходи за издръжка на семейството. След като починал **** Н., миналата година магазинът се разделил между наследниците му. След смъртта на Н., магазинът продължил да се ползва от Н. и Н., без те да искат съгласие от другия собственик. Другият наследник била съгласна страните да ползват магазина, но не и да са негови собственици. Наследодателят на ищеца приживе не е искал да прехвърля правото на собственост на магазина на децата си, а казал, че имотът е негов и след като почине, те да се разбират. Свидетелят 3 изяснява, че страните не са давали лични средства за строежа на гаража, а всичко било заплатено от **** Н.. Преди преустройството постройката се използвала като гараж, където Н. паркирал колата си. Докато обектът бил магазин, друг освен ответницата там не е извършвал търговска дейност. В село ****** знаели имота като собственост на **** Н.. При допълнителния разпит свидетелят установява, че Н. имал пълномощно от **** си във връзка с преустройството на гаража в магазин. Свидетелят е видял как **** Н. предал на ищеца пълномощното.

От показанията на свидетеля В. Х. К. се установява, че през 1997 г. Н. К. построил гараж в собствения си имот в село ******. Той дал гаража за ползване на **** си Н. - ищецът, но собственик на гаража си бил **** Н.. През 2002 г. Н. и Н. поискали да направят магазин, за което поискали съгласието на **** Н. да извършат преустройство на гаража. Тогава гаражът бил преустроен в магазин, като **** Н. им го дал за ползване, а не им отстъпил собствеността. От извършване на преустройството през 2002 г. Н. и Н. работили в магазина заедно.

Те купили оборудването за магазина. **** Н. никога не искал да прехвърли собствеността на магазина на Н.; до последно казвал, че има двама наследници и след смъртта му те трябва да решат какво ще правят с наследствените имоти.

Страните по делото искали от **** Н. да им прехвърли магазина, но той им казвал, че всичко си е негово и след като умре, да се оправят. При допълнителния разпит свидетелят изяснява, че ищецът имал пълномощно от **** си за преустройството на гаража в магазин, да го представлява пред общината.

Пълномощното било заверено в ***** от *****, като свидетелят лично е виждал този документ.

От показанията на разпитаната свидетелка К. И. К., ***** на ответницата, се установява, че знае процесния имот, който бил преустроен е магазин през 2001 г., за което тя дала на страните сумата от 700 марки. Преди преустройството, сградата била гараж, в който ищецът паркирал автомобила си. В магазина работела Н., която имала фирма, едноличен търговец. Сградата била построена от Н. и Н., а мястото, върху което се извършило строителството, било собственост на ***** на Н. - Н.. Свидетелката не знае за случаи, в които ****** на ищеца са гонили страните от имота, не е имало спорове за имота. **** Н. не е забранявал на *****те да извършват търговска дейност там.

От показанията на свидетеля Д. К. Т. се установява, че процесният магазин бил построен от ****** на Н., като **** на Н. разрешил да се извърши строителство в неговия имот. Първоначално сградата се ползвала като гараж, в който паркирали автомобила си. От 1997 г. бил построен магазинът и все страните 4 по делото го ползвали. **** на ищеца не искал нищо от тях, за да ползват магазина. Свидетелят не е чувал да има спорове между страните и собственика на земята по отношение на този имот, като знае, че отношенията между тях винаги били добри.

От удостоверение, издадено от „Информационно обслужване“ АД, се установява, че в регистъра на едноличните търговци е вписан едноличен търговец с фирма „******“, представлявано от собственика и управлявана от Н.Г. К..

По делото са представени данъчни декларации по реда на чл. 61н ЗМДТ за облагане с патентен данък, подавани от ответницата във връзка с упражняването от нея търговска дейност в качеството си на едноличен търговец за периода от 2003 г. до 2020 г.

Представени са и документи във връзка с преустройството и узаконяването на гараж, построен в процесния поземлен имот, като инвеститор на проектите е Н.

К. К..

От нотариален акт за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка № ***, вписан в Служба по вписванията - Пловдив под акт № ***, се установява, че Н. К. К. е признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ от 2000 кв.м., представляващо парцел **** в кв. ** по плана на с.

******, ведно с построените в северозападната част на имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки.

С акт за узаконяване № ***** г., издаден от ***** на Община ******, е узаконена построената в имота в с. ****** едноетажна монолитна постройка с предназначение гараж за МПС в етап на завършеност груб строеж.

С разрешение за строеж № *****г. съгласно одобрени проекти е разрешено преустройство на гараж в магазин за хранителни стоки в УПИ **** от кв.**в с.

******.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти Г. Н. Д. е декларирала процесния търговски обект като съсобствен между нея и ищеца на основание наследство от **** им Н. К. К.. С декларация от 21.07.2020 г. процесният магазин е деклариран като еднолична собственост на ответника по силата на наследство и делба 2020 г.

Представено е геодезическо заснемане на процесната сграда, извършено през месец февруари 2020 г.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от 5 правна страна:

Съдът е сезиран с иск за собственост по реда на чл.108 ЗС, като ищецът претендира да е едноличен собственик на процесната сграда – магазин с площ от 28 кв.м., построен в УПИ **** от кв.**по плана на село ******, общ. ******, обл.