Решение № 1854 от 22.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. Русе, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520101544 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Ищецът Д. Л., румънски гражданин твърди, че като гражданин на Европейски съюз взел решение да развива стопанска дейност в Република България, чрез единствения легален начин - учредяване на търговско дружество съгласно законите на страната, като за целта се обърна л към адвокат за съставяне и изготвяне на необходимите документи и посетих нотариус за заверка на съгласие с образец от подпис.

Твърди, че след като подписа всички необходими документи за учредяването на търговско дружество, в това число учредителен акт и учредителен протокол, както и нотариално заверено съгласие с образец от подпис се отправил към клон на банка за разкриване на набирателна сметка по която да внесе уставния капитал, тъй като съгл. чл. 119, ал. 4 от ТЗ за вписване на търговско дружество е необходимо уставният капитал да бъде внесен в българска банка по набирателна сметка на името на дружеството. Така на 14.03.2025г посетил клон на „Общинска Банка" АД в гр. Русе на адрес: ул „Духовно възраждане" № 21 като отправил искане за разкриване на 1 набирателна сметка на дружеството, което бил решил да регистрира.

Ищецът твърди, че въпреки наличието на всички необходими документи, в това число учредителен акт, учредителен протокол и документи за самоличност на гражданин на страна-членка на ЕС, банковият служител го уведомил, че банката не приема чужденци /чужди граждани/ за свои клиенти, поради което не мога да бъда регистриран като клиент или да му бъде разкрита сметка, нито на него лично, нито на представляваното от него юридическо лице, по която да депозира уставния капитал с оглед регистрацията на дружеството в търговския регистър, каквато регистрация е позволена от търговския закон въпреки, че не е български гражданин.

Ищецът счита, че към него е проявена пряка дискриминация съгл. чл. 4, ал.2 от Закона за защита от дискриминацията, във вр. с чл.4. ал. 1 дискриминация по признак гражданство. Счита, че „Общинска Банка" АД е извършила нарушение на чл.37, ал. 1 от ЗЗДис. тъй като му е отказан достъп до банкова услуга на осн. признак по чл. 4, ал. 1 от закона - гражданство, както и нарушение на ал. 2 от същия до колкото с отказа си да му предостави услуга „Общинска банка" АД съзнателно и пряко го дискриминира по отношение на създаване и започване на стопанска дейност в Република България.

Ищецът отбелязва, че съгл. § 1, т. 12 ДР на Закона за електронното управление банковите услуги, наред с образователните, здравните, водоснабдителните, канализационните и т.н. са дефинирали като „обществени услуги", на чието гарантиране и предоставяне на достъп на гражданите и юридическите лица законът да дава допълнителни гаранции и закрила поради изключителната обществена значимост на потребностите, които задоволяват.

Ищецът твърди, че актът на дискриминация спрямо него, който по съществото си представлява отказ да му се предостави услуга, влече след себе си и други негативи, тъй като нарушава неговото право на свободна стопанска инициатива, гарантирано му от Конституцията на Република България, но и правото му да се установява в коя да е страна-членка на Европейския съюз, да развива търговска дейност и най-вече правото му на осъществява свободно движение на капитали.

Твърди, че актът на дискриминация от страна на „Общинска Банка" АД удостоверил, чрез констативен протокол на нотариуса, който го придружил в банковия клон.

2

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.71, ал.1, т.1, във вр. с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията, че ОБЩИНСКА БАНКА АД с ЕИК 121086224 чрез клон в гр. Русе, ул. „Духовно възраждане" № 21 е извършила дискриминация по признак гражданство спрямо Д. Л., румънски гражданин, роден в С./Р., притежател на румънска лична карта серия ******, издадена на 13.08.2024 и валидна до 22.04.2031, като на 14.03.2025г е отказала да му предостави услуга, както и да осъди на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация, ОБЩИНСКА БАНКА АД с ЕИК 121086224, ДА ПРЕУСТАНОВИ нарушението изразяващо се в отказ от предоставяне на услуги на лица с гражданство, различно от българското. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е развил съображения за недопустимост, респективно за неоснователност на предявените искове. Направени са доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане и назначаване на СТЕ със задача да се снеме съдържанието на видеозапис от 14.03.2025г. в банковия салон на филиал „Русе“ на Общинска банка АД на хартиен носител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, ч е на 14.03.2025г. ищецът Д. Л., румънски гражданин, придружаван от адвокат пълномощник и нотариус посетил клон на „Общинска Банка" АД в гр.

Русе на адрес: ул „Духовно възраждане" № 21, с цел да разкрие набирателна сметка на дружество, което възнамерявал да регистрира и да осъществява търговска дейност в Република България.

От показанията на св. Р. М. Н. на длъжност „Специалист банково обслужване“ в Общинска банка гр.Русе се установява, че познавала адв.П., който придружавал румънския гражданин Л.. Св.Н. установява, че на 14 март 2025г. във филиала на банката влезли трима човека, от които познавала адв.Г.

П., а останалите двама били непознати за нея. Поздравили се, след което адв.П. я попитал дали банката открива набирателни сметки за регистриране на фирма с чуждестранно участие. Св.Н., в качеството си на банков служител, 3 обслужващ клиенти на банката му отговорила, че има наложени рестрикции към такъв тип сметки по отношение на чуждестранни клиенти. Впоследствие, в хода на разпита св.Р. Н.. заявява, че „не била разбрала техните сериозни намерения“ и че „не била използвала правилната дума“ по отношение на тези клиенти, а имала предвид че „била сложна услугата“. По-нататък в показанията си св.Николова установява, че „ сметките на българските клиенти, когато дойдат веднага ги откриваме, а на чуждестранните клиенти – събираме документите които те носят ….“.

Съдът не кредитира показанията на св.Николова в частта им в която същата твърди, че не била разбрала сериозните намерения на клиента да разкрие сметка и че не била употребила пред адвокат П. подходящата дума.

Същите в тази им част са абсолютно нелогични и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и със заключението на изготвената и приета СТЕ. Недоумение буди у съда, как служител на банка, обслужващ клиенти в ситуация на категорично и недвусмислено отправено искане от адвокат-пълномощник – да бъде разкрита набирателна сметка на дружество, което чуждестранен гражданин възнамерява да регистрира и да осъществява търговска дейност в Република България, би се замислил за това дали клиентът е сериозен или пък се шегува.

От показанията на св. В.М.Ф., супервайзер на Общинска банка Русе, се установява, че си спомня за адв. П., когато дошъл с още двама души в банката и попитал колежката й дали банката открива набирателни сметки на ЮЛ с участие на чуждестранно физическо лице. Не си спомня точните употребени думи от колежката й но те били в смисъл, че банката има по-тежка процедура за тези сметки, тъй като се проучват физическите лица чуждестранни граждани, които имат поне 25% участие в ЮЛ.

Съдът кредитира само частично показанията на св.М. в частта им, че действителна на посочената дата , адв.П. придружаван от още две лица са посетили офис на Общинска банка гр.Русе, с искане за откриване на набирателна сметка на ЮЛ с участие на чуждестранно физическо лице . В останалата им част, показанията на тази свидетелка са нелогични и не се подкрепят с останалите доказателства по делото. Още повече, че свидетелката е служител на банката ответник и безспорно се стреми да защитава интереса на своя работодател.

4

От приложения по делото Констативен протокол, съставен от Нотариус Румяна лечева с рег.N:625 на Нотариалната камара, с район на действие – РС Русе се установява, че на 14.03.2025г. в 14:30 часа Иван Х., помощникнотариус, при нотариус Румяна Лечева по молба на адв.Г. П. П., вписан в Русенска Адвокатска Колегия под N:**********, придружил същия, както и Д. – В. Л., румънски гражданин, роден на 22.04.2000г. в С., Р., притежател на румънска лична карта серия ******, издадена на 13.08.2024г. , валидна до 22.04.2031г., до клон на „Общинска Банка" АД, находящ се в гр. Русе, ул, „Духовно възраждане" 21. В банковия салон на клона адв.Г. П. се обърна л към служител Р. Н., като заедно с Д.-В. Л. отправил искане за откриване на набирателна сметка на „ВОЙТЮР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл.Русе, общ.Русе, гр.Русе, ул. "Църковна Независимост" № 2, вх. З, ет, 1 - в процес на регистрация с управител и едноличен собственик Д.В. Л., румънски гражданин. Служителят на Общинска Банка АД, клон Русе Р.

Н.отказала да разкрие набирателна сметка на горното дружество, като причина за това изтъкнала: „имаме много рестрикции, тъй като управителят е чужденец". След това банковият служител отпратил Д.-В.Л. и адв. П. от банковия клон като категорично заяви л, че няма как да разкрие сметка на българско юридическо лице, тъй като собственикът на капитала е чужденец.

От заключението на назначената и приета СТЕ се установява, че действително на 14.03.2025г. в 14,23:32 часа адв.П., придружаван от румънския гражданин Л. и помощник нотариус – И. Х. са посетили офиса на Общинска Банка АД в гр.Русе. Вещото лице е снело подробен снимков материал – кадри от видеонаблюдението на банката, с което установява, че общото време на престой на групата от трите лица в салона на банката е 43 секунди.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Защитата от дискриминация по българската правна система към настоящия момент включва защита по наказателноправен ред, aдминистративноправна и гражданскоправна защита. Основно средство за 5 гражданскоправната защита от дискриминация, регламентирано в ЗЗДискр., са исковете по чл.71 от ЗЗДискр., подсъдни на общите съдилища. Разпоредбата включва три иска, всеки от които по преценка на ищеца може да бъде заведен самостоятелно или при условията на обективно кумулативно съединяване.

Искът по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. е установителен по своя характер и целената с неговото предявяване правна защита е с най-нисък интензитет. С този иск страната се домогва да установи с влязъл в сила съдебен акт (решение), съответната дискриминационна проява. Практиката сочи, че този иск рядко се предявява самостоятелно, а обикновено фактът на нарушението е включен в обстоятелствената част на осъдителните исковете по т.2 и т.3 на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр.

Осъдителният иск по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., цели да се отстранят преките последици от дискриминацията и да създаде със сила на пресъдено нещо задължение за този, който е осъществил дискриминация да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа от по-нататъшни дискриминационни действия.

Осъдителният иск по т.3 на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. дава възможност пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществени вреди – засегната чест, достойнство, претърпени болки и страдания.

Исковете по чл.71 от ЗЗДискр. се предявяват, когато е нарушена установената от закона забрана за пряка и или непряка дискриминация, основана на признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр., - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по които Република България е страна. Изброяването на признаците е подробно, но не е ограничително. Това означава, че освен изрично посочените признаци в разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр., в отделен закон или международен договор могат да бъдат посочени и други признаци, на основата на които да се осъществява неравенство в третирането. Освен това, в теорията и практиката съществува спор дали 6 дискриминация може да бъде осъществявана само въз основа на изрично формулирани признаци в разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр. или в друг закон или международен договор, по които Република България е страна. Според едното становище признакът следва да е изрично посочен, а според друго дискриминация може да има и въз основа на непосочен изрично признак, доколкото в много международни актове списъкът на защитените признаци е „отворен” и завършва с фразата „всеки друг признак”.