Решение № 481 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502775 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.

Образувано e след постановяването на Решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. дело № 165/2021 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение № 1065/08.10.2020 г. по в. гр. д. № 2159/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания относно провеждането на комплексна експертиза.

Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз основа на въззивна жалба от „Енерго Про Продажби” АД против Решение № 2579 от 24.06.2020 година, постановено по гр.дело № 1389/2020 г. по описа на ВРС, с което е в отношенията между страните, че ищецът Д. Н. Д. не дължи на жалбоподателя сумата от 11229.31 лева, представляваща начислена корекция на сметка за ел. енергия, за периода 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., по фактура № 0287391266/ 19.11.2019 г., на партида с клиентски № 1100207141 и абонатен № 2100505132, с адрес на потребление: с. Д., обл. Варна, общ. П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, тъй като не отчита наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода незаконосъобразен.Сочи се, че начислената сума представлява цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел. енергия в размер на 58081 кВч. и се дължи на основание чл.

1

200, ал. 1 от ЗЗД. Отправеното искане е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а иска – отхвърлен.

Постъпило е писмено становище от Д. Н. Д., чрез адв.С., с което се обосновава искане съдът да потвърди атакуваното решение.

В проведеното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител на въззивника отправя моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

Претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски. Моли да бъде съобразено заключението на проведената експертиза, че за периода от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. сумата за изразходвана ел енергия е възможно да бъде на стойност 2564.92 лева, а сумата за технологичен разход е 1185.23 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба Д. Н. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Енерго - Про Продажби” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 11229.31 лева, начислена корекция на сметка за ел. енергия, за периода 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., по фактура № 0287391266/19.11.2019 г., на партида с клиентски № 1100207141 и абонатен № 2100505132, с адрес на потребление: с. Д., обл. Варна, общ. П..

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия в посочения обект на потребление. Твърди, че по информация от ответното дружество е извършена от „ЕРП – Север“ АД проверка на СТИ на адреса на, за което е съставен протокол от 04.02.2019 г., в резултат на което е извършена корекция на електроенергия за периода 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г. Оспорва законосъобразността на корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума по своя партида. В заключение сочи, че не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, поради което моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

Ответникът - „Енерго - Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл.

131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, по силата на договор за продажба на ел. енергия. Потвърждава твърдението в исковата молба, че на 14.02.2019 г., в изпълнение на чл. 44 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя като излага становище за законосъобразност на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Сочи още, че начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 от ЗЗД. Отправя искане за 2 отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказателствена тежест по него налага ответникът да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като евентуално основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен период на насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ.

Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1105491/ 14.02.2019 г. се установява, че служители на дружество са извършили последваща техническа проверка на измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради установен отчет в тарифа 1.8.3 в размер на 058081 kWh. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба и изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, лично от абоната - Д. Н. Д. и от един свидетел – Н.Н.Д.

Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична експертиза на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 058081,6 kWh.

Според метрологичната експертиза не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, а същият не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 18.11.2019 г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № 2100505132 и кл. № 1100207141, в размер на 58081 kWh., за периода 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия.

За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура от 19.11.2019 г. на стойност 11229.31 лева с вкл. ДДС, представляващи служебно начислено количество ел.

3 енергия за обект № 2100505132 и кл. № 1100207141, в размер на 58081 kWh., за периода 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г.

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа експертиза, видно от заключението на която е, че СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2014 г., срокът на метрологична годност е 6 години – монофазен, тип – МЕ 162; процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране на СТИ със специализирана техника и известна парола за достъп до второ ниво, с което в т. нар.

„невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР за съответните подпериоди.

В изпълнение на дадените с Решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. дело № 165/2021 г. на ВКС, IV ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК при повторното разглеждане на делото настоящата съдебна инстанция е допуснала провеждането на комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Съобразно релевираните от процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за непълнота на заключението досежно стойността на доставимата съобразно пропусквателната способност на СТИ електроенергия за посочения от ответника период на допълнителното начисление, обективиран в периода на фактурата, в производството е проведена и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключенията на двете експертизи, изготвени при повторното разглеждане на делото /комплексна и допълнителна съдебно-техническа/, като обективно и компетентно дадени, и базиращи се на фактическата установеност по делото. Същите пълно и обосновано дават заключение по релевантните за спора обстоятелства относно моментът и начинът на натрупване на показанията в т.3 на процесното СТИ, както и касателно възможното количество, което може да бъде потребено от абоната за период от една година.

От заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза се установява, че електромерът Carat Digitron М02. с фабричен № 1115 0314 0058 7569 е монтиран на абоната на 17.09.2014 г. нов, без преди това да е обслужвал друг обект.

Показанията по първа и втора тарифа са били нулеви, като първоначално е бил програмиран да отчита потребената електроенергия в посочените две тарифи. Вещите лица установяват от записаните показания в лога на устройството, че 13 дни след монтажа - на 01.10.2014г.

20.45ч. СТИ чрез софтуерна настройка е параметризирано да отчита част от преминаващата през него електроенергия в невизуализиран него. От този момент нататък, по 18.86 часа всеки ден, преминаващата през него електроенергия се натрупва в невизуализирания регистър ТЗ. Цялата електрическа енергия преминала през електромера е доставена, измерена и потребена от абоната, но тъй като регистър ТЗ не се визуализира, той не е отчитан при месечните отчети. Отчитана и съответно заплащана е била само елекроенершята от регистри Т1 и Т2. Количеството от 8,437kw/h електроенергия за битов 4 абонат е допустимо, но малко вероятно постоянно да се консумира. Вещите лица дават заключение, че същото е потребено за много по-дълъг период от време – 1598 дни.

При изслушването на експертите в съдебно заседание поддържат заключението си в смисъл, че установената средна консумация от близо 8.5 кв.ч. теоретично може да премине през електромера за едногодишния период на фактурата, за който е извършено допълнителното начисление, тъй като е в рамките на допустимата максимална мощност, но е отвъд границите на номиналната, тъй като се касае за непрекъснато натоварване, а не за пиково такова.

По делото е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена, подписана и защитена в открито съдебно заседание от вещите лица инж. С.Д. и инж. К.М., макар в титулната й част да е пропуснато името на втория експерт. От заключението на същата се установява, че консумираната ел. енергия, предявена за заплащане по фактурата от 19.11.2019г. е натрупана за периода от последната параметризация на 01.10.2014г. до датата на демонтажа 14.02.2019г. и е общо 58 081 kWh на стойност 8262.79 лева с ДДС, а за периода на корекцията /фактурата/ 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г. дължимата сума за изразходена електроенергия е 2564.92 лева с ДДС, а за технологичен разход е 1185.23 лева с ДДС.