Решение № 167 от 06.03.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. ***, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20243630101672 по описа за 2024 година

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение с правно основание чл. 439 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Б. с ЕГН ********** от гр.

***, ул. „***“ № 11, вх. 4, ет. 4, ап. 82, със съдебен адрес – адв. С.Е. от ШАК, срещу „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, пл. „***“ № 7, представлявана от изп. директори Ц.Г.М.а и А.Т.. В исковата молба се излагат твърдения, че срещу ищеца било образувано изп. дело № 20249310400068 по описа на ЧСИ Р.Р. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 20.02.2012 г. по гр.д. № 4295/2012 г. на СРС, съдържащ вземания на обща стойност 2307,64 лв. Заповедта за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителния лист влязла в законна сила на 01.12.2012 г.

Ищецът твърди, че поради липсата на предприемани действия по принудително изпълнение, които да прекъснат давността оттогава до момента, е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предвид това моли съда да установи, че поради изтекла погасителна давност не дължи сумите по издадения изпълнителен лист. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа така предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Поддържа, че по изпълнителните дела няма извършвани валидни действия по принудително изпълнение от 2012 г., поради което е изтекла погасителната давност за вземането. По тази причина моли съда да приеме, че ищецът не дължи вземанията по процесния изпълнителен лист.

В предоставения на ответника „***“ АД, гр. *** едномесечен срок е постъпил отговор, с който е оспорен иска. Изложени са твърдения, че след издаване на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело на 24.04.2012 г., а след това с молби от 2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2017 г. взискателят е искал извършване на различни принудителни действия. През 2019 г. делото било прекратено по молба на взискателя, но през 2020 г. било образувано ново като още с молбата за образуване взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Твърди, че в началото на 2024 г. делото било прекратено поради перемпция, но веднага след това било образувано ново изпълнително дело, като още с молбата за 1 образуване били поискани действия по принудително изпълнение. По изложените причини считат, че искът е неоснователен.

В хода по същество ответникът поддържа изложеното в отговора като твърди, че като взискател е предприел принудително-изпълнителни действия, които прекъсват давността.

Излага аргументи защо погасителната давност не е изтекла.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че по гр.д. № 4295/2012 г. на СРС въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 20.02.2012 г. ищецът В. Б. Б. е бил осъден да заплати на „***“ АД сумата от 1438,59 лв. – главница, ведно със законна лихва върху вземането от 27.01.2012 г. до окончателното плащане, 587,58 лв. – договорна лихва за периода 18.12.2009 г. – 26.01.2012 г., както и направените от заявителя разноски в заповедното производство в размер на 281,47 лв. По заповедта е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 20.02.2012 г.

По този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора е образувано изп. дело № 1349/2012 г. на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал изрично от съдебния изпълнител налагане на запор на трудовото възнаграждение, ако се установи такова, както и извършването на проучване на неговото имущество и предприемане на съответните изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. С разпореждане (което в тази част има характера на постановление) на ЧСИ от 24.04.2012 г. е наложен запор върху вземането на длъжника в качеството му на управител в „Ей Ес Ел“ ООД и е насрочен опис на движимите вещи, находящи се на адрес гр. ***, жк „***“, бл. 298, ет. 7 ап. 24. Описът бил насрочен за 07.06.2012 г., но такъв по делото не е извършен, тъй като изпратената до длъжника призовка за доброволно изпълнение и съобщение за насрочен опис, изпратени на посочения адрес са се върнали в цялост с отбелязване, че лицето не живее и никога не е живяло там. След извършването на няколко справки, на 17.07.2012 г.

ЧСИ е наложил запор на МПС л.а. Фолксваген Пасат с рег. № С 3438 ВН. На 20.06.2012 г. е наложена възбрана върху имот на длъжника, находящ се на адрес гр. ***, ул. „***“ № 11, вх.

4, ет. 4, ап. 82, представляващ имот с идентификатор ***. На 18.07.2012 г. е връчена призовката за доброволно изпълнение на длъжника на този адрес. На 10.09.2016 г. по това изпълнително дело взискателят е подал молба с вх. рег. № 044420/10.09.2016 г., с която е поискал предприемането на нови принудителни действия – запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи. На 26.06.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника „***“ в „***“ ЕАД и „***“ АД. На 29.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до двете банки, в което е отразено, че се налага запор на банковите сметки на длъжника В. Б. Б., открити при тях. На 02.10.2019 г. взискателят е подал молба за прекратяване на изпълнителното дело. На 10.10.2019 г. с постановление на ЧСИ изпълнителното производство било прекратено и изпълнителният лист бил върнат на взискателя.

По този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора от 10.01.2020 г. е образувано изп. дело № 24/2020 г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие СГС. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал изрично от съдебния изпълнител да проучи имуществото, банковите сметки и доходите на длъжника и при установяване на данни да наложи запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки, както и да предприеме съответните изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. С разпореждане на ЧСИ от 10.01.2020 г. е образувано изпълнително дело, но е констатирана липса на местна подсъдност, за което взискателят е своевременно уведомен и е поискал изпращане на делото на ЧСИ Я.Д. с рег. № 774 на КЧСИ и район на действие ШОС. Двамата ЧСИ са 2 организирали предаването на делото и производството продължило пред ЧСИ Д. като изп. дело № 354/2020 г. по нейния опис. На 12.04.2022 г. тя е прекратила производството по делото поради настъпила перемпция.

На 27.10.2023 г. по искане на взискателя по чл. 427, ал. 5 от ГПК (за продължаване на изпълнителното дело от друг съдебен изпълнител) ЧСИ Д. е изпратила изпълнителния лист на ЧСИ Р.Р., който е образувал изп. дело № 653/2023 г. по своя опис. На 02.11.2023 г. взискателят „***“ АД е подал нова молба, с която са поискани конкретни изпълнителни действия – запор на трудовите възнаграждения и на банковите сметки на длъжника. На 10.01.2024 г. ЧСИ Р.Р. е прекратил изпълнителното производство, заради настъпилата още при ЧСИ Д. перемпция.

На 02.02.2024 г. по този изпълнителен лист и въз основа на молба на кредитора е образувано изп. дело № 68/2024 г. на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е поискал изрично от съдебния изпълнител да проучи имуществото, банковите сметки и доходите на длъжника и при установяване на данни да наложи запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки, както и да предприеме съответните изпълнителни действия за удовлетворяване на взискателя, ако се установи имущество. На 25.06.2024 г. призовка за доброволно изпълнение по това изпълнително дело е връчена на длъжника чрез адв.

Еленкова, която е предоставила пълномощно пред ЧСИ. На 27.06.2024 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На 03.07.2024 г. е спряно изпълнителното производство като обезпечителна мярка по настоящото дело.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в закона 5годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е помалък от 5 години. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от водене на делото, но с оглед обстоятелството, че ответникът оспорва иска и претендира съществуване на вземането и дори води изпълнително производство за принудителното му събиране, съдът намира правният интерес за безспорно доказан.

За да установи съдът дали за вземането на „***“ АД срещу В. Б. Б. е настъпила предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от трите цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да 3 тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност не тече. Съгласно последното от цитираните изпълнителни производства поисканите изпълнителни действия и по перимирани дела прекъсват давността.

Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:

С издаването на заповед за незабавно изпълнение започва да тече 5-годишна давност за процесното вземане. С оглед разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС с образуването на изп. дело № 1349/2012 г. на ЧСИ С.Я. е прекъсната тази давност, тъй като Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд все още е било в действие. С оглед тълкуванието давност не е текла до прекратяване на делото или до 26.06.2015 г. В рамките на това дело са предприети следните действия, които са попречили за настъпване на перемпция: 24.04.2012 г. – запор на възнаграждението като управител и насрочен опис на движими вещи; 20.06.2012 г. – възбрана на недвижим имот; 17.07.2012 г. – запор на МПС. Тъй като в продължение на две години не е поискано друго действие, на 18.07.2014 г. делото е било перемирано по силата на закона. Постановление за прекратяването му няма, но това е без значение за настъпване на перемпцията. Предвид това от тази дата започва да тече нова давност. На 10.09.2016 г.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f547ab5-b182-45ce-aef2-823fa05f3436