Решение № 220 от 11.12.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Троян, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100297 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, от Д. С. Г. от гр. Троян, чрез адв. Е. И. от АК – гр. Пловдив, срещу „Ай ти еф груп“ АД – гр. София, представител Ф.Д..

В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за кредит, като получила заемни средства в размер 1 000 лева при фиксиран лихвен процент – 40,45 % и годишен процент на разходите – 49,00 %.

В чл. 5 в договора било предвидено, че заема следва да бъде обезпечен до края на следващия ден от сключването на договора, с банкова гаранция или поръчителство. В противен случай ищцата дължи неустойка в размер на 924,70 лева. /в случая това е уредено в чл. 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор/. Освен това било предвидено и заплащане на допълнителни услуги по пакет „преференциално обслужване“ в размер на 100 лева.

В исковата молба се излага, че посочените клаузи са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че тези клаузи са и неравноправни.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на посочените клаузи от договор за кредит № 531405, сключен на 12.01.2023 г. между ищцата и „Ай ти еф груп“ АД, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ответното дружество „Ай ти еф груп“ АД, е представило отговор по 1 реда на чл. 131 ГПК чрез своя пълномощник – мл. адв. В. К. от САК, с който изцяло се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцата и нейния пълномощник не се явяват.

Представени са писмени молби, изразено е становище по същество с искане предявеният иск да бъде уважен, като адв. И. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество не изпраща представител в с. з. Изразено е писмено становище по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 531405 от 12.01.2023 г., Погасителен план към договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № 531405, Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 531405, Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ АД, приложими към Договор за потребителски кредит № 531405, Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит., както и заключението на допусната и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Д. Н., намира за установено следното:

Установи се по делото, че между Д. С. Г. и „Ай ти еф груп“ АД - гр.

София е сключен Договор за потребителски кредит 531405 на 12.01.2023 г., по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1 000 лева. Съгласно чл. 5 от договора за заем /в случая това е уредено в чл. 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към процесния договор/, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на определени условия. Уредено е още, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 3 от приложението, същия дължи неустойка в размер на 3,04 лева средно на ден, като общия претнедиран размер, видно от погаситления план е 924,70 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Не се оспорва, че Г. е усвоила изцяло заемният ресурс, но намира, че не дължи плащания за неустойка. Съгласно приложение № 4 към договора за кредит, а именно чл. 2 от същото, кредитодателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, предоставил е преддоговорна информация и е подготвил самия договор, и за тази услуга Г. се задължава да за плати такса в размер на 100 лева. Г. счита посочената клауза за изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.

От приетото заключение по СИЕ се установява, че в ГПР заемодателя е включил сумите за договорна лихва и такса за разглеждане на документите по заявката за кредит. Изчислен е процента, с който се оскъпява кредита, а именно 543,49 %. Уговорената такса за разглеждане и оценка на заявката в Приложение № 4 е в размер на 100 лева, която се заплаща на равни вноски и е включена във вноската по самия кредит. Платената такса е в размер на 70,00 лева. Платената неустойка за непредставяне на обезщетение по посочения 2 анекс е в размер на 647,29 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна, намира следното:

Безспорно в процеса се установи, че между страните са били налице облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 531405 от 12.01.2023 г.

Съгласно приложение № 4 към договора за кредит, а именно чл. 2 от същото е уговорена еднократна такса за посочената горе услуга в размер на 100 лева. Предмет на настоящето производство договор за кредит, който е сключен, съгласно Закона за потребителския кредит.

При хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с чл. 2 от приложение № 4, към договора са уговорени клаузи, предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочената такса представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

Предвид нищожността на клаузата на чл. 2 от приложение № 4, с която е уговорена заплащане на еднократна такса за посочената горе услуга в размер на 100 лева, то същата се явява недължима.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК се отнася до недействителност на договора при неспазване на посочените в разпоредбата на чл. 11 от същия закон изисквания. Това води до недействителност на целия договор за кредит.

А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

3

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В т. 9 от Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване в размер на 100 лева, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.00 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати еднократна такса за посочената услуга, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното 4 посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.