Решение № 114 от 15.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Бургас, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20212000500186 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ю.Б“ АД чрез упълномощен адвокат В.П. против решение № 159/22.07.2020г., постановено по т.д. №593/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от банката иск против ВЛ. Д. Р. от град Бургас, представляван от особения представител адвокат Е.С. от Адвокатска колегия Бургас, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 37 605,95 евро непогасена главница, ведно със законната лихва от 19.01.2018 година до окончателното изплащане и 222 лв. нотариални такси, произтичащи от договор за кредит №*** от 2008 година, продукт Нов Алфа кредит, както и ищецът е осъден да заплати разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че качеството на Р. е неопределено. С първоначалния договор и с анекс № 1 П. и В.Р.и са имали качеството на кредитополучатели. С анекс № 2 Р. придобил качеството солидарен длъжник, за което няма законова забрана. Според 1 въззивника, съдът направил неправилния извод, че с промяна на качеството си Р. е станал „трето лице“. В качеството си на кредитополучател и впоследствие на солидарен длъжник Р. е имал винаги един и същ обем задължения за целия дълг.

Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че банката едностранно е променяла лихвения процент, което е основание за недействителност по ЗЗП. Едностранна промяна няма, тъй като с доброволното постигане на съгласие са били подписвани последващи анекси относно промяната на лихвения процент, т.е. няма едностранно увеличение на лихвата. Отделно се сочи, че съгласно чл.4 от договора лихвеният процент е уговорен на 6,2 %, а съгласно чл.5 допълнително се дължи и такса за управление в размер на 0.5% годишно, в резултат на което според първоначалния договор за кредит общата цена е 6,7%. С анекс №1 наказателната лихва се променя на договорния лихвен процент плюс 10%.

Въззивникът твърди, че неоснователно е направен извод за анатоцизъм. Заявява, че в подписаните анекси към договора не е посочен размер на лихвата и няма данни за капитализацията й. Дори и да се приеме, че клаузите на чл.1 от анексите са нищожни, то тази нищожност не означава и нищожност на целия договор, неплащането на изискуеми суми по него е установен факт и съдът е следвало да уважи иска и да присъди поне неплатената главница по основния договор.

Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от особения представител на В.Р. – адв.С..

Поддържа, че обжалваното решение е правилно, логично и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Поддържа се, че със сключването на договора за кредит ответникът е придобил качеството на кредитополучател, в това си качество е подписал и анекс №1. В анекси номер 2 и 3, той придобива качеството на солидарен длъжник/поръчител, а не на кредитополучател. В същото време, в анексите се урежда два вида солидарна отговорност - на поръчител и на трето лице, встъпващо в чужд дълг на основание член 101 от ЗЗД. При това положение, няма как да се приеме, че ответникът има ясно качество в процесното 2 кредитно правоотношение. Ако въззивникът е искал да ангажира солидарната отговорност на ответника като кредитополучател, с анексите е следвало да бъде уговорена изрично солидарната отговорност на Р. на основание член 121 от ЗЗД ,каквато уговорка обаче няма.

Твърди се, че подписването на анексите от ответника Р. и от поръчителя, не означава, че те действително са дали съгласието си за отбелязаното в анексите увеличение на лихвения процент. Заявява се, че е в точка 6 от процесния договор за кредит страните са уговорили определения фиксиран лихвен процент да важи за срок от 15 години, като след изтичането на този период кредитополучателят се задължава да подпише анекс, с който приложимия лихвен процент да бъде променен. В конкретния случай лихвеният процент е увеличен още преди да изтече договорения 15-годишен период. Заявява се, че твърдението за съгласие за доброволно увеличение на лихвения процент противоречи на всякаква логика. Изразява се съгласие с изводите на съда за нищожност на клаузите от процесните анекси, уреждащи промяна на главницата чрез прибавяне на непогасените към момента на подписването им възнаградителни лихви, както и на наказателните такива.

Заявява се, че за да се установи нищожност на една клауза не е необходимо да се доказва дали тя действително е била приложена в отношенията между съдоговорителите.

Моли се за потвърждаване на решението.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът претендира да бъдат установени вземания по договор за кредит №***/2008, продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен между А. (чийто правоприемник е „Ю.Б“ АД) и П. Т. Р.а и ВЛ. Д. Р., за които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1226 от 2018 година по описа на Районен съд Бургас. В исковата молба ищецът изрично сочи, че претендира да бъдат установени като съществуващи вземания за главница в размер на 37 605,95 евро, ведно със законната лихва от 19.01.2018 год., както и за нотариални такси в размер на 222 лв. Позовава се на договора, с който на кредитополучателите е отпуснат заем в размер на 3

33 000 евро, както и на три последващи анекса, подписани от Р. като кредитополучател (първия) и солидарен длъжник (втори и трети). Ищецът е поддържал, че поради допуснато неизпълнение по договора, на осн.чл.29.2, вр. с чл.28.1 от общите условия, се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6464/14 год. на БРС само за вноските с настъпили падежи, без да обявява цялото задължение за изискуемо. Тъй като неизпълнението продължило, банката обявила остатъка от кредита за изцяло предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№1226/18 год. на БРС, като присъединила издадения й изпълнителен лист по вече образуваното изп.дело №20148000400735 по описа на ЧСИ Божилова.

От фактическа страна пред настоящата инстанция е безспорно, че на 17.02.2008 год. е сключен процесния договор за кредит, по който на кредитиполучателите е предоставен кредит в размер на 33 000 евро, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №1 на трети етаж, с площ от 62,80 кв.м. Видно е от кредитното досие, че искането за отпускане на целевия кредит е подадено от В.Р., а П. Р.а е негова съпруга.

Договорът е предоставен при фиксирана лихва в размер на 6,2% годишно за първите 15 години, а за останалия срок от 15 години – при последващо договорена с банката лихва, определяема по начина, посочен в чл.6 от договора. Уговорена е наказателна лихва съгласно общите условия към съответния вид кредитна сделка, а именно при кредити в чуждестранна валута – лихвения процент, уговорен в индивидуалния договор, плюс надбавка от 2,5% годишно (чл.12 от ОУ). Предвидено е издължаване на 360 месечни анюитетни вноски по погасителен план.

На 11.12.2009 год. е подписан анекс №1 между банката и кредитополучателите Р.и, с който страните са се съгласили вземането на банката, включващи редовна, просрочена главница и лихви (възнаградителна и наказателна), да бъде трансформирано в редовна главница (чл.1), уговорен е 12 м. гратисен период, през който да се погасяват само лихвите по нов погасителен план, удължен е крайния срок на договора и е поето задължение от кредитополучателите да заплащат обезщетение за забава върху непогасените в срок суми в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10%. С анекс №2, сключен на 31.01.2012 год. от П. Р.а като кредитополучател и В.Р. като солидарен длъжник/поръчител, отново е уговорено просрочената, редовна и наказателна лихва да се прибавят към главницата, като общия 4 размер на дълга се определя с погасителен план, който ще бъде генериран автоматично, след подписване на анекса. Договореният лихвен процент се променя на 7%, наказателната лихва се запазва на 10% надбавка върху договорната лихва, срокът на договора се удължава с 12 месеца период на облекчено погасяване. С анекс №3 от м.юли 2013 год., П. Р.а, лично и като пълномощник на В.Р., последният – солидарен длъжник/поръчител, както и Я.

С. И. – солидарен длъжник/поръчител, са се съгласили към главницата да се прибавят просрочените и редовни лихви, удължен е срокът на договора, без да се посочи конкретна дата, запазени са размерите на договорната и наказателна лихви, а точният размер на дълга подлежи на определяне с нов погасителен план, който се генерира автоматично след подписване на анекса.

С нарочна молба от 09.01.2020 год. по т.д.№593/18 год. на БОС банката е представила погасителните планове към трите анекса, както следва: от 16.12.2009 год. за главница в размер на 32 790,02 евро, с клиент П. Р.а, подписан на последна страница от клиента; от 22.02.2012 год. за главница в размер на 34 508,52 евро, с клиент П. Р.а, подписан на всички страници с два подписа и от 22.08.2013 год. с клиент П. Р.а, с остатък на главницата 38 050,10 евро, с един подпис на всички страници.

Спори се между страните за качеството, в което въззиваемият участва в кредитното отношение. Както вече се посочи, той е подписал анекс №2 и 3 като солидарен длъжник/поръчител, след като с първоначалния договор е поел задължение като кредитополучател, т.е. като главна страна, а в заявлението си за издаване на заповед по чл.417 от ГПК банката го счита за солидарен длъжник (т.5а), също както и Я.И. Според въззивния съд, В.Р. е придобил качеството на солидарен длъжник още с подписване на договора за кредит, на осн.чл.25 ал.2 от СК от 1985 год. (отм.), в сила към момента на сключване на договора, тъй като съпрузите имат солидарни задължения. С подписването на анекси №2 и 3 е внесено уточнение за вида на поетата отговорност заедно с другия кредитополучател и това е само едно техническо действие, което не води до промяна на качеството на страната и на обема на дълга. Действително, както се сочи в отговора на въззивната жалба, с анексите се предвижда два вида солидарна отговорност – поръчителство и на трето лице, встъпващо в чужд дълг на основание чл.101, вр.чл.121-127 от ЗЗД, но в случая е очевидно, че тези хипотези са неотносими към положението на въззиваемия, който още от 17.05.2008 год. е солидарен 5 длъжник, заедно със съпругата си. В това си качество той отговаря за целия размер на дълга, от който размер банката е предявила в заповедното производство и с иска по чл.422 от ГПК само вземането си за главница – просрочена и предсрочно изискуема (заявление и извлечение от счетоводни книги по ч.гр.д.№1226/18 год. на БРС).

Между страните няма спор, че банката е предприела действия да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на В.Р. при условията на чл.47 от ГПК, на адреса, на който се е намирало вече продаденото към 26.09.2017 год. (когато е залепено уведомлението) ипотекирано жилище за дълг по процесния договор. Не се оспорва и се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към този момент кредитополучателите са били в забава, като последното погашение от тях е предприето на 20.01.2012 год. за главница и на 08.07.2013 год. за лихва. С това са изпълнени предпоставките по т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК ВКС и задължението е трансформирано в изцяло предсрочно изискуемо.

От отговорите на въпрос №1 към повторното заключение, изпълнено от в.л.В., се установява, че претендираната главница в размер на 37 605,95 евро е образувана в резултат на три последващи капиталицазии на дълга по анексите, като капитализираните суми са осчетоводени като усвоен кредит. В таблицата на стр.3 от заключението са отразени компонентите, включени в главницата на дати 11.12.2009 год., 30.01.2012 год. и 18.07.2013 год. – възнаградителни лихви и лихви върху просрочена главница, като в резултат на тези капитализации главницата е увеличена с общо 6 162,08 евро и така придобива размер от 39 162,08 евро (таблица на стр.2). В счетоводните книги на банката е отразено погашение на главницата в размер на 1 556,13 евро, в това число чрез капитализиране към редовната главница и погасяване на присъдена главница от 444,15 евро, като неплатения остатък от дълга за главница е на стойност 37 605,95 евро. От заключението и от представените писмени доказателства – изп.лист от 15.09.2014 год. по ч.гр.д.№6464/14 год. на БРС и документи, представени от ЧСИ Б. се изяснява, че с предходна заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за просрочени вноски по същия договор, включващи главница в размер та 444,15 евро, лихва в размер на 2 914,53 евро и наказателна лихва в размер на 40.57 евро, дължими за 6 периода от 18.07.2013 год. до 17.08.2014 год., е било образувано изп.дело №735/14 год. на ЧСИ Божилова и след публична продан на ипотекирания имот горните суми са били събрани. От основното и от допълнителното заключение се установява, че принудително събраната сума за главница в размер на 444,15 евро е било преведена от ЧСИ на кредитора, с което е намален размера на дълга до претендирания от 37 605,95 евро. От това следва, че вноските, предмет на предходно издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не участват при формирането на процесното задължение. То е образувано от неплатените, падежирали вноски от 18.09.2014 год. до датата на предсрочната изискуемост на стойност 1 688,94 евро и непадежиралата главница на стойност 35 917,01 евро.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f53e5e5-a8c3-4905-8c7e-53424cc81ef3