Протокол № 39 от 24.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 56/2021
- Вид
- Протокол № 39
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- Борислав Александров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 206 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 39 гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20215200900056 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:58 часа се явиха:
Ищецът М.Х. не се явява, редовно уведомен от предишно заседание чрез процесуалния си пълномощник адв. М.. За него се явява адв. М., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно. Явява се и съпругата на ищеца В.Х. с приложено по делото пълномощно.
Ответникът „С.“ ЕООД - гр. Пазарджик - уведомен от преди чрез процесуален пълномощни адв. С., не изпраща представител. За него се явява адв. С. - редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.
Явява се вещото лице Л.Ц. – редовно призован. От същият е постъпило заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза Вх. № 1635/11.03.2022 г.
Явява се и вещото лице М.К. – редовно призован. От същия е постъпило заключение по допуснатата химико-технологична експертиза Вх.
№ 1578/10.03.2022 г.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
В.Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи се към изслушване на химико-технологична експертиза след снемане на самоличността на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
М. СТ. К. – ** г. българин, бълг. гражданин, неосъждан, женен, без родство и служебни взаимоотношения със страните по делото.
1
На вещото лице се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. Л. К.: Изготвил съм заключение, което съм представил и поддържам същото. В следствие на физико-химични процеси, кожата, която е органичен материал – белтък, търпи окисление, в някои случаи от наличната влага в кожите протичат хидролизни процеси, намалява своята якост и става потвърда. Описал съм, че твърдостта се намалява чрез допълнителна обработка на кожите, но все пак след 7 години тези кожи и кожени облекла имат необратимо влошаване на показателите за нормална употреба. Нормална употреба означава, че като се ползва дрехата може да се скъса. В един допълнителен разговор с Министерство на отбраната „Логистичен отдел“ ми казаха, че от кожите отдавна са се отказали, както за обувки, дрехи и всичко останало още преди 15 години. Изобщо не използват такъв вид материал поради тези причини, че има съвременни технологии. Всичко е полиестер по технологии на по технологията на проф. Горин – т. нар. Gore-tex - по името на създателя им – дишащи материи.
АДВ. М. (въпрос): Тук е казано, че в армията през 4 години кожените дрехи се вкарват в барабани с пластмасови елементи. Така се бомбардират и се възстановява тяхната еластичност. След това надолу се казва, че вече за 7 години пък кожите са абсолютно негодни. Искам да питам, кое от тези неща е вярно – че след 7 години са негодни или че може да се вкарат в барабан и да се възстанови тяхната еластичност?
В. Л. К.: На 5 години са се преглеждали тези кожени облекла, обувки и т.н., оценявана е тяхната годност. Това, което е негодно, се бракува и се разпродава. Другото остава за още 5 години и то до 10 години всичко отива.
От друг източник ми казаха, че е на 7 години. За другия източник мога да Ви дам телефон.
АДВ. М.: Искам да кажа, че аз лично имам 2 дрехи от тези, които са правени тогава. Те са отлични и аз ги нося и сега. Това просто го казвам като сведение.
В. Л. К.: Само искам да кажа, че между дрехата и кожата струпана в склад, разликата е много голяма. Вие знаете, че дори в следствие на тези окислителни и бактериални процеси има самозапалване на тези материи. Не твърдя това. Доколкото разбрах изобщо не е имало никакви самозапалвания.
2
АДВ. М. (въпрос): Тук е написано, че по сведение на ответника, последният е унищожил преди десетина години кожите, които до момента са били стояли 13 години. Искам да попитам г-н експерта: Този, който сте питали (предполагам, че е бил управителя на фирмата), устно Ви е казал, без да Ви представи някаква документация, че преди 10 години грубо казано (не е ясно кога), са били унищожени?
В. Л. К.: Документация никой не ми е представил.
АДВ. М. (въпрос): Точно за какви кожи, от каква материя, се отнася тази експертиза? За всички видове кожи или само за овчи, кози, биволски кожи? Кои кожи стават негодни?
В. Л. К.: Тези кожи, които са били складирани, са щавени, подъбени кожи за облекла. Обработката на кожи е най-старият занаят на човечеството.
АДВ. М.: Аз нямам засега други въпроси към вещото лице.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
АДВ. М.: Моето мнение е, че не трябва да се приема експертизата, защото тя е вътрешно противоречива, защото на едно място се казва, че армията през определен период, така да се каже, възобновява използваемостта на тези кожи. След това по-надолу се казва, че за 7 години те били вече изцяло неизползваеми, което според мен сочи, че (с уважение към възрастта на вещото лице) вещото лице не може да се справи с тази задача, поради което моля да бъде назначено друго вещо лице със същия въпрос, което да даде едно ясно и непротиворечиво становище, което да каже: при правилно съхранение, какъв е срока на годност на въпросните кожи. Аз държа да е правилно съхраняване, защото ответникът е човек, който се занимава с кожи и е длъжен да спазва изискванията за съхранение и експлоатация.
Твърдя, че становището на вещото лице не е ясно, не е пълно и е противоречиво. Да не се приема заключението, тъй като не е ясно становището на вещото лице. Има съмнения за правилността му, защото е вътрешно противоречиво, защото не става ясно за какъв вид кожи се отнася.
Основанието е чл. 201 от ГПК.
В. Л. К.: Няма спор. Кожите са овчи и са обработени за употреба за облекла. Козите кожи са по същата технология, но предимно се ползват овчи.
АДВ. М.: Предвид факта, че аз лично съм си закупил от тях 2 облекла от 3 въпросните кожи, които се съхраняват там в техния склад над 20 години, аз ги нося все още. Това ме кара да мисля, че при правилно съхранение тези кожи дори може да се каже, че нямат срок на годност. Поради това навеждам към втората хипотеза на чл. 201 от ГПК. Считам, че това заключение е вътрешно противоречиво доколкото в първата част на експертизата навежда, че кожите могат да бъдат възстановени и не се каза какъв е срока на годност, вече във втората част се казва, че те не могат да бъдат възстановени и имат едва ли не 7-годишен срок на годност. Това за мен е противоречиво заключение, поради което моля да бъде допусната втора експертиза от друго вещо лице, чрез което аз се домогвам да докажа, че при правилно съхранение, което е задължение на един човек, който се занимава с производство на кожени изделия, изделията на практика са, ако не вечни, то с доста голям срок на годност.
В. Л. К.: Барабаненето възстановява еластичността, който е един от показателите, а 7-годишният срок, който соча, е да се прегледат кожите.
Никой не държи кожи толкова време - 7 години кожи на склад.
АДВ. С.: Аз ще моля да бъде прието заключението като правилно, законосъобразно, обосновано. В днешното изложение вещото лице изрично конкретизира, че 7-годишният престой се касае за дрехи, а не за кожи. В процесното дело става въпрос за кожи, а не за облекла. Вярно е, че кожените облекла може да издържат много повече от 7 години, но кожите имат срок на съхранение поради описаните физико-химични качества и те няма как да бъдат съхранявани. Мисля, че срокът на спора е чак 2018 г. Ищецът е изпълнил неговите условия и от този момент е трябвало доверителят ми с тези кожи да работи, а те вече са били негодни за изготвяне на облекла.
АДВ. М.: В тази връзка по делото сме представили писмени доказателства, които аз сега ги нося пак, за да ги покажа на уважаемия представител на другата страна. Има една нотариална покана, която е изпратена през 2019 година, в която се иска споразумение между страните.
Там ответникът е отговорил, че иска да му се заплати такса за склад – става въпрос за 2019 г. Това означава, че те или не са били унищожени до 2019 г., а са продадени, или просто не знам какво друго да кажа. Позволете ми да запитам дали са унищожени тези кожи и коя година? Какво е станало с тях?
АДВ. С.: След влошаване на качеството са унищожени.
4
В.Х.: Аз имам един много силен въпрос към вещото лице. Аз, когато назначихте експертизата, очаквах, че ще има едно парче кожа, което да се подложи на химико-технологична оценка и да се прецени. След като нямаме нищо вътре, дори един косъм, как ще стане технико-икономическа оценка и как ще се опорочава една продукция на един много силен завод в света? Той е известен, продава. Аз нося дрехи от 50 години. Когато се оженихме, моят съпруг ми подари това нещо (сочи дрехата, с която е облечена). В нашия дом винаги се е работило това. Няма такава експертиза. Аз искам да се говори за конкретната партида. Мисля, че си губим времето в съда и се отива в едно друго обидно разискване. Щом няма кожи, не може да има химикотехнологично изследване. Аз мога да донеса сакото на дъщеря ми (показва снимка на сако).
Съдът счита, че вещото лице е отговорило на така поставената задача, зададена като въпрос от процесуалния пълномощник на ответника, поради което следва да бъде прието заключението на вещото лице по допусната химико-технологична експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице М.К. по допусната химикотехнологична експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата в размер на 200 лева съгласно представената декларация и внесения депозит.
АДВ. М.: Аз споделих какви според мен са основанията, които биха дали право да се иска една повторна експертиза - чл. 201 от ГПК втората хипотеза, а донякъде и първата. Искам да кажа, че бих искал да бъде допусната втора експертиза, тъй като аз с нея се домогвам да докажа, че съхранявани правилно въпросните кожи имат много по-голям срок на годност. Твърдя, че тази експертиза е противоречива, неясна – това е втората хипотеза на чл. 201 от ГПК, и първата хипотеза донякъде според мен също може да се приложи. Поради тази причина искам да се допусне една втора експертиза и предоставям на съда това да го прецени, дали има основание да бъде допусната втора такава експертиза, защото смятам, че първата е противоречива, защото не стана ясно до колко време може да се възстановява използваемостта на кожите. Ние твърдим, че да се говори, че след 7 години те 5 вече са негодни, е просто неправилно.
АДВ. С.: Противопоставям се на искането. Считам, че същото е неоснователно, тъй като вече изразих становище по приетата химикотехнологична експертиза. След като вече са бракувани кожите, за да се прецени тази кожа дали издържа или не, няма откъде. Изрично вещо лице посочи, че прави разлика между кожени облекла и кожи за съхранение.
АДВ. М.: Мога ли да кажа, че бракуването на кожите го твърди само господинът, но то не е установено по никакъв начин? В тази връзка искам да се допусне един допълнителен въпрос, дали към това вещо лице или към другото, което да установи дали счетоводно са налице данни за бракуване, защото това е едно твърдение, което е смехотворно. Не правя искане да се допусне втора експертиза.
Съдът намира, че следва да пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно-икономическа експертиза след снемане на самоличността на вещото лице, както следва:
Сне се самоличността на вещото лице:
Л.С.Ц. – С. г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни взаимоотношения със страните.
На вещото лице се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. Л. Ц.: Представил съм заключение което поддържам. Искам да се уточни какви точно облекла са произведени от тази кожа или да се даде конкретно за някакво облекло, за да мога да направя изчислението, защото разценките на различните облекла са различни. Ако кожите са били унищожени, би следвало да се състави акт за брак и да се осчетоводи този брак.