Решение № 320 от 19.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. М. при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. М. Въззивно търговско дело № 20253001000393 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приети за общо разглеждане три въззивни жалби, срещу част от решение №260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, с които е бил уважен иск по чл.226 КЗ(отм.) за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди понесени от пострадала ищца Р. И. Г. поради загубата на сина й, починал при ПТП като пътник в управляван от застрахован водач Л. Я. т. а. Пежо Партнер с ДКН *****, със съответната законна лихва и възложени разноски, както следва: за присъдено застрахователно обезщетение в размер над 70 000 лв. до 140 000 лв. по въззивна жалба на осъдения застраховател ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подпомаган от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, Е. Й. Т. и Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л. Я.; за присъдена част над 100 000 лв. до 140 000 лв. по въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, застраховател на друг водач(участвал в същото ПТП с л.а.

Пежо Партнер с ДКН *****) подпомагащ ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и присъединилата се М. Л. Я.; за цялата присъдена сума от 140 000 лв. по жалба на Б. Л. Я., Т. Л. Я. и присъединилата се М. Л. Я., като наследници на починал в хода на процеса привлечен като помагач застрахован водач Л. Я.. Наред с тези въззивни жалби, в настоящото производство се разглежда и четвърта въззивна жалба срещу друга част от същото решение №260003/20.02.2025 г. по ТД1862/2018 г. на ВОС, с която е бил изцяло отхвърлен иска на въззивницата И. М. Г. –С. за претендираното от нея като пострадала обезщетение за неимуществени вреди, понесени поради 1 загубата на брат й в размер на 70 000лв., ведно със съответна лихва и разноски, предявен срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подпомаган от привлечени наследници на застрахован водач, Б. Л. Я., Т. Л. Я. и М. Л. Я.; другия водач, участвал в същото ПТП Е. Й. Т. и неговия застраховател ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

С определение № 596/15.10.2025 г. въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството, като са докладвани и оплакванията на всеки от въззивниците и присъединилите се към съответната жалба подпомагащи страни срещу различните обжалвани части от решението, постановено по общо разгледаните две самостоятелни претенции на различни лица, пострадали при едно застрахователно събитие.

Наред с доклада по въззивните жалби съставът е изложил и преценката си по неоснователните оплаквания за процесуални нарушения, обусловили доказателствени искания за събиране на доказателства. При подготовката си въззивният съд е докладвал и приета за съвместно разглеждане, като обусловена от разглеждане на претенциите по същество, частна жалба на помагачът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу определение № 260136/09.04.2025г., с което е била отхвърлена молбата му с искане по чл. 248 ГПК за изменение на размера на разноските, определени в обжалвания първоинстанционен акт в тежест на подпомаган от него ответник.

Макар и да се отнасят до различни присъдени размери на обезщетението, жалбите на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и помагачите ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и наследниците на Л. Я., както и становищата на необжалвалия помагач Т. се основават на сходни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението по иска на Р. И. Г. срещу ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД: Всички жалбоподатели считат за необосновано завишено и определено в нарушение на критериите за справедливост оценяването на вредите, понесени от загуба на емоционална връзка между възрастна майка и починал син. Позовават се на събраните гласни доказателства за обичайни за тази степен на родство отношения с възрастен и самостоятелно живеещ низходящ и възрастната му майка – вдовица, породили при загуба типични прояви на скръб, без да са установени нито изключителен характер на съществуващите приживе отношения, нито особени по своята интензивност или продължителност страдания на преживелия родител, които да налагат стойност над възприета в съдебната практика за такива случаи сума, като застрахователят оспорва необоснованата преценка за общо влошаване на състоянието на скърбящата майка без потвърдено с медицински критерии трайно влошаване на здравето(болест на Паркинсон) или психиката на пострадалата, както и евентуално връзката на такова усложнение именно с вредоносното събитие.

Въззивниците считат, че необоснованото завишаване на размера е резултат и от пропуснато детайлно изследване на приложимите икономически критерии за обществените отношения към момента на увреждането (индикирани чрез размери на работни заплати, пенсии и застрахователни лимити), съответно помагачите допълнително сочат, че нарушаването на принципа на справедливостта води до неоснователно обогатяване с прекомерно висока парична компенсация.

Въззивниците излагат и оплаквания по необоснованата преценка на 2 предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат при неизпълнено задължение на пътника за обезопасяване с наличен колан. Коментирани са заключенията на медицинска и автотехническа експертиза, като според застрахователя и помагачите му неправилно са пренебрегнати подробните категорични обяснения на експертите за по-ниска степен на увреждане (без особено значимото за настъпване на смъртта телесно увреждане на главата) и неясното, теоретично предположение за тежест на други увреждания, които би понесъл обезопасен с колан пътник при същия удар. Поддържат се доводи за равнозначност на поведението на виновния застрахован водач и на пропусналия да се обезопаси пътник, като ответникът счита, че възможността да се предотврати именно смъртоносното увреждане налага редукция на обезщетението наполовина.

Допълнително в своята жалба подпомагащият ответника застраховател на другия участник в ПТП, подкрепен от присъединилите се към него други помагачи, излага оплаквания за необосновано пренебрегване и на друг аспект от поведението на пътника, въведен като факт в процеса именно от този помагач като отделно основание на възражение за съпричиняване. Сочи, че въпреки установеното в заключението на събраната токсикологична експертиза високо ниво на установена в кръвна проба на водача Я. концентрация на алкохол, съдът е интерпретирал неправилно значението на обичайните видими за околните прояви на такова опиване и е възприел обратното предположение за изключение от правилото. Така е достигнал до неправилен извод за липса на знание у пострадалия пътник за алкохолното повлияване на водача и съответно неправилно е отказал да определи степен на съпричиняване поради съзнателно поет от пътника повишен риск при пътуване в автомобил, управляван от пиян водач. Помагачите наследници на Я. сочат и свои отделни оплаквания по отношение на установяването на факти, посочени като основание на друго, неразгледано поради допуснато процесуално нарушение възражение за погасяване на отговорността на делинквента с изплатени на наследниците на починалия пътник обезщетения за същото събитие, установено и като трудова злополука.

Само в своята въззивна жалба наследниците на застрахования водач, подпомагащи застрахователя, са обосновали оплаквания срещу установените от първата инстанция факти на противоправното причиняване на вредата от техния наследодател и необоснованото ангажиране на неговата отговорност като преимуществено(или дори изключително) виновен участник в ПТП, провокирал неудачна спасителна маневра на другия автомобил. Считат, че тази преценка не е съобразена със задължителна присъда за престъпно поведение на водача Т., който вместо да намали своята скорост и да спре или да продължи плътно в дясно (където е можело автомобилите да се разминат безопасно), сам е навлязъл в насрещната лента, където е настъпил ударът.

Като насрещна въззиваема страна ищцата Р. И. Г. оспорва в своевременно депозирани отговори оплакванията на всички въззивници.

Излага доводи за правилно приложени критерии за справедливо оценяване на доказаните с обективни и достоверни показания неимуществени вреди при несъмнено негативно засягане в продължение на вече 10 години на майката, страдаща за загубения единствен син, с когото емоционалната връзка е била особено засилена след по-рано настъпила смърт на съпруга й . Счита за 3 обосновано отхвърлянето на възражението за съпричиняване поради липса на поставен колан,тъй като този въпрос е бил разрешен с присъдата за вредоносното престъпление, а допълнително експертите в първата инстанция са потвърдили, че при значителния интензитет на удара дори и при сложен предпазен колан може да се получат увреждания, водещи до смърт. Доводът за неглижиране на риска при пътуване в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач е оспорен с позоваване на спешността на възложената от работодателя командировка. Обосновано е правилно зачитане на влязла в сила присъда, изясняваща точния механизъм на ПТП и значението на поведението на всеки от участниците – водачи на насрещно движещи се автомобили, като въззиваемата оспорва и голословните твърдения на помагачите за каквото и да е получаване на друго обезщетение било от работодателя на починалия, било от негов застраховател за риск от трудова злополука.

В пледоария по същество по този иск, адв. Г. като пълномощник на ищцата Р. И. Г. моли за потвърждаване на присъждането на основателно поисканото от майката на починалия пътник обезщетение, като акцентира на установен с присъда механизъм на ПТП, причинено само от двамата водачи, който изключва каквото и да е значение на позоваване на неупотребен колан или видимо пияно състояние на застрахования, респективно според пълномощника възражения за съпричиняване не могат да бъдат добросъвестно обосновани. Излага и доводи за съобразяване на продължителния период на страданията на възрастната майка при смърт на млад човек в разцвета на силите си на *****, което налага и отчитане на ръста на инфлация за последните 10 години и постоянно нараствалите в този период лимити на застрахователната отговорност. Пълномощникът на ищцата счита, че намаляването на поисканото обезщетение от 200 000лв до 140 000лв(70%) е напълно достатъчно да отрази тази динамика, като исканата от въззивниците допълнителна редукция не може да е съответна на материалния закон, на процесуалните правила и в крайна сметка на добрите нрави.

Ответният застраховател ЗАД„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си адв. М. излага по същество подробно становище за прекомерно завишена претенция на пострадалата майка за вреди, остойностени над обществените критерии за справедливост, прогласени в чл.

52 от ЗЗД. Коментира събраните доказателства и оценката на доказателствената им стойност, както и установените с тях типични характеристики на връзката между пострадалата и починалия, на фона на други, неотчетени от съда но значими за интензитета на страданията неблагоприятни житейски факти в живота на въззиваемата преди смъртта на сина и́. Посочва и несъответствието на размер(надхвърлящ 368 минимални работни заплати за страната през 2-та половина на 2015 г.) на съобразена с икономическия стандарт справедлива компенсация, при отчитане и на натрупаната за процесния период лихва (около 1500 лв. месечно), с която към настоящия момент присъдения еквивалент достига изключително завишен размер, надхвърлящ 280 000лв. Пледира за уважаване на основателно възражение за съпричиняване поради доказаното съзнателно пропускане от пътника на обективна възможност да се предпази с ползване на колана на задната седалка, което според анализа на медицинската експертиза сочи сигурно улесняване на причиняването на най-значимите за леталния извод 4 травми, и само хипотетична възможност за други също животозастрашаващи наранявания. Осъденият застраховател моли за отмяна на неправилното решение за горницата над редуциран след съпричиняване, евентуално намален до справедлив еквивалент размер на доказани вреди от само 70 000 лв., със съответно отхвърляне на неоснователната претенция до 140 000лв, ведно със законната лихва от 23.09.2015 г. и съответно разпределените разноски.