Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2466/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502466 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от АПС Бета България“ЕООД с ЕИК ***** против решение № 3433/8.7.2025 г. по описа на ПдРС, І гр.с. по гр.д. № 20723/2024 г., с което са отхвърлени предявените искове да се признае за установено, че ответникът С. М. И., ЕГН ********** дължи на АПС Бета България“ с ЕИК ***** следните суми: 1000 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 580650/13.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането; 274, 28 лева договорна лихва за периода 13.10.2021г. – 13.10.2022г.; 150, 19 лева законна лихва за периода 13.10.2022г. – 27.06.2024г., които суми произтичат от договор за потребителски кредит № 580650/13.10.2021г., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са цедирани на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.04.2023г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч. гр.д. № 12206/2024 г. по описа на РС Пловдив. Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: Неправилно е отхвърлен иска, поради това че ищецът не е представил разпечатка от електронните документи, свързани с размяната на информация, че липсва воля за сключване на договора от страна на ответника С. И., тъй като договорът за паричен заем е сключен по електронен път не е възможно цитираните 1 документи да бъдат представени под друга форма, освен в електронен вариант. Целта на „лог файла“ е да удостовери сключването на договора по своя електронен адрес с погасителен план и ОУ във формат, който не позволява коригиране на предоставената в него информация. Приложеният „лог файла“ не е обсъден от съда. Процедурата на сключване на договора е описана в раздел VІ, чл. 18 в Общите условия, а съгласно ал. 2 на чл. 18 от ОУ изпратеният договор за заем се счита приет от заемателя до неговия изричен отказ.

Договорът се счита за сключен от деня на изпращането му от заемодателя на заемателя, съгласно чл. 20, ал. 1от ОУ, а отпуснатите средства се усвоят на каса на EasyPay. Към исковата молба е приложена разписка за усвоената сума. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

Не е постъпил отговор от въззиваемия С. М. И..В с.з. на 27.01.2026 особения му представител - адв.Р. П. взема становище по същество, с което оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Изложени са доводи, че правилно съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства, че ответникът е автор на електронна заявка, че е положил подпис и съгласие, че е представена задължителната информация по чл.8 и 9 от Закона за предоставяне на финасови услуги от разстояние на ответника преди сключването на договора. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на възнаграждение за особения представител.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл.

269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн.чл.422 ГПК.

В ИМ се твърди, че на 13.10.2021г. между С. М. И. и „Сити кеш“ООД е подписан договор за потребителски кредит от растояние №580650, с който е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв., за срок от 12 месеца, срещу който кредитополучателят е следвало да заплати възнаградителна лихва за периода при фиксиран лихвен процент от 40,05%, ГПР – 48,63% при обща сума на плащанията 1274,28 лв.; в чл.6 от договора страните са се споразумяли договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, които да отговорят на условията на чл.33,ал.2 от ОУ, в противен случай се дължи неустойка в разер на 1341,72 лв.

На 25.04.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД и АПС Бета България“ЕООД е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и приложение към него, от което е видно, че вземането на „Сити Кеш“ ООД от С. М. И. е цедирано на АПС Бета България, за което не се спори по делото, че длъжникът е бил уведомен.

Производството по ч.гр.д.№12206/2024 г. на ПРС, 23гр.с. е образувано по заявление от 11.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от АПС Бета България ЕООД против С. М. И. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит №580650 от 13.10.2021г., с който е предоставен кредит в размер на 1000 лв. при ГПР -48,63%, ГЛП – 40,05%, издадена е заповед за изпълнение №6600/31.7.2024 г. по чл.410 ГПК за сумите 1000 лв.главница ведно със 2 законната лихва от 11.7.2024 г., 274,28 лв.-договорна лихва и 150,19 лв.-мораторна лихва, 49,48 лв.ДТ. Заявлението е отхвърлено в частта присъждане на неустойка от 1341,72 лв. и 627,04 лв.- такси.

ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което в 1-месечния срок кредитора е подал ИМ по чл.422 ГПК за установяване на вземането си.

По отношение на направените оплаквания и доводи във въззивната жалба ПОС намира следното:

По отношение на довода, че ответникът не е автор на електронна заявка, че не е положил подпис и съгласие, че не е представена задължителната информация по чл.8 и 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на ответника преди сключването на договора:

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно чл.8 ЗПФУР- преди сключване на договора, достъвчикът трябва да предостави на потребителят информация 1.за доставчика /име,седалище, АУ и БУЛСТАД, данни за представителя/; 2.за финансовата услуга /характеристика, обща дължима цева , вкл.всички комисиони, такси и разходи, начин на плащане, период, всички дължими доп.разходи; 3.правото на потребителя за отказ от договора; правото за предсрочно прекратяване на договора и др.под. Същите задължения има доставчикът и по чл.9 от ЗПФУР, когато за договаряне използва телефон или др.средство за гласова комуникация от растояние.Съгл.чл.10 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от договора, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора и да му предостави информацията по чл.8 и 9 на хартиен или на друг траен носител. Съгл.чл.10,ал.3 от ЗПФУР потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това.

Съгласно чл.2, ал.2 от ОУ потребителския коредит от разстояние се сключва с договор за заем по ЗПФУР чрез елекронен документ, съгл.ЗЕДЕУУ. От представената разпечатка на приложения с ИМ log файл /л.25 от д.РС/ се установява, че заемателят е кандидатствал за заем от чрез интернет платформата на „Сити кеш“ съгласно чл.6 от ОУ. В чл.9,ал.1, чл.10 и чл.11 от ОУ е посочено, че заемодателят следва да изпрати на посочената от заемателя ел.поща цялата преддоговорна информация за искания кредит, проекта за договора и ОУ, а заемателят с натискане на бутона „Изпрати“ декларира, че приема условията и се счита за подписване на представените документи. Съгл.чл.18,ал.2 от ОУ изпратеният договор за заем се счита приет до неговия изричен отказ от сключване на договора. От приетия по делото log файл е видно, че разпоредбата на чл.8 от ЗПФУР е спазена: Установява се следната последователност на договорните отношения между страните: преди подписване на договора от разстояние потребителят е избрал размер на заемната сума, период на връщане, приел е Общите условия и се е съгласил с тях, дал е съгласие за обработка на личните му данни, посочил е моб. си телефон и имейл адрес, имената си и ЕГН, след което заявката му е обработена и кредита е одобрен, договора за кредит и ОУ са изпратени на посочения от потребителя имейл-адрес, при което е спазено 3 изискването на чл.10 от ЗПФУР - информацията по чл.8 и 9 да му предоставена на друг траен носител, а именно на имейл адреса му. На л.12 от д.РС е приета справка от Изи пей за получен паричен превод от С. И. на 13.10.2021 г. за сумата 1000лв. По изложените съображения ПОС намира, че доставчикът е доказал условията на чл.18 ЗПФУР, поради което доводите на въззиваемия, че не е автор на електронна заявка, че не е положил подпис и съгласие, че не е представена задължителната информация по чл.8 и 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние на ответника преди сключването на договора са неоснователни.

По отношение на довода за недействителност на договора:

Съгласно чл.6 от горепосочения договор за потребителски кредит, във вр. чл.9, т.2 от Общите условия на „Сити кеш“ООД, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, когато поръчителства едно физическо лице; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл.37,ал.3 от ОУ и чл.6.2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението по чл.6 от договора в уговорения тридневен срок, същият дължи неустойка в размер от 1341,72лева, която следва да се заплати разсрочено, като част от погасителните вноски.

Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.

То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви / в проценти неустойката съставлява повече от 50% от отпуснатия кредит/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Тази скрита печалба обаче не е включена в общия размер на плащанията, както и при формиране на ГПР. По отношение на банковата гаранция е видно, че съгласно чл.23 от общите условия, се иска тя да е много по-голям размер на общата сума за плащане по договора за кредит. В случай, че кредитополучателят е разполагал свободно с такава сума, които да внесе като гаранция за срока на договора, то несъмнено тя не би имал нужда от предоставените и по договора за кредит 1000 лева. ГПР от 48,63% и общата сума 4 на плащанията не съответства на действителните, тъй като още при сключването му е предвидено плащане на неустойка, включена в размера на погасителната вноска, с които се постига скрито оскъпяване на кредита; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, съставляващи нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.4,§1 от Дир.93/13/ЕО, водеща до недействителеност на договора /Р.№1510/13.12.2019г по в.гр.д.№2373/2019г. на ПОС. От горното е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит с цел да генерира допълнителна почалба под формата на неустойка, поради което сумата не неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. Тъй като ГПР в договора се явява некоректен, при което не е е спазен чл.11,т.10 от ЗПК.