Решение № 639 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110114408 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Ц. Й. и Т. З. Й. за разделно заплащане при равни квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 1018,29 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №50, находящ се в гр.София, **********, за периода от 01.05.2020г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /27.04.2023г./ до плащането, сумата от 158,40 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 20.04.2023г., сумата от 45,44 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /27.04.2023г./ до плащането, както и сумата от 9,24 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020г. до 20.04.2023г.

След връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че длъжниците не живеят на адреса, са предявени в срок установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира присъждане на разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК ответниците Б. Ц. Й. и Т. З. Й., чрез назначения им особен представител адв. В. Б., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват размера на предявените искове, като считат, че не са отчетени правилно месечните задължения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ инженеринг” ООД заема становище за основателност на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетите като доказателства по делото Договор за покупко-продажба на жилище, включен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 139, том IX от 1988 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV, рег. № 4184, , нот. Дело № 591/2021 г. по описа на Нотариус Й.Л., рег. № 263 в Регистъра на нотариалната камара с район на действие СРС се установява, че на 05.05.1988 г. ответникът Б. Ц. Й. е придобил, а на 26.10.2021 г. и двамата 2 ответници са се разпоредили със собствения си недвижим имот, придобит по време на брака в режим на СИО, а именно процесния такъв, съставляващ апартамент № 50, находящ се в гр.София, ********** /стар блок ****, видно от писмо вх. № 366861/14.11.2024 г. на Столична община, отдел „Архитектура и градоустройство“/.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение за периода 01.05.2020 г. – 25.10.2021 г. За периода 26.10.2021 – 31.10.2021 г. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като ответниците са се разпоредили със сособствения имот в полза на трето лица.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката и при посочените от ищеца квоти – по 1/2 за всеки ответник. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответниците се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се 3 намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В. Т. Т. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот има начислена ТЕ за отопление на имота за 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/ и 1 бр. щранг-лира. Няма начислена ТЕ за отопление на общите части и ТЕ.

Начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа отчетите на два броя водомери за топла вода, отчитани след края на отоплителния сезон. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 25.10.2021 г. е в размер на 1009,70 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено 4 на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.

Предвид изложеното, исковата претенцията за главница за топлинна енергия се явява основателна за посочените размер и период, а за горницата до пълния предявен размер и за периода 26.10.2021 г. – 31.10.2021 г. следва да бъде отхвърлен, тъй като ответниците са се разпоредили с имота.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.