Решение № 174 от 11.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Велико Търново, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100771 по описа за 2022 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

Ищецът С. В. В. от с.К., общ.Е., чрез пълномощника си адв.К.Т. – ВТАК, излага твърдения в ИМ, че срещу него е внесен за разглеждане в РС – Е. Обвинителен акт №***/17.03.2022г. по ДП №ЗМ-***/2018г. на РУ - Е. към прокурорска преписка №ТОЕ – ***/2018г. на РП – В.Т., за което е образувано НОХД №21/2022г. по описа на РС – Е., като повдигнатото му обвинение е за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.2 НК.

Твърди, че самият ответник, чрез наблюдаващия разследването прокурор, инвокира, че причината за забавянето на наказателното производство на фаза досъдебно производство се дължи на самата Прокуратура, която дори в нарушаване на ограниченията, въведени със ЗМДВИП се е опитала чрез способа на процесуалната принуда по НПК и в нарушение на производството по реда на чл.219 от НПК да стори привличане на обвиняем в противоречие на въведените принципи в чл.6 ЕКЗПЧОС. Твърди се, че отговорността от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията е на ответната Прокуратура на РБългария, тъй като същата не си е изпълнила задълженията, които са й вменени, съгласно чл.196 НПК. Твърди, че решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и неразумно дългата продължителност на воденото наказателно производство. Сочи, че в резултат на дългата продължителност на воденото срещу него наказателно производство и груба омисивност и процесуална девиантност на органите на ДП и най - вече на 1

Прокуратурата ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и страдания върху неговото физическо, интелектуално, духовно и здравословно състояние. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 28 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Република България гр.С., в срока по чл.131 ал.1 ГПК, чрез Т. К. - прокурор във ВТОП, депозира писмен отговор на ИМ, с който оспорва изцяло предявеният иск като недоказан по основание и по размер. Твърди, че в представените с ИМ доказателства не се съдържат такива, които да доказват незаконно бездействие – неизпълнение или забавено изпълнение. Твърди се, че по молби на защитника на В. делото многократно е било внасяно в съда и реално не е било възможно извършване на каквито и да е действия по разследването и процесуални такива. Сочи се, че всичките му молби са преценени или като недопустими или като неоснователни, което навежда на извод, че действията му са били умишлени и са имали за цел да доведат до забавяне на производството, за да се предяви настоящата искова претенция. Твърди се, че с оглед описаната в писмения отговор на ИМ хронология на движение на делото, не е налице необосновано забавяне във времето на провежданото ДП и правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок не е било нарушено от бездействие на разследващите органи, които са провели разследването срочно и ритмично. Твърди недоказаност от ищеца на твърдението му за действително претърпени неимуществени вреди. Алтернативно, оспорва предявеният иск по размер с твърдение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишено и несъответстващо на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Сочи се, че нивото на душевни притеснения и негативни страдания на ищеца е значително занижено, доколкото към датата на извършване на деянието – 19.11.2018г. и провеждане на ДП той е имал статут на лице, освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Оспорва и ищцовата претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер.

В СЗ ищецът С. В. В., чрез пълномощника си адв.К. Т. – ВТАК, поддържа предявеният осъдителен иск и моли да бъде уважен изцяло по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените от ищеца съдебни разноски в производството /за внесена ДТ/.

Съдът не е сезиран от адв.К. Т. от ВТАК с искане по чл.38 ал.2 ЗА.

В СЗ ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор Т. К. от ВТОП, заема становище, че предявеният осъдителен иск е недоказан по основание и по размер. С 2 представена в срок писмена защита оспорва иска като недоказан по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, оспорва предявеният иск по размер като прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Не претендира съдебни разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е., пр. пр. №ТОЕ-***/2018г. по описа на РП – В. Т., е образувано на 19.11.2018г. по реда на чл.212 ал.2 НПК за това, че на 19.11.2018г. около 19,50ч. на кръстовището на ул.“***“ № *** и ул.“***“ № *** на територията на гр.Е., при управление на МПС л.а. „Пежо 206“ с рег.№***, собственост на С. В. В., ЕГН ********** от с.К., нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди /на автобус с рег.№***, собственост на Община Е., ЕИК:

***/ - престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 НК.

По ДП са извършени множество процесуални действия и действия по разследването – оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, приобщени са множество писмени доказателства, с Постановление от 27.11.2018г. на водещия разследването са назначени АвТЕ, СТЕ и авто-оценъчна експертизи, които са депозирани от ВЛ по ДП на 14.05.2020г.

ДП е изземвано от разследващ полицай при РУ – Е. и предадено за разследване на разследващ полицай при РУ – П., където е образувано под №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ на МВР П., отново е било иззето и окончателно разследването по ДП е завършено в РУ – Е. под ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е..

С постановление от 16.11.2020г. на водещия разследването С. В. В. /ищец по настоящото дело/ е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., понастоящем ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е., за извършено на 19.11.2018г. в гр.Е. престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ вр. чл.342 ал.1 НК и му е взета МНО „Подписка“, като обвинението му е предявено на 15.12.2020г. /без участието на защитник/.

На 04.01.2021г. разследването по ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., понастоящем ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е., е предявено на обвиняемия С. В. В. и защитника му адв.К.Т. – ВТАК, като е направено искане да им се предоставят копия от всички материали по ДП, след което ще направят искания, бележки и възражения по ДП.

На 29.03.2021г. е предявено разследването по ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., понастоящем ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. на обвиняемия С. В. В. и защитника му адв.К.Т. – ВТАК, при което са заявили, че са се запознали с материалите по делото, получили са заверени копия от документите по разследването и като се запознаят с материалите по разследването ще направят искания, бележки и възражения по ДП в разумен срок.

На 01.06.2021г. е предявено разследването по ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., понастоящем ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. на обвиняемия С. В. В. и 3 защитника му адв.К.Т. – ВТАК, при което същите са заявили, че са се запознали с материалите по ДП и са направили доказателствени искания за изискване на справки по ДП и за повторен оглед на процесното МПС.

С Определение №35/13.07.2021г., постановено по реда на чл.368 НПК по ЧНД №***/2021г. по описа на РС – Е., влязло в сила на 13.07.2021г., е оставена без разглеждане молба на адв.К. Т. – ВТАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С. В. В. от с.К., общ.Е., за ускоряване на ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., като процесуално недопустима.

С Определение №40/03.08.2021г., постановено по реда на чл.368 НПК по ЧНД №***/2021г. по описа на РС – Е., влязло в сила на 03.08.2021г., е оставена без уважение молба на адв.К. Т. – ВТАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С. В. В. от с.К., общ. Е., за ускоряване на ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., като неоснователна.

С Определение №270/20.09.2021г., постановено по В.ч.н.д.№***/2021г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 20.09.2021г., е потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане №139/17.08.2021г. по Ч.н.д.№***/2021г. по описа на РС – Е., с което съдът е върнал частна жалба с вх.№***/04.08.2021г., подадена срещу Определение №40/03.08.2021г., постановено на основание чл.368 ал.3 НПК, по същото дело.

С Постановление от 06.10.2021г. на наблюдаващия прокурор при ВТРП, ТО – Е. по ДП №ЗМ-***/2019г. по описа на РУ – П., понастоящем ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е., са уважени направените от обвиняемия С. В. В. и защитника му адв.К. Т. -ВТАК искания при предявяване на материалите по производството и е указано да се извършат исканите справки и да се извърши повторен оглед на МПС – автобус „Фолксваген ***“ с рег.№***.

С Определение №72/18.11.2021г., постановено по реда на чл.368 НПК по ЧНД №***/2021г. по описа на РС – Д., влязло в сила на 18.11.2021г., е оставена без уважение молбата на адвокат К. Т. – ВТАК, защитник на обвиняемия С. В. В. от с.К., общ.Е., за ускоряване на ДП №***/2018г. по описа на РУ – Е., като неоснователна.

На 01.02.2022г. по ДП в присъствието на поемни лица и управителя на „Е. А.“, но не и на обвиняемия С. В. В. и защитника му, е извършен оглед на местопроизшествие. От представените от ищеца по настоящото дело със становище от 06.03.2023г. документи се установява, че с Постановление от 28.01.2022г. по ДП №***/2019г. по описа на РПУ – Е. е разпоредено принудително довеждане на обвиняемия К. Г. Т. в сградата на РУ – Г. О. на 02.02.2022г., когато е разпитан в качеството на обвиняем по ДП №***/2019г. по описа на РПУ – Е..

С Постановление от 04.02.2022г. на наблюдаващия прокурор по ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. е постановено да се пристъпи към действия по предявяване на разследването.

На 09.02.2022г. разследването по ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. е предявено на адв.К. Т. – ВТАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С. В. В., който 4 е направил искане да му бъде предоставен най- кратък срок за запознаване с материалите по разследването.

С Определение №3/11.02.2022г., постановено по ЧНД №***/2022г. по описа на РС – Е., влязло в сила на 22.02.2022г., е прекратено производството по чл.368 НПК по ЧНД №***/2022г. по описа на ЕРС, поради оттегляне на искането на адв.К. Т. от ВТАК, в качеството му на защитник на обвиняемия по ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ- Е..

На 07.03.2022г. разследването по ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. е предявено на адв.К. Т. – ВТАК, в качеството му на защитник на обвиняемия С. В. В., който е заявил, че се е запознал с материалите по ДП.

ДП №ЗМ-***/2018г. по описа на РУ – Е. е приключило с мнение на разследващия полицай от 08.03.2022г. за предаване на съд на обвиняемия С. В. В..

На 18.03.2022г. е внесен от РП – Велико Търново, ТО – Е. Обвинителен акт от 17.03.2022г. против обвиняемия С. В. В. в РС – Е., въз основа на който е образувано НОХД №***/2022г. по описа на РС – Е., по което е постановена осъдителна спрямо обв. С. В. В.