Определение № 121 от 28.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Стара Загора, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500010 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „С.к.“ ООД гр.С., чрез адв. Х.М., против определение № 2895 от 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата от 21.08.2024г. на „С.к.“ ООД, гр.С., чрез адв. Х.М. за изменение на Решение № 697 от 24.07.2024г., по гр.д. № 1102 за 2024г. по описа на РС – Стара Загора, в частта за разноските като неоснователна.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Твърди, че представил доказателства и направил доказателствени искания, които съдът не разгледал. Счита, че представените доказателства опровергавали декларираните от страните по договора за безплатна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца. Не твърдял, че колегата – адвокат не трябвало да получи възнаграждение за своя труд, но трудът му трябвало да бъде редовно заплатен от страната, в съответните на Наредбата МРАВ стойности. Съдът не съобразил, че настоящото дело било заведено при злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като ищецът подал три искови молби срещу дружеството – ответник, с идентично съдържание, петитум и обстоятелствена част. Цитира съдебна практика. Моли съдът да измени решението на основание чл. 248 ГПК като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адв. възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ. Евентуално моли да не се присъждат разноски за държавна такса и адв. хонорар предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

В срока за отговор другата страна Д. П. М., чрез адв. В. С. М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли съдът да потвърди обжалваното определение като правилно.

1

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е дължимата държавна такса за образуване на въззивно частно производство.

С обжалваното определение Районен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 697 от 24.07.2024г., по гр.д. № 1102 за 2024г. по описа на РС – Стара Загора, в частта за разноските като неоснователна. Изложил е подробни съображения. Счел е, че преценката дали да окаже безплатна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се прави от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между него и клиента. Позовал се е на съдебна практика. Посочил е, че са неоснователни доводите на ответника за злоупотреба с право от страна на ищеца.

Приложеното гр.д. № 1102/2024г. по описа на СтРС е образувано по искова молба на ищеца Д. П. М., чрез адв. В. М. срещу „С.к.“ ООД гр. С. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 97.02 лв., представляваща лихва и неустойка по недействителен договор за кредит, на основание чл. 55 ЗЗД.

С постановеното по делото решение № 697 от 24.07.2024г. СтРС е уважил осъдителния иск до претендирания размер 97.02 лв., осъдил е ответника да заплати разноски по делото на ищеца за държавна такса и е присъдил на пълномощника на ищеца адв. М. сума в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Спорният въпрос по делото е дали съдът следва да присъжда разноски на пълномощника на ищеца за оказаната му по делото от адвоката безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Ответникът излага съображения, че не са налице основанията за оказване на безплатна правна помощ на ищеца, тъй като не е материално затруднено лице. С молбата по чл. 248 ГПК прави доказателствени искания за събиране от съда на доказателства за материалното състояние на ищеца. Навежда твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като подал три искови молби и образувал три производства срещу същия ответник, вместо едно. Представя искане от ищеца до ответника за потребителски кредит, в които е декларирал 1300 лв. и 100 лв. наем.

Въззивната инстанция намира частната жалбата за неоснователна и напълно споделя съображенията на районния съд. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. чл.38, ал.1, т.2 ЗА предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени 2 лица. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като се осъжда другата страна да го заплати.

Правилно районният съд е приел, че преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Посочването на конкретно основание от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява безплатно. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС. Наистина в мотивите на Определение № 163 от 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016г на І ГО, където предметът на спора е различен от настоящия казус / липсва писмен договора между ищеца и адвоката/ е посочено, че ако ответникът твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна помощ не са налице и че страните по договора за адв. услуга са договорили предоставяне на адв. помощ без насрещно задължение за заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38, ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.

В случая по делото не са налице доказателства, опровергаващи обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице, тъй като представеното искане до кредитора за потребителски кредит, с декларирани от ищеца доходи 1300 лв. не доказва наличието на такива доходи на лицето.

Въззивната инстанция счита, че изявленията за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Въпреки, че искането за събиране на доказателства за материалното състояние на ищеца е направено своевременно с молба от ответника, съдът правилно е отказал събирането им и отлагане на делото за събиране на доказателства, 3 които нямат връзка с предмета на спора.

Наличието на още две дела между същите страни не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Ищецът обаче няма задължение да предяви всичките си материално-правни претенции срещу даден ответник в едно съдопроизводство. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца е предоставена възможност да търси защита на правата си в обем и по начин, заявен от същия в съответната искова молба. Предявяването на три различни претенции, макар и с едно и също правно основание, произтичащи от различни факти, в случая различни договори за кредит, не може да се разглежда като недобросъвестно упражняване на процесуални права.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2895 от 21.10.2024г., постановено по гр.д. № 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се оставя без уважение молбата от 21.08.2024г. на „С.к.“ ООД, гр.С., чрез адв. Х.М. за изменение на Решение № 697 от 24.07.2024г., по гр.д. № 1102 за 2024г. по описа на РС – Стара Загора, в частта за разноските като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4