Решение № 215 от 14.07.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. гр. Добрич, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500385 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435-437 от ГПК, във вр. чл. 485, ал. 2 от ГПК въз основа на жалба вх. № 13494/22.03.2023 год., подадена от Д. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Б., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20227370400620 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, срещу постановление с изх. № 7352 от 22.02.2023 г., с което е отказано да бъде извършена повторно заключение за опреД.е на нова оценка на недвижим имот с административен адрес: гр. Д., представляващ двуетажна сграда със застроена площ от 300 кв.м. с кадастрален идентификатор ***, която сграда попада в поземлен имот целият с площ от 347 кв.м. с кадастрален идентификатор ***.

Жалбоподателят настоява, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като длъжникът е изпълнил своевременно изискванията на чл. 485, ал. 2 от ГПК – оспорил е оценката, изготвена от в.л.

М.А.; посочил е друго вещо лице – Н.В.Н.; извършил е банков превод – разноски за извършване на оценката.

Д. Г. Ж. обосновава незаконосъобразността на обжалавания акт с допуснатите нарушения от страна на ЧСИ във връзка с дадените му указания да посочи вещо лице „с район на действие ОС – Добрич“, с която се дава 1 възможност новоназначеното вещо лице да прояви субективизъм и да се повлияе от заключението на вещото лице по първото заключение.

Жалбоподателят поддържа, че даденият му от ЧСИ тридневен срок не е бил достатъчен да изпълни дадените му указания.

На осн. чл. 436, ал. 2 от ГПК препис от жалбата е изпратен на взискателя „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителните директори Г.К.З. и Х.М.М., който не е изразил становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост на подадената жалба, тъй като Д. Г. Ж. не е активно легитимиран да обжалва отказа да се извърши повторна оценка на процесния имот. Сочи се, че имотът, обект на принудително изпълнение, е собственост на ипотекарния длъжник „***“ ООД, поради което право да оспорва дадената от вещото лице оценка на недвижимия имот има само неговия собственик.

В условията на евентуалност, ако се приеме жалбата за допустима, ЧСИ намира жалбата за неоснователна доколкото длъжникът не е изпълнил изискванията да внесе определения депозит за вещо лице по указаната му сметка, както и не е посочил вещо лице, което да е вписано в регистъра към Окръжен съд – Добрич. Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Производството по изпълнителното дело № 20227370400620 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, е образувано по молба на „Алианц Банк България“ АД въз основа на изпълнителен лист от 04.08.2022 г. издаден от Окръжен съд – Бургас по гр.

Дело № 2476/2020 г., съгласно който Д. Г. Ж. е осъден да заплати на взискателя сумата от 353 518,14 евро, представляваща дължима главница по Договора за кредит „Жилище“ № 27776 от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Длъжникът е осъден да заплати и сумата от 43 264,89 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Вземането на кредитора е обезпечено с ипотека върху недвижим имот с административен адрес: гр. Д., представляващ двуетажна сграда със

2 застроена площ от 300 кв.м. с кадастрален идентификатор ***, която сграда попада в поземлен имот целият с площ от 347 кв.м. с кадастрален идентификатор ***, по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 78, том XVII, рег.

№ 22433, дело № 3024 от 15.12.2007 г. на нотариус с рег. № 160 на Нотариалната камара, с район на действие – район на Добричкия районен съд.

Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело № 20227370400620 е връчена на Д. Г. Ж. на 11.11.2022 г.

В хода на делото, изпълнението е насочено срещу посочения имот, собственост на ипотекарния длъжник „***“ ЕООД, ЕИК 102958692, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, ет. 11, представлявано от управителя П.И.И., като е наложена възбрана за обезпечаване вземането на банката взискател.

С поканата за доброволно изпълнение, връчена на „***“ ЕООД е насрочен опис на имота на 16.12.2022 г., като описът е извършен на посочената дата.

С протокол за предявяване на оценка от 09.01.2023 г., съставен на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК, ЧСИ е предявил на страните приетата по делото пазарна оценка на процесния имот, изготвена от в.л. инж. М.А.. Със същия протокол съдебният изпълнител е указал на страните, че в 7-дневен срок, считано от 09.01.2023 г. – датата на съставяне на протокола, могат да оспорят заключението на в.л. за пазарната стойност на имота, като оспорването следва да отговоря на изискванията на чл. 485, ал. 1 от ГПК.

Определено е възнаграждение за в.л. в размер на 300 лв.

И трите страни по делото са възразили срещу определената оценка на ипотекирания имот, по повод на което ЧСИ с разпореждане от 25.01.2023 г. е назначила посочения от взискателя З.Р., който да даде заключение за пазарната стойност на имота при определен депозит за в.л. в размер на 300 лв.

Със същото разпореждане ЧСИ е оставил без движение молба с вх. № 02483/18.01.2023 г. на „***“ ЕООД и молба с вх. № 02484/18.01.2023 г. на Д.

Г. Ж., като е указано на ипотекарния длъжник и на длъжника, че посочените от тях вещи лица, съответно П.С.Д. и Н.В.Н., са отказали да изготвят заключение по делото, поради което в 3-дневен срок от уведомяването всеки един от длъжниците да посочи вещо лице с район на действие район на ОС – 3

Добрич, както и да внесе разноски за възнаграждението на съответното вещо лице в размер на 300 лв.

С нарочно съобщение с изх. № 4141/03.02.2023 г., получено от представител на жалбоподателя на 10.02.2023 г., ЧСИ отново е уведомил Д. Г.

Ж., че в 3-дневен срок следва да посочи вещо лице с район на действие район на ОС – Добрич, както и да внесе разноски за възнаграждението на съответното вещо лице в размер на 300 лв.

По повод на това уведомление длъжникът е депозирал молба с вх. № 07142/15.02.2023 г., с датата на пощенското клеймо – 13.02.2023 г., че дадените указания от ЧСИ въз връзка с оспорване на оценката са незаконосъобразни и ограничават правото му на защита. Изразява се несъгласие по отношение на избора на вещо лице, което следа да бъде с район на действие при ДОС, както и по размера на определеното възнаграждение на вещото лице. Поискан е от длъжника по-голям срок за извършване на „нужните действия по оспорване на заключението на вещото лице“.

Посочената молба е приложена на л. 234-ти от делото, като върху нея е поставена резолюция от 15.02.2023 г. от ЧСИ „Без уважение“.

С разпореждане от 22.02.2023 г., обективирано в съобщение с изх. № 7352/22.02.2023 г. /л. 258/ ЧСИ е постановил отказ да извърши контролна оценка на имота по искане на длъжника. Изложените съображения, за да се постанови този отказ, касаят неизпълнението от страна на длъжника на дадените му указания да посочи вещо лице, както и да внесе определените разноски за възнаграждението на вещото лице. Отказът се мотивира и с оглед поведението на страната, прието за шиканьозно и неизпълняващо изискванията на чл. 485, ал. 2 от ГПК.

В срока за обжалване Д. Г. Ж. е депозирал жалба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

При тези данни Добричкият окръжен съд намира обжалваното постановление за правилно и законосъобразно, тъй като е била дадена възможност на длъжника да упражни правото си по чл. 485, ал. 2 от ГПК – да изиска извършването на ново оценяване на недвижимия имот, изнесен на публична продан за удовлетворяването на взискателя.

ЧСИ не е възпрепятствало длъжника да осъществи нормативно осигурената му възможност в изпълнителното производство да оспори 4 заключението на вещото лице във връзка с опреД.е стойността на имота, с оглед гарантиране на интереса му да постигне максимална по размер и най-обективна оценка на изнесения на публична продан недвижим имот, доколкото според чл. 485, ал. 4 от ГПК оценката е база за опреД.е на началната цена, от която да започне наддаването.

Действително разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК не съдържа ограничения за посочване на експерти, освен изискването, визирано в предходната ал. 1 на нормата, специалистите да са вписани в Регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в Списъка на утвърдените по реда на Закона за съдебната власт вещи лица. Но в случая от установените по делото данни се налага извода, че посоченият от длъжника по делото експерт Н.В.Н. категорично е отказал да бъде назначен за вещо лице като е опровергал твърденията на Д. Ж. за постигнато уговорка Нинов да изготви заключение във връзка с изготвяне оценка на процесния имот. На следващо място на длъжника е била предоставена няколкократна възможност да посочи друг експерт по делото, както и да внесе определения от ЧСИ депозит за вещото лице. Посочването на размера на депозита е изцяло в прерогативите на съдебния изпълнител, поради което лишено от правно основание и неаргументирано е възражението на длъжника по отношение на това действие на ЧСИ.

Не са били налице пречки от обективен характер, които да са препятствали Ж. да изпълни дадените му указания още с протокола за предявяване на оценка от 09.01.2023 г., съдържащ точни и акуратни разяснения до страните във връзка със законоустановената възможност да бъде оспорено приетото по делото заключение на вещото лице по опреД.е пазарната стойност на процесния имот. Ясният и прецизен характер на указанията явства от молбата на взискателя от 16.01.2023 г., с която се възразява срещу приетото заключение на в.л. инж. М.А.. Без да демонстрира поведение на неизпълнение на процесуалните задължения, които са му били вменени от ЧСИ и ГПК, и за да не възпрепятства своевременното провеждане на предприетото принудително изпълнение, взискателят е посочил експерт, а впоследствие и втори /след отказ на първия/; внесъл е определения депозит за вещото лице, в резултат на което по делото е депозирано заключение на в.л. инж. П.М. /л. 253-255/.

5

В случая длъжникът, който е бил недоволен и е оспорил първа приета от ЧСИ експертна оценка, в рамките на правото си по чл. 485, ал. 2 от ГПК не е посочил експерт, след отказа на Н.В.Н., който да бъде назначен за вещо лице; не е внесъл опреД.ия от ЧСИ депозит за експертизата, което е предпоставка за неоправдано забавяне на процесуалните действия по изпълнително дело.

Съдът констатира, че при постановяване на атакуваното постановление за отказ да се извърши повторно заключение за опреД.е стойността на имота ЧСИ не е допуснал нарушение на закона. Обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 13494/22.03.2023 год., подадена от Д. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Б., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20227370400620 по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, срещу постановление с изх. № 7352 от 22.02.2023 г. за отказ да бъде извършено по реда на чл. 485, ал. от ГПК повторно заключение за опреД.е на нова оценка на недвижим имот с административен адрес: гр. Д., представляващ двуетажна сграда със застроена площ от 300 кв.м. с кадастрален идентификатор ***, която сграда попада в поземлен имот целият с площ от 347 кв.м. с кадастрален идентификатор *** по Кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6