Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 772 от 14.11.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1415/2022
Вид
Решение № 772
Подписан
14.11.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Силвия Алексова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Благоевград, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210101415 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮРсъс седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Пе - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника адв. Ссъс съдебен адрес: гр. С партер, против С.

Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бл. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № .: главница в размер на 5683.12 лв., договорна лихва в размер на 637.95 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 25.01.2020 г., мораторна лихва в размер на 1082.41 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., такси по договора в размер на 93 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 36 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото разноски.

Посочена е и банкова сметка, по която може да бъде изпълнено задължението: IBAN BG 53 BPBI 9920 10 00092005.

Твърди се в исковата молба, че на 25.01.2019 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на кредитор и С. Г., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL965121, като по силата на чл. 1 от този договор, банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6824.96 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, с който страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи.

Твърди се, че на 25.01.2019 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер 1 на 6824.96 лв.

Сочи се, че по несъмнен начин било установено, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит, по което банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 6824.96 лв.

Излага се, че ответникът преустановил погасяването на кредита, като съгласно чл. 14 от Договора, при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради което на това основание и поради неплащане на вноска № 19 с падеж 14.08.2020 г. и вноска номер 20 е падеж 14.09.2020 г., съгласно изготвения погасителен план, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез ЧСИ Б, район на действие - ОС Б.

Твърди се, че в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, който е изтекъл на 13.09.2021 г., лицето не се е явило да получи книжата. В съответствие с чл. 47, ал. 3 от ГПК, била направена служебна справка за адресната регистрация на лицето, като е установено, че настоящият му адрес е в Република Северна Македония. В съответствие с чл. 47, ал. 3 от ГПК, била направена справка за местоработата на лицето, при което било констатирано, че същият има актуално осигуряване от работодател във фирма „Г

С оглед на тези обстоятелства се твърди, че предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита е настъпила на 13.09.2021 г. - датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.

Твърди се, че освен неиздължената главница в размер на 5683.12 лв., ответникът дължи на банката договорна лихва в размер на 637.95 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 25.01.2020 г., на осн. чл. 3 от Договора, мораторна лихва в размер на 1082.41 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., на осн. чл. 9 от Договора, такси по договора в размер на 93 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г. на осн. чл.5 т.2 от Договора и Общите условия към същия.

Заявява се, че освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и такси, кредитополучателят дължи на „Юробанк България” АД платените от банката такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 36 лв., за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., чието плащане се доказвало с платежно нареждане № 213545275780/20.12.2021 г. за такса по т. 5 ТТРЗЧСИ към ЧСИ Б, която такса следвало да бъде възстановена от кредитополучателя на основание чл.78 от ЗЗД.

В уточнителна молба от 12.12.2022 година ищецът посочва, че плащането от страна на банката на такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 36 лв., за периода от 13.05.2021 г. до 26.05.2022 г., се доказва от приложеното към исковата молба платежно нареждане № 213545275789/20.12.2021 г.

Сочи се, че тези разходи са необходими, за да бъде връчено редовно уведомлението по реда на чл. 47 от ГПК.

Уточнява се, че претенцията на банката за сума в размер на 36 лв., представлява разходи на банката, във връзка с връчване на покана за обявяване предсрочна изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежаща на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал 1, предл. 2 от ТЗ. Сумата била действително платена от банката, като предвид разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.04.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, същата следва да се възложи в тежест на неизправната страна, т.е., на длъжника.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба е изпратен на ответника, като в указания от съда едномесечен срок по делото не е постъпил писмен 2 отговор.

В съдебно заседание, ищцовата страна, редовно призована, не изпраща законен и процесуален представител. Депозирана е молба на 16.10.2023 година от процесуалния представител на ищцовото дружество – адвокат Златанов, който поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, при условията на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Правно основание на предявените искове: чл. 124, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ - по иска за главница; чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - по иска за възнаградителна и мораторна лихва; чл. 124, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - по иска за законна лихва; чл. 124, ал.

2 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - по иска за дължими такси.

С връчване на препис от исковата молба /с разпореждането по чл. 131 ГПК/ и с връчване на призовката за проведеното открито съдебно заседание, на ответника изрично са указани последиците от неподаването на отговор в законоустановения едномесечен срок и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил такъв, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.10.2023 г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдия-докладчикът е на мнение, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК - за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото приложените към исковата молба документи, а именно: договор за потребителски кредит № FL965121 от 25.01.2019 година; методология за определяне на референтен процент /прайм/ по потребителски и жилищно[1]ипотечни кредити; погасителен план по кредит; искане; декларация; бордеро от 35.01.2019 година; 2 /два/ броя писма чрез ЧСИ Бс рег. № 890 до ответника С. Г.; 2 /два/ броя разписки; справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 16.09.2021 година; протокол за удостоверяване връчване на книжа от дата 13.09.2021 година; преводно нареждане за кредитен период и общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Юробанк България“ АД.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, счита, че предявените искове са вероятно основателни. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Исковете са вероятно основателни, на база твърдените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящото неприсъствено решение се основават на тях.

С оглед изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружеството претендираните с исковата молба суми.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед направеното искане от процесуалния представител на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 1164,30 лв., от които 427,32 лв. - държавна такса /л. 6 и л. 65 от делото/ и 736,99 лв. /л. 7 от делото/ адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1 - 4 от ГПК, съдът 3

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. БДА ЗАПЛАТИ на „Ю със седалище и адрес на управление: гр. Спредставлявано от П - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника адв. Светозар Златанов, със съдебен адрес: гр. С партер, следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № FL965121/25.01.2019 г., сключен между С. Г., в качеството му на кредитополучател и „, в качеството на кредитодател: сума в размер на 5683.12 лв. /пет хиляди шестстотин осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /13.06.2022 година/, до окончателното изплащане на вземането сума в размер на 637.95 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 14.08.2020 г. до 25.01.2020 г., сума в размер на 1082.41 лв. /хиляда осемдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ - мораторна лихва, за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., такси по договора в размер на 93 лв. /деветдесет и три лева/, за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г., такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 36 лв.

/тридесет и шест лева/, за периода от 14.08.2020 г. до 26.05.2022 г.

ОСЪЖДА С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „14-ти полк” № 7, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от П изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника адв.

Светозар Златанов, със съдебен адрес: гр. С, партер, сумата в размер общо на 1164,30 лв.

/хиляда сто шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски.

Решението е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което и на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване

Копие от решението да се връчи на страните, с указание до ответника, че в едномесечен срок от връчването, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, при условията на чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.