Решение № 1441 от 09.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3901/2023
- Вид
- Решение № 1441
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Росица Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1441 гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. И.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20233110203901 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. Г. И. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
В жалбата си въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като оспорва фактическата обстановка. Счита, че АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на доказателствата. Счита, че при определяне размера на наказанието не са проверени отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Изразява и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба защитник поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление. Акцентира върху това, че в ЗДП липсва легална дефиниция на понятието „дрифтене“, като поради това трябва да се опишат точните действия на водача. Възможно е поднасянето да се дължи на независещи от водача причини. Автомобила се е намирал на разстояние от проверяващите, поради което и същите не са могли да възприемат рязкото увеличаване на скоростта на автомобила. Не е изяснена целта на водача да ползва пътя, освен да се движи по него.
Претендира възнаграждение.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко 1 възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 30.09.2022г. екип на ОДМВР Варна, в състава на който влизали св. П. и св. Ж., изпълнявали функции по контрол на движението в . Любен Каравелово, обл. Варна, като се намирали на кръстовището на ул. „И. Вазов“ и ул. „Пирин“. Времето било сухо и ясно.
Полицейските служители възприели звук, а след това и видели лек автомобил „БВМ 320“ с рег. №***, управляван от въззивника И.. Автомобила се движел в посока откъм центъра на селото към с. Водица, с висока скорост. Излязъл от завоя, въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение, после се върнал обратно в своята лента и това се повторило.
Това движение било извършено, като автомобила, буксувал със задните си гуми , въртял се и навлизал в съседната пътна лента. При това автомобила бил неконтролируем от страна на водача и била създадена опасност за останалите участници в движението. Св. П. и св. Ж. лично възприели движението на автомобила и навлизането му по улицата с т. нар.
„дрифтене“.
Полицейските служители спрели веднага автомобила.
Св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗДП.
Въззивникът подписал АУАН при вписване , че няма възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП.
На 12.10.2022г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Използването на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари било квалифицирано като нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДП и на осн. Чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и показанията на св. П. и св.Ж..
Показанията на св. П. и св.Ж. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели движението на автомобила.
Следва да се отбележи, че в депозираните пред съда показания свидетелите ясно и категорично описват действията на въззивника И., преднамерено извършил действия по 2
„дрифтене“ на пътното платно. Показанията на свидетелите се кредитират в цялост от съда, тъй като същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
В подкрепа на показанията на тези свидетели са и писмените доказателства по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка за нарушител и т.н.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е дал правна квалификация на извършеното.
При правилна правна квалификация на деянията, правилно са били определени по вид административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, като същите са с императивно определен размер и не предоставят възможност за прецизиране.
Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата въззивникът счита, че не е изяснена фактическата обстановка, като АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на доказателствата.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. В НП е посочено въз основа на какъв акт се издава, с което е изпълнено задължението да се посочат доказателства в подкрепа на обвинението.
Счита се , че при определяне размера на наказанието не са проверени отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
3
По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На следващо място, НП е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, при наличието на конкретно установена фактология, в хода на проведеното наказателно производство.
Изразява се и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът, изхождайки от факта, че наказанието е с императивно определен размер, намери за нужно да отбележи, че не е предоставена възможност на наказващия орган да прецизира размер на наказанието. Без значение за определяне на размер на наказанието, но все пак факт по административно наказателната преписка е , че по отношение на въззивника И. са установени единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лоши характеристични данни, изведени от справката за нарушител, видно от която, в период от 2021г. до установяване на нарушението, предмет на настоящия казус, въззивникът И. е извършител на многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата.
По отношение на посоченото, че в ЗДП липсва легална дефиниция на понятието „дрифтене“, като поради това трябва да се опишат точните действия на водача.
Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН и показанията на разпитаните свидетели, намери, че нарушението е безспорно доказано.
Безспорно е установено, че въззивникът И., при управлението на автомобила, при движението му по ул.“И. Вазов“, в посока откъм центъра на село Л. Каравелово към с.
Водица, е излязъл от завоя, въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение, после се върнал обратно в своята лента и това се повторило. Движение било извършено, като автомобила, буксувал със задните си гуми , въртял се и навлизал в съседната пътна лента.
При това автомобила бил неконтролируем от страна на водача.
Установяването на безконтролно движение на МПС на пътя, при което се създава непосредствена опасност за живота и здравето на други участници в движението и се застрашава целостта на намиращи се в близост обекти, представлява използване на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари.
Нарушението е било пряко възприето от свидетели- очевидци, чиито показания напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – АУАН и докладни записки.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .
4
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0445-001016/12.10.2022г. на началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на И. Г. И. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5