Определение № 253 от 29.04.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно наказателно дело 337/2025
- Вид
- Определение № 253
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 282, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253 гр. Плевен, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20254400200337 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 213, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба от С. П. Й., подадена срещу постановление от 10.04.2025 г. на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен, с което е потвърдено постановление от 02.12.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 7358/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановлението и се прави искане за неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на прокурора и в срока по чл. 213, ал. 4 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Плевен е потвърдил постановлението на прокурора от Районна прокуратура за отказ да се образува досъдебно производство, тъй като е приел, че липсват доказателства за осъществени престъпления от общ характер от длъжностни лица от „Прокредит банк“ АД и „Алианц Банк България“ АД, от частните съдебни изпълнители Н.В. и В.С., 1 както и от банковия служител М. А. Д..
От материалите, съдържащи се в прокурорска преписка № 7358/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, се установява следната фактическа обстановка:
С. П. Й. – като представител на ЕТ „************ П.“, сключила два договора за кредит с „Прокредит Банк България“ АД – на 19.06.2007 г. и на 09.07.2007 г. Вноските по двата кредита следвало да се погасяват от една и съща банкова сметка.
Поради неплащане на три месечни вноски по сключените договори за кредит – за месец октомври, месец ноември и месец декември 2009 г., по инициатива на банката в Районен съд-Плевен били образувани гр. дело № 178/2010 г. и гр. дело № 181/2010 г. След приключването на съдебните производства в полза на „Прокредит Банк България“ АД били издадени, въз основа на представени извлечения от счетоводните документи на ЕТ „********** П.“, изпълнителни листове.
Поради неплащането в срок на трите месечни вноски, с решение на кредитния съвет на банката вземанията по договорите за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. „Прокредит Банк България“ АД подала заявления до Плевенския районен съд за незабавно изпълнение, към които били приложени извлечения от счетоводните документи на ЕТ „************ П.“.
С. Й. твърди, че дължимата от нея вноска за месец октомври 2009 г. в размер на 1050,20 лв. е заплатена с вноска бележка от 19.11.2009 г., както и че частните съдебни изпълнители Н.В. и В.С. и служителят на „Прокредит Банк България“ АД – М. А. И., са извършили нарушения на закона и на служебните си задължения, с които са ощетили Й..
Във връзка с депозираните от С. Й. жалби Инспекторатът на Министерство на правосъдието извършил проверка на действията на ЧСИ Н.В. и В.С.. От приложения към преписката отговор от инспектората става ясно, че:
1.Не са констатирани нарушения в действията на Н. В. по изпълнително дело № 29/2010 г.;
2. Извършените от Н. В. действия са били съобразени с разпоредбите на ГПК.;
3. Не са констатирани незаконосъобразни действия, извършени от В.
2
С..
Плевенският районен съд спрял изпълнително дело № 29/2010 г. по описа на ЧСИ Н. В., но с определение от 22.07.2010 г., постановено по гр. дело № 653/2010 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, съдебният акт на районния съд бил отменен.
От материалите по прокурорската преписка става ясно, че с решение № 156 от 01.10.2018 г., постановено по т. д. № 153/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, съдът е постановил, че ответниците по делото С. П. Й. и С. Д. Й. дължат на „Алианц Банк България“ АД парични суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 41 638 от 30.05.2013 г. и анекс № 1 от 29.01.2014 г., анекс № 2 от 25.08.2014 г. и анекс № 3 от 29.07.2015 г., за които суми – подробно описани в съдебното решение, е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело № 3359/2017 г. по описа на Районен съдПлевен.
С решение № 108 от 17.05.2019 г., постановено по в.т.д. № 405/2018 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, съдебният акт на Окръжен съдПлевен е потвърден в обжалваните части.
С решение № 197 от 19.11.2018 г., постановено по т. д. № 152/2017 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, съдът постановил, че ответниците по делото С.
П. Й. и С. Д. Й. дължат на ищеца „Алианц България Банк“ АД парични суми – просрочена главница в размер на 134 744,51 лв., просрочена договорна лихва в размер на 12 164,34 лв., неустойка върху неплатени в срок лихви в размер на 6991,18 лв., наказателна лихва върху неплатена в срок главница в размер на 9926,67 лв., безлихвен компонент, включващ просрочени лихви и неустойки в размер на 16 444,47 лв., сумата 36 лв. за връчване на нотариални покани, както и законната лихва върху просрочената главница от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело № 3347/2017 г. по описа на Плевенския районен съд.
С решение № 15 от 17.01.2020 г., постановено по в.т.д. № 80/2019 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, решението на Окръжен съд-Плевен било потвърдено.
С решение № 441 от 21.11.2023 г., постановено по в.гр.дело № 711/2023 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, жалбата на С. П. Й. и С. Д. Й., подадена срещу 3 следните действия на ЧСИ В. С. по негово изпълнително дело – насрочване на публична продан на собствената на длъжниците нива с площ 7.810 дка в местността „Саламарски път“, представляваща имот № 277 017 по КВС на землището на гр. Долни Дъбник, които действия длъжниците считат за насочване на изпълнението върху техен несеквестируем имот, била оставена без уважение, като неоснователна.
С решение № 358 от 05.10.2023 г., постановено по в.гр.дело № 647/2023 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, жалбата на С. П. Й. против действията на ЧСИ В. С. по негово изпълнително дело – насочване на изпълнението върху недвижим имот – ателие № 4, намиращо се в гр. *********************, който длъжникът счита за несеквестируем, е оставена без уважение, като неоснователна.
По повод на сигнал от С. П. Й., в който се иска да бъдат проверени действията на изпълнителния директор на „Алианц Банк България“ АД-клон Плевен К. Е., на служители на същата банка, както и на ЧСИ В. С., Н. В. и Т.
К., в Софийска градска прокуратура била образувана преписка № 7421/2024 г.
С постановление от 26.03.2024 г. на прокурор при СГП преписката била изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура-Плевен. По време на проверката С. П. Й. заявила, че в последните години срещу нея и съпруга й С.
Й. се извършват множество злоупотреби от страна на „Прокредит Банк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД, от ЧСИ Н.В. и В.С., както и от банковия служител М. А. Д.. Тези твърдения на Й. са обективирани в няколко писмени обяснения.
От обясненията на М. Д. е видно, че Й. е била длъжник на „Прокредит Банк България“ АД, както и че срещу нея били образувани граждански и търговски дела за системно неизпълнение на кредитните експозиции с просрочия над 90 дни. Видно е и, че Д. се срещал с Й. във връзка с просрочените вноски по кредитите, тъй като в периода 2007 г. – 2012 г. е заемал длъжността „регионален експерт управление на кредитния портфейл“ в банката, а от 2012 г. до 2014 г. е бил юрисконсулт съдебни вземания, като в поверения му за управление портфейл се намирали и кредитните задължения на Й.. Д. отрича отправените към него обвинения и пояснява, че обмисля да потърси правата си по съдебен ред, тъй като се чувства засегнат от клеветите на Й., както и от това, че тя накърнява доброто му име в обществото.
4
От снетите писмени обяснения на ЧСИ Н. В. става ясно, че тя е образувала изпълнително дело № 20108140400029 от 2010 г., по молба № 266 от 27.01.2010 г. от „Прокредит Банк България“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 181/2010 г. по описа на Районен съд-Плевен, изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 178/2010 г. по описа на Районен съд-Плевен и изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3309/2012 г. по описа на Районен съд-Плевен, като изпълнителното дело е приключено на 17.12.2014 г. и било архивирано.
ЧСИ В. С. сочи в обясненията си, че действията му по образуваното от него изпълнително дело, са били предмет на проверка от ОД на МВР-Плевен, по време на която не са констатирани нарушения, както и че част от действията му са обжалвани от Й. пред Окръжен съд-Плевен, който е оставил жалбата без уважение.
От материалите по прокурорската преписка става ясно, че по жалби от С. Й. са били извършвани предварителни проверки и по преписка № 1650/2023 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, преписка № 4602/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, преписка № 316000-16365/2024 г. по описа на ОД на МВР-Плевен /преписка № 2451/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен/ и по преписка № 1293/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен. Посочените преписка са завършили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство. Необходимо е да се посочи, че в последната жалба на С. Й., която е дала основание да се образува преписка № 7358/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен /завършила отново с постановление за отказ да се образува досъдебно производство/ не се изнасят нови факти или обстоятелства, които да подлежат на самостоятелна проверка, както и това, че образуваните прокурорски преписки по сигналите на Й. са приключили с влезли в сила постановления за отказ да се образува наказателно производство.
Липсват каквито и да било данни за извършени престъпления по служба от длъжностни лица от „Прокредит Банк България“ АД. Съобразно Общите условия за кредитиране на „Прокредит Банк България“ АД, които са приложими и по отношение на договорите за кредит, право на банката е едностранно да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми в случай, че на падежа не е погасена дори само една вноска. Същевременно съгласно т. 8 от 5 договора за кредит, всеки кредитополучател и солидарен длъжник декларира, че е запознат с Общите условия на банката и начина на тяхната промяна, включително и с правата на банката в случай на просрочие на задълженията.
Декларативно и неподкрепено с доказателства е и твърдението на С. Й. преднамерени и незаконосъобразни действия на ЧСИ Н.В. и В.С..
Контрол върху действията на ЧСИ се упражнява от министъра на правосъдието, включително за отделните изпълнителни действия, паричните средства в банковите сметки и касата, правилното им управление, разпореждане и отчитане, като при установени нарушения се ангажира отговорност на съответното длъжностно лице, а при претенции от страна на длъжниците относно действията на ЧСИ по конкретни изпълнителни дела, са предвидени процедури по обжалване на тези действия.
По конкретната преписка С. Й. и нейният съпруг са упражнили – на два пъти, правото си да обжалват действията на ЧСИ В. С., но и двата пъти жалбите са оставени без уважение, като неоснователни. В същото време Инспекторатът на Министерство на правосъдието не е установил нарушения в действията на ЧСИ Н.В. и В.С., а е констатирал обратното – че действията им са били в съответствие с разпоредбите на ГПК.
За да е налице извършено престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК е безусловно необходимо длъжностно лице да наруши или да не изпълни служебните си задължения, да превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това да могат да настъпят немаловажни вреди последици. Когато от деянието са настъпили значителни вредни последици, то съставлява престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК.