Решение № 583 от 08.11.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1783/2022
- Вид
- Решение № 583
- Подписан
- 08.11.2022
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- Чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.2 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.3, ал.2 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 583 гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20224430201783 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на А. П. А, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. К, обл. Плевен ул. „****” № 54В, против Наказателно постановление № 645984-F661341/06.07.2022г. на Началник отдел Оперативни дейности –В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2 ЗДДСвр с чл .185,ал1 от ЗДДС е наложена „Глоба ” в размер на 500 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ .
В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните правни норми, поради което се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат конкретни аргументи в тази насока,тъй като не става ясно за жалбопадетелят коя разпоредба на Наредба Н-18МФ е нарушена.
. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание за АНО, редовно призован, представител се явява и се представлява от юрк .Младенова.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 16.05.2022г. с начален час 09:10 ч. в центъра на с.***, общ.****,обл.Плевен, пред тото пукт ,на сергия с площ от около,2 KB^MeTPa за продажба на разсад, е установено , че А. П. А. с ЕГН 1
**********, извършва търговска дейност без да е изпълнил задължението си да регистрира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта .чрез което да отчита оборотите от извършените продажби в брой.
Преди легитимация на 16.05.2022г. в 09:10 ч. е извършена контролна покупка на разсад пипер на стойност 3,00 лв„ заплатени в брой от Р. П. -П. -ГИП с една банкнота от 5 лева на А. П. А. , който приел плащането, върнал ресто в размер на 2,00 лв./една монета/, но не издадал фискален касов бон .нито касова бележка от ръчен кочан или друг документ за извършената продажба.
А. П. А. изготви собственоръчно опис на касовата наличност със сума от 25лева.
При проверката е установено ,че от масата продава единствено А. П. А.оь с ЕГН **********, който собственоръчно е записал в описа на паричните средства ,че не е знаел ,че трябва да издава бележки.
На 31 05 2022г. жалбопадателят представил Регистрационна карта на земеделски стопанин N«37376/01.07.2021г. на Перелик А Косов с ЕГН **********/ баща на проверяваното лице/.
Справка за дейността на жалбоподателят за стопанската 2020-2021г.и РЗС01.2380/01.07.2021г. , от които е видно ,че към датата на проверката 16.05.2022 г. съща не е подновена.
Представени са и Регистрационна карта на земеделски стопанин № 37376/31.05.2022г.; Справка за дейността за стопанската 2021-2022г.,Анкетна карта за регистрация на ЗС №РЗС-01-2251/31.05.2022г. от които е видно ,че А.
П. А. с ЕГН **********, считано от 31.05.2022г. се е регистрирал като земеделски стопанин. Към Датата на проверката 16.05.2022г. в 09:10 ч. А. П.
А. с ЕГН ********** не е регистриран земеделски стопанин.
С това административно наказващият орган установил,че А. П. А. с ЕГН ********** е нарушил разпоредбите на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерните за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, като е бил длъжен ,но не е монтирал .въвел в експлоатация и използвал регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка обр.Кд78 cep АА № 0468332/16.05.2022Г.И Протокол обр.Кд73 №1342728/27.05.2022г. , съставени на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С оглед така установената фактическа обстановка, административно наказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13 12.2006 на МФ чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват 2 продажби чрез електронен магазин на МФ, като е бил длъжен ,но не е монтирал ,въвел в експлоатация и използвал регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта...
Нарушението е извършено за първи път. Установеното нарушение се потвърждава от приложените по административнонаказателната преписка доказателства:
АУАН cep. AN № F661341 от 31.05.2022 г„ ПИП № протокол за извършена проверка обр.Кд78 сер.АА № 0468332/16.05.2022г.и Протокол обр.Кд73 №1342728/27.05.2022г.
АУАН cep. AN № F661341 / 31.05.2022 г. е редовно предявен и връчен на А.
П. А. с ЕГН ********** на 31.05.2022г.
В АУАН № cep. AN № F661341 / 31.05.2022 г. е направено възражение.
Като взех предвид събраните по преписката доказателства, считам постъпилото възражение за неоснователно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна макар и не по изложените в нея съображения:
В посочения АУАН актосъставителят е записал, че на 16.05.2022г. в 09:10 ч. е извършена контролна покупка на разсад пипер на стойност 3,00 лв„ заплатени в брой от Р. П. -П. -ГИП с една банкнота от 5 лева на А. П. А. , който приел плащането, върнал ресто в размер на 2,00 лв./една монета/, но не издадал фискален касов бон .нито касова бележка от ръчен кочан или друг документ за извършената продажба.
А. П. А. изготви собственоръчно опис на касовата наличност със сума от 25лева,квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 7, ад.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на .
Впоследствие на 06.07.2022г е издадено процесното наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено ГЛОБА в рзмер на 500 ПЕТСТОТИН лева на осн. чл. 185, ал.2вр с чл 185 ал1 от ЗДДС.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира следните процесуални нарушения:
Наказващия орган в хода на административно - наказателното производство е допуснал съществени процесуални нарушения довели до 3 нарушаване правото на защита на жалбоподателя и водещи до отмяна на издаденото НП.
На първо място административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
При реализиране на административно-наказателната отговорност е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.
.
В издаденото Наказателно постановление, на първо място административнонаказващият ортан не е прецизирал приложимата администрантивнонаказателна разпоредба, в която се съдържа съществен елемент от фактичекския състав на нарушението.
Чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, посочен в този му вид като административнонаказателна разпоредба, съддържа две хипотези:
Според първата хипотеза, санкционира се лице, което допусне или извърши нарушение по чл. 118 или нормативните актове по неговото прилагане, и при извършено в тази хипотеза нарушение, наказанието е от 3000 до 10000 лв. за юридически лица.
.
Втората хипотеза регламентира нарушение, състоящо се в извършване или допускане на нарушение по чл. 118,или на нормативните актове по прилагането му, неводещо до неотразяване на приходи, при което се налага санкция от 500 до 2000 лв. - за юридически лица.
Т.е. в чл. 185, ал. 2 са регламентирани две отделни нарушения, всяко от които е със самостоятелен фактически състав- и предвидено наказание. Като не е посочил в коя от хипотезите е извършено нарушението, на първо място административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение в производството, тъй като за наказаното лице не е ясно в коя от двете хипотези е извършил нарушение.
От наложената санкция, която е извън обсега на.санкцията по пр. 2/ от 500 до 2000 лв./, може да бъде - направен извод, че административнонаказващият орган е приел, че нарушението е по чл. 185,ал. 2, пр. 1 от ЗДДС, а не пр.2 както е посочено.. В този случай, обаче, предвид липсата на посочване в наказателното постановление съображения , че нарушението е довело до неотразяване на приходите, следва извод, че наложеното наказание е в противоречие с материалния закон.
На второ място, за разлика от наказателното производство където е 4 допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда, то в административно- наказателното производство преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма, или не.
Това е така, защото преквалифицирането води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност да се защити по новото обвинение. Предвиденото в Н П К изменение на обвинението в съдебно заседание, не може да доведе до извод, че и в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, съдът притежава такива правомощия.
На второ място, за разлика от наказателното производство/където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда/ изменение на обвинението в съдебно заседание по реда на чл.
285 от Н П К / , то в административно- наказателното производство преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо и съдът е длъжен да извърши преценка има ли нарушение на съответната правна норма или не. .
По този начин, се ограничава съществено правото- на защита на наказаното лице да разбере новото обвинение и д а организира защитата си срещу него. Наред с това, в правомощията на районния съд, визирани в нормата на чл. 63 от ЗАНН, не фигурира . преквалифициране на нарушението и се свеждат до потвърждаване на наказателното постановление, изменянето му или неговата отмяна.
;
Предвидената в закона възможност районният съд да измени наказателното постановление се свежда само и единствено да измени наложеното наказание в границите на закона,когато санкцията с изрично установен минимум и максимум и то пак в пределите на закона, но не и да преквалифицира деянието и да наложи друга санкция по новото преквалифицирано нарушение, защото така се засяга правото на наказаното лице да разбере и да се защити по новото обвинение, а и съдът не притежава такива правомощия - да налага наказания, които са в изключителната компетентност на административно- наказващия орган.
Констатираните нередовности по своята същност опорочават издаденото Наказателно постановление под формата на незаконосъобразност. Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно - наказателна отговорност, .е то да съдържа всички нормативно установени реквизити.