Определение № 327 от 11.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Пловдив, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500121 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „Д.Т.“, ЕИК: 115118183, чрез пълномощника адвокат Т., против протоколно определение от 16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 17084 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Наведени са твърдения, че предвид въведените в страната извънредни мерки от м. март 2020 и до ден днешен жалбоподателят не упражнявал своята търговска дейност, трудовите договори на всички работници били прекратени, поради което и в офиса му не били давани дежурства. Поддържа се, че това попречило на жалбоподателя да узнае своевременно за връчването на адреса и съответно да възползва от правото си на отговор. Отправено е искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Към жалбата са приложени справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 19.03.2020 г., три броя заповеди за прекратяване на трудово правоотношение от 16.03.2020 г. и справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към 16.03.2020 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Всестранна кооперация „СВЕТИ ВЛАСИЙ“, ЕИК: 825084672, чрез пълномощника адвокат Н., в който се взема становище за недопустимост и за неоснователност на подадената жалба, като се иска оставянето без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Всестранна кооперация „СВЕТИ ВЛАСИЙ“ против ЕТ „Д.Т.“. С Разпореждане № 415 от 12.01.2021 г., постановено по гр. д. № 17084 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указания да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Преписът от исковата молба е връчен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса на ответника-търговец, вписан в ТРРЮЛНЦ, като първоинстанционният съд е приел, че същият следва да се счита за редовно уведомен на 18.02.2021 г. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, по което искане съдът не се е произнесъл. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.11.2021 г. ответникът е заявил, че поддържа искането си, направено в предходно съдебно заседание, и моли за произнасяне по него.

Аргументирал е искането си с епидемиологичната обстановка в цялата страна и в света. Навел е твърдения, че е бил принуден да спре търговската си дейност и да освободи всичките си служители, поради което и преписът от исковата молба фактически не е достигнал до своя адресат. За да постанови обжалваното протоколно определение, с което е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, съдът е изложил съображения, че препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, че същият не е изтъкнал особени и непредвидени обстоятелства, които да са препятствали възможността му да узнае своевременно за връчването и да депозира отговор на исковата молба, както и че усложнената епидемиологична обстановка в страната не се явява обективен фактор, препятстващ тази възможност.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдебната практика приема, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба са тези обстоятелства, които имат изключителен, изненадващ и непреодолим характер, настъпили са неочаквано по време на 2 срока и страната не е била в състояние да ги преодолее, т.е. да извърши в рамките на определения от закона или съда срок конкретно процесуално действие. Такива обстоятелства са например смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни, а се преценяват за всеки конкретен случай наред с останалите предпоставки. В настоящия случай такива обстоятелства не се сочат от страната. Наведените от ответника твърдения за спиране на търговската му дейност във връзка с усложнената епидемиологична обстановка и прекратяване на трудовите правоотношения с назначените от него работници и служители не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Същите нямат изключителен, изненадващ и непреодолим характер. Ответникът като търговец е следвало да предприеме необходимите мерки с оглед осигуряване възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Така, ако бе положил грижа за добро водене на делата си, той не би бил препятстван да узнае своевременно за връчването и да депозира отговор на исковата молба.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.11.2021 постановено по гр. д. № 17084 по описа на РС – Пловдив за 2020 г. г.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3