Решение № 345 от 13.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 345

*****, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20254430105944 по описа за 2025 година

Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу С. Р. П. ЕГН ********** и С. Ю. П. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в *****, ****** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца обща сума в размер на 1292,48 евро /2527,87 лева/, от които: сума в размер на 1166,67 евро /2281,80 лева/ – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2024 г., както и 125,81 евро /246,07 лева/, представляващи лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото, които са възразили в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява 1 настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № *****, находящ се ******, са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 1030,28 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 00,00 лева; сума за отопление отдадена 2 от сградна инсталация в размер на 115,17 лева, сума за БГВ в размер на 1049,95 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 86,40 лева, корекции -00,00 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани 1 ИРУ и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски. В проведеното по делото о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответниците е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявеният иск като неоснователен, а в условията на евентуалност и като частично неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че ответиците са собственици/ ползватели на процесния имот и, че не са погасили задължението си за отдадена до имота ТЕ и за БГВ. Навежда доводи, че по делото не са представени доказателства, че ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, доколкото по делото не са представени доказателства за сключен между тях договор. Оспорва и претенцията за сградна инсталация.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответниците моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото, като поддържа доводите за неоснователност на исковата претенция, заявени в отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1130/2025 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 2281,80 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 24.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 50,56лв.- държавна такса и сумата от 50лв.юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение *****., връчена на длъжниците по реда на 3 чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в *****, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в *****.

Установява се от представения по делото нот. акт *****, том ***** на нотариус ***** на НК София с район на действие ПлРС, че ответниците са собственици на процесния топлоснабен имот.

От приложената по делото Справка за физическо лице се установява, че ответниците по делото са съпрузи, като са сключили граждански брак на *****.

От представения по делото Протокол от 07.01.2009 г. от ОС на ЕС се установява, че ЕС, находяща се в *****, ****** е взела решение фирма „Бруната“ ООД да извършава услугата дялово разпределение по отношение на ЕС.

Видно е от приобщения по делото Договор *****. и споразумителния протокол към него, сключен между ЕС, находящ се в *****, ****** и „Бруната България“ ЕООД, че на последния е възложено да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ.

Приобщени като доказателства по делото са копие на фактури и извлечение от сметка, издавани на името на ответника, от които се установява какви суми са му начислявани.

По делото са изслушани и приобщени заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните по делото.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатната станция; до имота на ответниците е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през процесния период; че разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за 4 разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абонатите; че количеството ТЕ, доставяно в АС се измерва от търговски прибор – топломер; че топломерът е монтиран, съгласно техническите изисквания на производителя; че той е търговски прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална и последваща такава.

От заключението на ССЕ се установява, че: разпределението на ТЕ е извършвано от дружеството, извършващо дялово разпределение „Далсия“ ООД, като по данни на същото в имота има един водомер и един брой измервателни уреди; че обема на процесния имот по проект е 174,36 м3, на база, на който е изчислена ТЕ отдадена от сградната инсталация; че главницата, претендирана от ищеца е в размер на 2281,80 лева; че мораторната лихва върху главницата за процесния период е в размер на 246,07 лева; че в счетоводството на ищеца по сметка 411“ Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на ТЕ на ЮЛ, а за битови ползватели не се открива партида „Клиенти“; че за клиентите на ищеца физически лица по сметка 411“ Клиенти“ и в дневника за продажби по ДДС се осчетоводява реализираната ТЕ за месеца на един общ ред на стойност фактурираната сума за населението за конкретния период; че месечните фактури на ответника е част от осчетоводената месечна фактура за продадената ТЕ на население; че в счетоводството на ищеца няма данни за постъпвали плащания от страна на ищците.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и 5 лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната главница, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост касателно претендираната главница.

Настоящия състав на съда намира, че доколкото в инициираното заповедно производство заповедния съд в издадената заповед за изпълнение не е присъдил мораторна лихва, в настоящето производство, което е продължение на заповедното производство, съдът не може да се произнесе по дължимост, респективно - недължимост на неприсъдена сума. За процесните 246,07 лева ищецът може да предяви осъдителен иск, но не и установителен такъв по чл.422 ГПК, с който се цели да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, като вземането може да е за сума по –малка от тази, за която е издадена заповедта, но е и за повече. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да прекрати производството по делото в частта, в която се претендира присъждане на мораторна лихва в размер на 125,81 евро /246,07 лева/ като недопустимо и производството да продължи само по отношение на претендираната главница.