Решение № 91 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500170 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. В. С. чрез процесуалния й представител адвокат А. М. против решение № 7/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 188/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав, в частта, в която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати материалноправни и процесуалноправни нарушения и несъответстващо на степента на претърпените от нея неимуществени вреди при приложение принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД по подробно изложените във възизвната жалба съображения, поради което моли съда да отмени решението на окръжния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да бъде осъдена О Х да й заплати допълнително 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва насрещната въззивна жалба на О Х, моли съда да я остави без 1 уважение и да потвърди обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо и частично правилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Г и М.“ за предоставеното на жалбоподателката безплатно процесуално представителство и съдействие пред двете инстанции.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от О Х против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 1 757,12 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото от една страна окръжният съд не е квалифицирал правилно исковете, като следва да се приеме, че те са по реда на чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД, а от друга страна ищцата не е провела пълно и главно доказване на всички релевантни факти, поради което исковете е следвало да бъдат отхвърлени, а ако съдът приеме, че искът за неимуществени вреди е основателен, определеният от съда размер е твърде завишен с оглед претърпените болки и страдания от Станкова при отчитане на съпричиняването от нейна страна на вредоносния резултат, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на окръжния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, алтернативно да намали размера на присъдените обезщетения с оглед наведеното от него възражение за съпричиняване. Счита, че въззивната жалба на С. В. С. е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от О Х против определение № 159/14.02.2025 г., постановено по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и противоречи на закона, тъй като съдът е следвало да извърши преценка доколко са били налице обстоятелства за предоставяне на безплатна правна помощ, което той не е направил, както и относно дължимостта на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде отхвърлено искането за присъждане на 2 адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Г и М.“ за оказана безплатно правна помощ на ищцата.

Ответникът по частната жалба С. В. С. чрез процесуалния й представител адвокат А. М. счита, че тя е допустима, но е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение като законосъобразно, валидно, допустимо и правилно.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Е Д Т“ ЕООД – София не е взело становище по жалбите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. В. С. против О Х обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл.

86 от ЗЗД, с които са съединени за общо разглеждане предявените от О Х против третото лице-помагач „Е Д Т“ ЕООД – София обективно кумулативно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност. Ищцата твърди, че на 08.08.2023 г. около 10 ч. вървяла по тротоара, прилежащ към бул. „Б“ в гр. Х от страната на сграда № 59 до спирката на обществения градски транспорт, в непосредствена близост до салон за красота „М“, но се спънала в дупка на тротоара, образувана от липсващи тротоарни плочки и от поставения по средата на тротоара билборд, в резултат на което паднала на земята, ударила силно главата си, в областта на брадичката, лявата длан и пръсти, лявата раменна става и левия глезен, жена от салона за красота й помогнала да се изправи на крака и позвънила на съпруга й, той пристигнал и я откарал незабавно в спешното отделение на М Х Е, където били установени травматични увреждания - фрактура, болка и оток в областта на пета метакарпална кост на лявата длан, хематом и охлузване на брадичката, охлузване и кръвонасядане в областта на лявата раменна става, оток и хематом в областта на левия глезен, охлузване в горната част на корема, лявата й ръка била гипсирана и обездвижена и ищцата била освободена за домашно лечение. След изписването й от болничното заведение за С.

3 започнал дълъг, продължителен и много мъчителен възстановителен период, тя изпитвала силно главоболие и замайване, при преглед от личния й лекар на 09.08.2023 г. било констатирано, че оплакванията са във връзка с претърпяната от нея злополука, на следващия ден посетила спешния кабинет на „М Х“ АД, насочена към лекар със специалност неврохирургия, който след извършено компютърно томографско изследване установил, че пострадалата има помрачаване на съзнанието, главоболие, световъртеж и болки на мястото на травмата, за лечението на което предписал терапия, но въпреки приемане на медикаментите и стриктно спазване на лекарските препоръки, болките в областта на лявата й ръка не стихнали, дори се появило подуване и оток, поради което на 14.08.2023 г. ищцата отишла на преглед при ортопедтравматолог, който премахнал гипсовата имобилизация, положил такава с полиестерен бинт и й предписал медикаментозна терапия, а за периода 21.11.2023 г. - 30.11.2023 г., ищцата провела рехабилитационни процедури в „С А“ ЕООД - с. М б. При падането си на земята С. ударила силно брадата си и изпитвала нестихващо силни болки в областта на челюстта и зъбите си, поради което на 24.08.2023 г. била прегледана от лекар по дентална медицина, който констатирал, че вследствие на злополуката тя има счупени пънчета на зъби 11, 12, 21 и 22 на горната челюст и силно разклащане на зъб 31 на долната челюст, като се наложило зъбите да се изградят отново и да се изработят нови коронки. В исковата молба се твърди, че възстановителният период не е приключил към момента на подаването й, движенията в областта на лявата й ръка и рамо не са възстановени напълно, те все още са ограничени и болезнени, а според лекарите има вероятност болките да останат до живот при влошаване на времето и физическо натоварване, а злополуката и влошеното й здравословно състояние се отразило неблагоприятно и на психоемоционалното й равновесие, тя вече не била същият пълноценен човек, имала понижено настроение, тревожност, връщала се често към спомена за злополуката, изпитвала нарушения на съня и вниманието, тревожила се, че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на семейството и децата си. Освен описаните неимуществени вреди ищцата претърпяла и имуществени такива, представляващи разходи в общ размер на 1 757,12 лв., подробно описани в исковата молба. Доколкото всички понесени от С. неимуществени и имуществени вреди са в резултат на това, че О Х не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа тротоарния участък в 4 изправно състояние, а оправомощените за това органи са бездействали, не са отстранили неравността и не са заградили мястото, за да не се създава опасност за преминаващите пешеходци, въпреки че по закон тя има задължение да поддържа общинските пътища чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително отстраняване на всяка неизправност на настилката, създаваща опасност за здравето на пешеходците, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди О Х да й заплати 40 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на описания инцидент и 1 757,12 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва за забавено плащане на тези суми, считано от датата на непозволеното увреждане - 08.08.2023 г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски, включително възнаграждение на процесуалния й представител по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът О Х оспорва исковете по основание и размер поради това, че не са доказани всички елементи на деликта и моли съда да ги отхвърли.

Счита, че ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин, че претендираните от нея имуществени и неимуществени вреди са настъпили вследствие на противоправно поведение на О Х, а при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат видът, характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, както и общественият критерий за справедливост, стандартът на живот и останалите икономически показатели към датата на деликта, при вземане предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането по чл.

51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като с поведението си пострадалият създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки вредите, доколкото от двете страни на билборда и липсващите плочки имало достатъчно пространство от тротоара, което не било компрометирано, и ищцата е могла да избере безопасен маршрут, без да минава под билборда, инцидентът станал през светлата част от денонощието и тя можела да избегне липсващите плочки, които са били видими, т.е. е проявила е груба небрежност, а при полагане на дължимата грижа е можела да избегне злополуката. Оспорва механизма на настъпване на вредите, причинната връзка между необходимостта от 5 предписаните на ищцата лекарства и оздравителния процес, това, че лечението е извършено правилно, както и че увреждането на зъбите е в резултат от инцидента, тъй като тя имала заболявания на зъбите преди това, довели до увреждането им. Възразява срещу размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост. При условията на евентуалност О Х е предявила обратни искове против „Е Д Т“ ЕООД – София, като в случай, че тя бъде осъдена от С., моли да бъде осъдено третото лице да й заплати 41 757,12 лв., от които 1 757,12 лв. обезщетение за имуществени вреди и 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че О Х и „Е Д Т" ЕООД сключили договор за наем на общински терени за поставяне на рекламни билбордове по одобрена схема, съгласно който наемателят бил длъжен да отстранява за своя сметка повредите, причинени на наетия имот, и носи отговорност за целия срок на договора за правилното устройство на площадката в съответствие с изискванията за безопасност и достъпност, в т.ч. да поправи евентуални щети на пътното платно и тротоара, което той не направил след поставяне на билборда и не възстановил тротоара в първоначалното му състояние, като по този начин не е изпълнил задълженията си по договора и разрешението за поставяне на билборда, от което са произтекли вреди за С.. Претендира разноски.