Решение № 2330 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2330 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110210175 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Г. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-022656/26.09.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателката моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическата обстановка, описана в НП. Твърди се, че нарушението не е описано пълно и ясно в НП, поради което е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Моли се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява. Представлява се от адв.

С., която счита НП за незаконосъобразно и обстоятелствената част н отговаря на действителното положение.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Депозирано е писмено становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 08.09.2024г. около 17.40 часа жалбоподателката Е. Г. К. управлявала л.а. „***“ с ДК № ********* по ул. „Георги Дражев“ с посока на движение от бул. „Захари Стоянов“ към ул. „Никола Обретенов“. В автомобила, управляван от жалбоподателката, пасажер била св. В. Т.. В посоката на движение на водача К. от дясната страна имало редица паркирани автомобили. По същото време св. В. Я. бил водач на л.а. „***“ с ДК № ***********, като се движел насрещно на посоката на движение на водача К.. При приближаване на автомобила, управляван от св. Я., Е. К. не намалила скоростта и не спряла, за да осигури безопасно разминаване на насрещно движещото се МПС при наличие на препятствие или стеснение на платното за движение, поради което настъпило ПТП. В резултат на ПТП настъпили щети по левите огледала за странично виждане на всеки от автомобилите, участващи в ПТП.

По сигнал на местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР. Св.

Б. К. след снемане обяснения на водачите, оглед на местопроизшествието, щетите по автомобилите съставил АУАН № 1438712/08.09.24г. на Е. К. за нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗДвП. АУАН е предявен на К., която не вписала възражения.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Е. Г. К..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията на разпитаните свидетели Б. К., В. Я. и В. Т..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. К. и В. Я.. Св. Я. е участник в ПТП, като излага възприятията си относно правнорелевантните факти. Показанията на св. Я. относно механизма на настъпване на ПТП намират пълна подкрепа в писменото доказателство – протокол за ПТП.

Щетите, установени по автомобила, съответстват да са получени при удар и при обстоятелства, съобщени от св. Я.. Косвени доказателства за механизма на настъпване на ПТП се съдържат и в показанията на св. К., който е пристигнал на мястото на ПТП, снел е обяснения от водачите, възприел е особеностите на местопроизшествието и наличието на редица от паркирани автомобили от страната на движение на лекия автомобил, управляван от 2 жалбоподателката, и е огледал щетите по автомобилите, като същите са описани в протокола за ПТП. Съдът не се довери на показанията на св. Т. в частта, в която същата твърди, че е намалила, за да може да се размине с насрещно движещия се автомобил. В тази насока показанията й влизат в противоречие с показанията на св. Я., който твърди, че е завил волана надясно, за да избегне съприкосновение с другия автомобил.

Писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие, подкрепят възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като вмененото нарушение в АУАН и НП е описано по начин, че отразява съставомерните признаци на нарушение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП. Нарушението е подведено и под правилната санкционна норма, която към датата на нарушението предвижда абсолютно определен размер на глоба от 200 лева. Налице е съответствие между факти и право в АУАН и НП, като са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й нарушение по чл. 44, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателката не е изпълнила задължението си, уредено в чл. 44, ал.

2 ЗДвП, съобразно която норма ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

В конкретния случай от показанията на св. К. и изготвената скица се установява, че от дясната страна в посоката на движение на водача К. е имало редица на паркирани автомобили, поради което водачът, чиято пътна лента е 3 заета, при наличие на препятствие или стеснение на платното за движение е бил длъжен да намали скоростта си на движение или да спре, за да пропусне насрещно движещия се автомобил, управляван от св. Я.. В процесния случай съдът счита, че не се доказа водачът К. да е намалила или спряла и това нейно бездействие е довело до настъпване на ПТП.

По този начин жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателката съзнателно е нарушила правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП - тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на общестеноопасните последици и пряко е целяла настъпването на същите. Що се отнася до причиняването на ПТП в резултат на умишленото нарушаване на правилата за движение по пътищата съдът преценява отношението на дееца досежно този резултат като несъзнавана непредпазливост - деецът не е предвиждал настъпването на този резултат, но е бил длъжен и е могъл да стори това, т.к. е имал обективната възможност да намали или да спре, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил.

Наложеното на жалбоподателката административно наказание глоба е в аболютно определения в закона размер от 200 лева съобразно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП/в ред. към датата на нарушението преди изм. с ДВ, бр.

64, в сила от 07.09.2025г./, поради което за съда не съществува възможност да измени НП, като намали наложената на жалбоподателя глоба.

С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед на това съдът осъди жалбоподателката Е. К. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро, равняващи се на 130 лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като процесуален представител на въззиваемата страна е депозирал писмено становище.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски 4 районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

24-4332022656/26.09.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на Е. Г. К. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.

179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. Г. К. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5