Решение № 472 от 09.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002101574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение рег.№ 53 от 30.01.2025 г. по в.гр.д.№ 571 от 2024 г. на Софийския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 95 от 23.04.2024 г. по гр.д.№ 951 от 2023 г. на Районен съд- Елин Пелин. С това решение е уважен предявеният от Р. С. З. срещу Н. С. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на основание наследяване и давност на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот *** в кв.6 по плана на [населено място], С. о., с площ от 420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***, УПИ ***, общински път и общински път, ведно с построените в поземления имот масивна жилищна сграда на два етажа и мазе, гараж и всички второстепенни постройки, представляващи приращение към поземления имот.

С определение № 625 от 11.02.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос:

Действията на позоваващия се на придобивна давност сънаследник, 1 изразяващи се в отстраняването от съсобствения имот на роднини на другия сънаследник /в случая син/, представляват ли ясно и недвусмислено демонстриране пред този друг сънаследник на намерението на владеещия имота сънаследник да установи владение и върху притежаваната от другия сънаследник идеална част от имота ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Н.

С. С. поддържа жалбата. Моли решението на Софийския окръжен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска.

Претендира за направените по делото разноски.

Пълномощникът на ответника по жалбата Р. С. З. оспорва същата. Моли решението на Софийския окръжен съд да бъде оставено в сила и на З. да се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд по поставения правен въпрос приема следното: В константната практика на ВКС, включително посоченото от касаторката решение № 102 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 2820 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че наследник, който е установил владение върху наследствен имот, е владелец на своята част от имота и държател на частите на останалите наследници. За да установи владение върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота /и съответно да може да ги придобие по давност след изтичане на законоустановения срок по чл.79, ал.1 ЗС/, този наследник следва да отблъсне владението на другите сънаследници, като манифестира с действията си, че владее техните части за себе си. Тези негови действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се демонстрира директно пред другите наследници /а не пред трети лица, включително роднини и близки на тези други наследници/ намерението за владение върху целия имот и отричането на владението на другите наследници. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя тази практика на ВКС.

По съществото на жалбата: Съдът е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Р. С. З. срещу Н. С. С., за установяване спрямо ответницата, че ищецът е собственик на основание наследяване на 1/2 ид.ч. и на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от 1987 г. до завеждане на иска на 31.08.2023 г., на останалата 1/2 ид. от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот *** в кв.6 по плана на [населено място], С. о., с площ от 420 кв.м. при граници и съседи: УПИ ***, УПИ ***, общински 2 път и общински път, ведно с построените в поземления имот масивна жилищна сграда на два етажа и мазе, гараж и всички второстепенни постройки, представляващи приращение към поземления имот. В исковата молба ищецът е твърдял, че още през 1987 г. се е върнал в [населено място] заедно със семейството си, за да гледа болния си баща. Тогава баща му се съгласил и предложил къщата в [населено място] да остане за ищеца, защото на ответницата /негова сестра/ били дадени значителни средства, за да си купи жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Ответницата също приела тази уговорка, но все отлагала формалното прехвърляне на собствеността, при все че никога не е отричала, че къщата в [населено място] е собственост на ищеца. От 1987 г. ищецът никога не е допускал ответницата в имота и винаги е държал този имот като свой. Само през зимата на 2009 г., за кратко време, синът на ответницата бил допуснат от ищеца да живее на първия етаж от къщата, но впоследствие бил изгонен.

От представения по делото нотариален акт № 66, том III, нот.д.№ 472 от 12.05.1972 г. се установява, че процесният имот /УПИ *** в кв.6 по плана на [населено място], С. о., с площ от 420 кв.м., без сградите в него/ е бил собственост на братята Г. Й. З. и С. Й. З..

Видно от протокол от 02.03.1993 г. по гр.д.№ 101 от 1993 г. на ЕлинПелинския районен съд, на 02.03.1993 г. между наследниците на братята Г. и С. З. е била постигната съдебна спогодба, с която В. С. З. /съпруга на С. З. и майка на страните по делото/ е станала изключителен собственик на процесния УПИ, без сградите в него.

От протокол за строителна линия № 25 от 03.07.1972 г., типов проект за изграждане на сграда, утвърден с протокол № 21 от 19.02.1962 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че жилищната сграда в имота е била построена от С. Й. З. през 70-те години на миналия век, по време на брака му с В. З..

Видно от удостоверения за наследници изх.№ ГСР-04-089 от 04.08.2023 г. и изх.№ ГСР-04-0156 от 22.08.2023 г., С. З. е починал на 03.04.1989 г., а В. З. е починала на 27.09.2007 г., като двамата са оставили за свои наследници: сина им и ищец по делото Р. С. З. и дъщеря им и ответница по делото Н. С. С..

От представения към отговора на исковата молба нотариален акт № 70, том III, рег.№ 15014, нот.д.№ 471 от 27.06.2003 г. се установява, че ответницата Н.

С. С. и съпругът й В. Х. С. са признати за собственици по наследство и делба 3 на застроен с двуетажна жилищна сграда и гараж имот, находящ се в [населено място], [улица].

От показанията на свидетеля Н. Г. /братовчед на страните и кум на ищеца/ се установява, че намиращата се в имота жилищна сграда е била построена от бащата на страните С. З., но след неговата смърт се поддържа от ищеца /ищецът подмазвал къщата, сменял керемиди, поддържал целия двор и оградата/. По-късно в имота бил построен гараж от синовете на ищеца. До около 2015 г. в имота имало и дървена барака, която синовете на ищеца бутнали, като на нейно място направили барбекю. В жилищната сграда понастоящем живеел ищецът със семейството си. До смъртта им на първия етаж живеели родителите на страните, а ищецът живеел на втория етаж, който сам направил /“стегнал“/. Този свидетел заявява, че не е виждал сестрата на ищеца и ответница по делото Н. С. да идва в [населено място] след смъртта на майката през 2006-2007 г. Достъп до имота имал само ищецът и само той се грижел за него. Имало само един период, в който синът на ответницата живял в имота. Доколкото знаел свидетелят, ищецът и сестра му били скарани отдавна, ответницата дори не се обаждала на брат си по телефона. Свидетелят заявява, че не знае дали ищецът е допускал сестра си да идва в имота. Не е чувал ответницата да е заявявала, че иска да прехвърли своята идеална част от този имот на брат си. Не е чувал и някой да е оспорвал собствеността на ищеца върху този имот. Заявява още, че от майката на страните знае, че ищецът и съпругата му И. са ходили в [населено място], за да правят къщата на ответницата и нейния съпруг.

Според свидетелката И. З. /съпруга на ищеца/, още през 1986 г., когато тя и съпругът й заживели в процесния имот в [населено място], ответницата им казала: „Аз няма да си оставя работата и децата в София да дойда на село да гледам нашите. Вие ще ги гледате родителите ми и къщата ще бъде ваша“.

През 1986 г. на първия етаж от къщата живеели родителите на ищеца и ответницата. Вторият етаж бил полуготов. Свидетелката и ищецът сами „оправили“ етажа: измазали го и го обзавели. Докато родителите били живи, ответницата идвала в [населено място] по определени поводи и за празници на родителите си, за по 1-2 ч., но никога не правела нищо по имота. Ищецът и свидетелката се грижели и поддържали целия имот и плащали данъците за него. Ответницата не е плащала данъци, дори след смъртта на майката В. З. се наложило свидетелката да отиде и да декларира имота вместо ответницата на 4 името на наследниците на В.. В имота ищецът построил гараж и барбекю. На мястото, върху което бил построен гаражът през 2007-2008 г., имало стара стопанска сграда, която ищецът и синовете му съборили. Имотът бил ограден от всички страни и в него се влизало през порта, която се заключвала. Ключ от портата имали децата на свидетелката и на ищеца, но не и свидетелката. За ищеца свидетелката не знае дали той има ключ от портата, но той ходел ежедневно там. Според тази свидетелка, ответницата и нейния съпруг притежавали къща в [населено място],[жк], [улица], която била започнала да пада. Затова през 1995-1996 г. ищецът, тъй като бил майстор строител, заедно със синовете си, отишли в София и близо 2 месеца работели по тази къща /не са плащали материали за ремонта й, но помагали с труд/. След това ответницата пак потвърдила, че няма да търси нищо от [населено място] /“Аз няма да търся нищо от брат си, защото той ми помогна да си построя къщата в София и гледа родителите ни“/. През 2007 г., след смъртта на майката В. З., без да попита ищеца, на първия етаж от къщата се нанесъл да живее синът на ответницата Д.. Въпреки това, ищецът решил да го остави да живее там, но след 5-6 месеца го изгонил, защото Д. организирал събирания, при които се вдигал шум до късно през нощта, а ищецът не издържал да ходи на работа, без да може да се наспива през нощта. След напускането на Д. етажът бил мръсен и всичко било тотално съсипано- дограма, подово отопление, стени, мазилки, мебели. Обзавеждането на етажа било скромно: на етажа имало само диван, два фотьойла и две ъглови легла. Ответницата не е посещавала имота от години, тъй като, според свидетелка, се чувствала обидена от това, че ищецът е изгонил сина й. Това била причината да не поддържат връзки с нея от години- тя не ги считала за роднини, не ги търсела, не се обаждала. Последно през 2009 г. дъщерята на ответницата Х. дошла с приятеля си, за да изнесе от къщата багажа, който бил техен /микровълнова печка, други електроуреди, дрехи и др./.

Свидетелят Н. С. /живеещ в къща, намираща се през 5-6 къщи от процесния имот, на около 300 м./ свидетелства затова, че ищецът имал наследствена от баща му къща в селото, в която сега живеели синовете му. Ответницата не е живяла в тази къща. Свидетелят я е виждал да идва на гости на майка си, която живеела на първия етаж от къщата, но това било отдавна. След смъртта на майката не е виждал ответницата или членове на нейното семейство да посещават имота. По-късно свидетелят уточнява, че не е виждал ответницата 5 да идва в селото и не е разговарял с нея от около 20-25 години. Знае, че след смъртта на майката на страните В. З., за кратко на първия етаж от къщата живял синът на ответницата, но по-късно напуснал, тъй като правел нередни неща, събирал хора и вдигал шум. Свидетелят не знае кой има ключ от портата към двора и за къщата. Предполага, че такъв ключ имат ищецът и синовете му.

Преди няколко години синовете на ищеца направили нова ограда, на мястото на старата ограда от мрежа и колци. Къщата в имота била построена отдавна /още през 70-те години на миналия век/, но до преди 3-4 години все се довършвала- сменяли се дограми, правели се външни облицовки и др. Отскоро /не много отдавна/ в имота бил построен и гараж. Зад къщата имало и барбекю, но свидетелят не е влизал в него. Свидетелят не знае ищецът и ответницата да са се карали за този имот, това били техни вътрешни работи.