Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 11.05.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 691/2022
Вид
Решение № 81
Подписан
11.05.2023
В сила
06.10.2023
Състав
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Девня, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20223120100691 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, против Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „ К. П. В. „, бл.**, вх. *, ап.

*, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., която в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №*******, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което ответника не е направил.

Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 710,68 лв представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2236047, за периода от 15.01.2020 г. до 11.11.2021 г. за обект-имот, находящ се в гр. Д., ул. „ К. П. В. „, бл.**, вх. *, ап. *, сумата 56,85 лв, представляваща лихва за забава за периода от 12.03.2020 г. до 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Назначеният от съда представител по реда на чл. 47 ГПК за ответника излага, че исковете са допустими и неоснователни. Оспорва, че ответника по делото е собственик на имот в гр. Девня и че същата е потребител на ВиК услуги на посочения в исковата молба адрес. Възразява, че начисленото количество вода е ползвано не от ответника, а от други лица. Оспорва 1 начисленото количество вода, като твърди, че отчетеното количество не е за процесния имот и такива стойности не са били потребени. Възразява срещу изискуемоста на вземанията.

Оспорва съдържанието на представената с исковата молба Справка за недобора на честен абонат. Оспорва годността на СТИ в процесния обект на потребление. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът намира следното от фактическа страна:

По частно гражданско дело № 1397/2021 г. на ДРС е издадена Заповед № 899/23.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Е.

П. В., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх. *, ет. *, ап.*, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК 103002253, сумата от 710,68 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 11.02.2020 г. до 11.11.2021 г., сумата 56,85 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 12.03.2020 г. до 15.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение

Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен № *******, за адрес, находящ се в гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх. *, ет. *, ап.*, за периода 11.02.2020 г. – 11.11.2021 г.

Представени по делото са два броя карнетни листи по партида с абонатен номер 2236047 за адрес в гр. Девня, ул. №19 А 2 и за период м.10.2019г. –м.10.2021г.

Представен по делото е опис на отчетите за абонат №2236047 от таблет, за адрес в гр.

Девня, ул. “ Капитан Петко “ 19 А 2, за период м.08.2020. – м.03.2023г.

Представено по делото е уведомително писмо от 12.10.2021г за липсващ, повреден водомер на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх.*, ап. *, №********, връчено от Д. С. на В.

М. - снаха.

Представен по делото е протокол от 10.09.2019г. за отказан достъп за проверка на абонат № 2236047, адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх.*, ап. * Представена по делото е покана за доброволно плащане на сумата от 8728,48 лв. за периода 22.03.2000г. до 14.02.2022г. за ползвани и непратени ВиК услуги на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх.*, ап. *, връчена на 10.02.2022г. на Л. Р. Г. - майка.

Представена по делото е справка чрез отдалечен достъп от СВ Девня за вписвания, отбелязвания и заличавания за физическо лице Е. П. В., ЕГН **********, за периода 2

01.01.2001г – 12.11.2021г . Видно от същата на 27.10.2008г. Е. П. В. е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда – апартамент на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ бл. **, вх. *, ап.№ *, ведно с прилежащото към него избено помещение Представена по делото е от Община Девня разпечатка от НБДН за регистрираните по постоянен и настоящ адреси в гр. Д., ул. “ К. П. “ бл. **, вх. *, ап.№ *,, видно от която на адреса са регистрирани общо 12 лица

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № 2236047 по фактури, издадени за отчетен период 15.01.2020г – 11.11.2021г. , са в общ размер 710,68 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 54,86 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 15.11.2021 г. Титуляр към датата на проверката от вещото лице в базата данни на ищеца на партида с аб.

№******* е ответника По проверени счетоводни документи няма извършени плащания по процесните фактури към 17.03.2023г.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че по представена електронна информация от ищеца в процесния имот на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ бл. **, вх. *, ап.№ *, с партиден №********, за процесния период 15.01.2020г. – 11.11.2021г. е наличен водомер с №15140 – с първоначален отчет от 19.12.2007г., последен от 18.04.2011г. По представена електронна информация от ищеца за процесния период 15.01.2020 г. – 11.11.2021г. , общото количество вода, посочено като доставено е 220 м3 / х 10м3 на месец /, като месечните количества са начислени служебно. Устно в о.с.з. на 29.03.2023г. вещото лице допълва, че водомера не е в метрологична годност за процесния период.

Ангажирани са и гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на страната на ищеца. В своите изявления пред съда свидетелят Д. С. С., служител на ищеца, излага, че за имота на улица “ К. П. “ бл. **, вх. *, ап* липсва водомер. Явства, че от 2019г. откогато започнала работа като инкасатор при ищеца в имота липсвал измервателен уред, като водата се ползвала присъединена от тръба направо с кранче. Излага, че на адреса е виждала дава души – Л. Р., която е майка на Е. и снаха й В.. Твърди, че през 2021г. дала уведомително писмо за закупуване на водомер, който да се пломбира, а миналата година връчила покана за доброволно плащане

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за основателни по следните съображения :

За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо място наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за 3 доставка на ВиК услуги при Общи условия. Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид договори. От представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ищеца, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги. Представени са и Решения на КЕВР за промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. От представената справка по лице от Служба по вписванията се установява, че от 27.10.2008 г. ответника Е. П. В. е собственик на процесния имот на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ бл. **, вх. *, ап.№ *. Ето защо същата се явява потребител на ВиК услуги по смисъл на чл.2, ал.1 от ОУ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начисляване на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това, една от които е липса на измервателно устройство или повреда на измервателно устройство, когато съгласно разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата се допуска месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 кубика за всеки обитател при нетоплофицирано жилище. В този смисъл е разпоредбата на чл.25, ал. 8 от ОУ на ищеца.

Липсата на водомер в имота на ответника се установява от показанията на свидетелката Димитричка Стоянова, която при посещенията си на имота на ответника в качеството си на инкасатор е установила пряко и непосредствено, че в имота липсва измервателно устройство, считано от 2019г. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, доколкото свидетелката излага факти и обстоятелства, които лично е възприела и които се подкрепят от представено по делото писмено доказателства - уведомително писмо от 12.10.2021г за липсващ, повреден водомер на адрес в гр. Д., ул. “ К. П. “ №**, вх.*, ап. *, №2236047. Следва да се отбележи, че на вещото лице по назначената от съда съдебно – техническа експертиза не е било осигурен достъп до процесния обект на адрес в гр. Д., ул.

“ К. П. “ №**, вх.*, ап. *, поради което същото е работило само с информация, предоставена му от база данни на ищеца и не е могло лично да извърши възложената му проверка на измервателното устройство на адреса. Тъй в имота живеят повече от двама души съгласно представената справка от НБДН, въпреки това е било начислявано количество само за двама души – по 10 кубика на месец. В тази връзка съдът не приема възраженията на ответната страна, че липсват ставки за показателите на потребената вода, тъй като ако липсва водомер 4 на адреса, няма как да бъде отчетено реалното потребление на вода. Поради това съдът приема иска за доказан по основание, а с оглед заключението по приетата от съда съдебносчетоводна експертиза и за доказан до размера от 710, 68 лева главница и до размера от 54,86 лева мораторна лихва.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има впредвид, че съгласно ОУ потребителя при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, дължи обещетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа, който настъпва след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането съгл. чл. 33, ал.2 от ОУ. За казуса най-старото от задълженията е за доставена услуга считано от 15.01.2020г., а заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№1397/2021г., е по заявление, депозирано в съда на 22.11.2021г. При това положение съда приема, че възражението за погасяване по давност процесните вземания е неоснователно.