Решение № 221 от 11.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Стара Загора, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500386 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Г.ф. срещу отказ за намаляване приетите по и.д. 20248710400126 разноски за адвокатски хонорар на взискателя и начислена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, обективиран в постановление и уведомително писмо от 14.05.2024 г. по изп. д. № 20248710400126 на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в приетия по изпълнителното дело размер /400 лева/ от страна на взискателя. Навежда довод, че същото се явява прекомерно за горницата над 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че освен иницииране на производството процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер. В срока за доброволно изпъление дължимата по делото сума /главница и разноски/ е заплатена по сметка на ЧСИ Я.Г., с което са били покрити изцяло дължимите суми по делото. Ето защо в случая не може да се обоснове извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист. Отделно от горното твърди, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобрзно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско 1 възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява. При условията на евентуалност твърди, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да е в по-нисък размер, с оглед прекомерността на адвокатския хонорар. Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя В. Н. В.. Твърди се, че жалбата е нередовна, доколкото в нея не е надлежно индивидуализиран актът на ЧСИ, срещу който същата е подадена.

Взискателят сочи, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като по делото е доказано заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на неговия процесуален представител. Твърди, че същото не е прекомерно. Сочи, че с определение № 1057/24.04.2024 г. по ч.т.д. № 855/2024 г. на ВКС, II т.о. е спряно изпълнението на решение № 140/08.04.2024 г. по в.т.д. № 687/2023 г. на ПАС за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2018 г. до окончателното му изплащане, поради което към настоящия момент Г.ф. е заплатил само част от подлежащата на принудително изпълнение сума. Ето защо в случая не може да се предвиди какви бъдещи действия ще бъдат необходими за окончателното събиране на вземанията по изпълнителния лист.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, според което жалбата е неоснователна. Твърди, че приетият по делото адвокатски хонорар е в законоустановения размер на възнагражденията, визиран в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г./. Сочи, че адвокатът на взискателя не е възлагал на ЧСИ определяне на начина на изпълнение.

Същият е получавал книжа по изпълнителното дело и е депозирал становища.

Навежда довод, че правилата за събиране на вземанията, посочени в изпълнителния лист, и на вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, са едни и същи, поради което същото следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима. Съдът намира за неоснователни твърденията на взискателя за нередовност на жалбата, доколкото от нейното съдържание се установява по несъмнен начин обстоятелството, че същата е насочена срещу постановения по делото отказ на ЧСИ Я.Г., рег. № 871 на КЧСИ за намаляване на приетите по изп. д. № 20248710400126 разноски /адвокатски хонорар и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ/, обективиран в постановление и уведомително писмо от 14.05.2024 г., постановени по същото изпълнително 2 дело. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование (в случая отказът е обективиран както в изрично постановление от 14.05.2024 г., така и в уведомление с изх. № 2869/14.05.2024 г., за които жалбоподателят е бил уведомен на 17.05.2024 г.). Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е редовна и допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20248710400126 по описа на ЧСИ Я.Г. е образувано по молба на В. Н. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 687/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви търговски състав, съгласно който жалбоподателят Г.ф. е осъден да заплати на взискателя сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на М.В.В., настъпила при ПТП, осъществено на 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

С постановление от 15.04.2024 г. на ЧСИ Я.Г. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело, като отново с постановление от 15.04.2024г. е определена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 9760,69 лева.

На 17.04.2024 г. длъжникът е получил изпратената му от ЧСИ Г. покана за доброволно изпълнение.

С определение № 1057/24.04.2024 г. по ч.т.д. № 855/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на решение № 140/08.04.2024 г. по в.т.д. № 687/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260024/15.06.2023 г. по т.д. № 23/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което Г.ф. е осъден по предявени искове с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, вр. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Н. В. и на нейния съпруг обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им вследствеи на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018 г. до окончателното им изплащане.

За така постановеното определение ЧСИ Г. е била уведомена от длъжника на същата дата /25.04.2024 г./ със съобщение, изпратено по електронна поща.

Със съобщение с изх. №2521/26.04.2024 г. на ЧСИ Г. длъжникът Г.ф. е уведомен, че към 26.04.2024 г. размерът на сумата, по отношение на която не е 3 постановено спиране на изпълнението от ВКС по ч.т.д. № 855/2024 г. е в размер на 172 253,01 лева /100 000 лева – главница; 63 946,50 лева – законна лихва, 400 лева – адвокатски хонорар; 90 лева – авансови такси; 7808,51 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 8 лева – допълнителни разноски/.

На 29.04.2024 г. длъжникът е заплатил по банкова сметка на ЧСИ сумата от 172 409,31 лева, като същият е посочил като основание за паричния превод „Плащане по дело № ТД 23.2021 ИД 20247810400126“.

На същата дата е подадено и възражение от Гаранционния фонд срещу приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По така депозираното възражение е постановен отказ за намаляване на приетите по делото разноски, обективиран в постановление от 14.05.2024 г. и уведомление с изх. № 2869/14.05.2024 г. на ЧСИ Я.Г..

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл.

435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила".

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за липса на доказателства, установяващи плащането на процесното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, сключен между взискателя В. Н. В. и адв. М. И. З., адвокатското възнаграждение в размер на общо 400 лв. /200 лева – за образуване и 200 лева за водене на изпълнителното дело/ е платено в брой. Съгласно т. 1 на ТР от 06.11.2023 по тълк. д. № 6 от 2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно в случая представеният договор за правна помощ доказва плащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

4

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ от размерите по чл.

7, ал. 2 на наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата възнаграждението при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. В настоящия случай претендираната от взискателя сума в изпълнителното производството е в размер на общо 400 лв., от които 200 лева – за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Т. е. същата е в съответствие с предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум на адвокатското възнаграждение.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.